О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№59 София, 10.03.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдия Е. Д ч. гр. д. № 4898/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адв. М. Т., в качеството й на особен представител на Н. Е. Н., срещу определение № 4555 от 22.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 754/2019 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с която е потвърдено разпореждане от 07.08.2019 г. по гр. д. № 83/2015 г. на Благоевградски районен съд за оставяне без уважение искането на касатора за изплащане на съответен процент от внесеното за особения представител възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че определението на Благоевградски окръжен съд е незаконосъобразно и моли за уважаване на искането. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „дължимо ли е възнаграждението на особения представител, назначен на основание чл.46, ал.6 и ал.7 ГПК във вр. с чл.21 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), при спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и за времето до този момент“, както и основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК – очевидна неправилност.

Частната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на съда. Възникналият спор е сходен със спора за разноските, които съдът присъжда на основание чл.78 ГПК и се...