Р Е Ш Е Н И Е

№ 265

София, 29.11.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А

ЧЛЕНОВЕ: Б. Т

М. П

при секретар И. Р и в присъствието на прокурора Т. К изслуша докладваното от съдията Е. А

наказателно дело № 882/2016 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на защитника на осъдения П. С. Н. за възобновяване на нохд № 138/2010 г. по описа на Районен съд-гр. Пазарджик.

В искането се сочи, че е налице хипотезата на чл. 421, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НПК, тъй като осъденият не е знаел за образуваното наказателно производство, а освен това е предаден от Великобритания на Р. Б при предоставени гаранции за възобновяване на делото.

Пред касационната инстанция осъденият и защитникът му поддържат искането, към което излагат и довод за нарушена процедура по чл. 269, ал. 3 от НПК.

Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, установи следното:

Районният съд в гр. Пазарджик с присъда № 133 от 20.04.2010 г. по нохд № 138/2010 г. признал подсъдимия П. С. Н. за виновен в това, че на 05.10.2009 г. в [населено място] управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото такова деяние, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК, чл. 343 г. и чл. 54 от НК му наложил наказание една година...