Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . при секретар В. В. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 4719/2021

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на кмета на район „Изгрев“, Столична община за отмяна на влязло в сила решение № 5088 от 02.10.2020 г., постановено по адм. дело № 6997/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за наличие на основанието по чл. 239, т. 3 АПК. Представена е заповед от 22.02.2021 г., с която е отменена предходна заповед за учредяване на право на преминаване в полза на И. Д. за достъп до ПИ с идентификатор 68134.802.2290, кв. 2, м. Д.. От искателя се твърди, че влязлото в сила решение е основано на административен акт, в който е допусната очевидна фактическа грешка и е издаден при нарушаване на разпоредбата на чл. 35 АПК, поради което по реда на чл. 62, ал. 2 и чл. 156, ал. 1 АПК същият е отменен. Прави се искане за присъждане на направените за настоящото производство разноски.

Ответникът - И. Д., чрез адв. Т. като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Върховният административен съд, съставна второ отделение, приема искането за отмяна за допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК. Разгледано по същество е неоснователно.

Според чл. 239, т. 3 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. От съдържанието на разпоредбата е видно, че са регламентирани три различни хипотези, като конкретното искане за отмяна с оглед наведените твърдения в него следва да се подведе под третата хипотеза - решението, чиято отмяна се иска, е основано на акт на държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен.

С решение № 5088 от 02.10.2020 г. по адм. дело № 6997/2020 г. на Административен съд София - град е отменен мълчалив отказ на кмета на район „Изгрев“, Столична община да се произнесе по заявление рег. № РИВ 20-ГР00-2/27.04.2020 г., подадено от И. Д. във връзка с искане да бъде допълнена заповед № РИВ19-РД09-240/20.12.2019 г., издадена от кмета на район „Изгрев“, Столична община, преписката е върната на административния орган за произнасяне по посоченото заявление при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14 - дневен срок от влизането му в сила и Столична община е осъдена да заплати на И. Д. направените по делото разноски в размер на 410 лева. Решението е влязло в сила на 27.10.2020 г. От административния съд е прието, че органът дължи произнасяне с изричен акт по отправеното до него искане за допълване на заповедта от 20.12.2019 г., което искане е във връзка с постановения от Агенцията по вписванията отказ за вписване в имотния регистър на заповедта по чл. 192, ал. 3 и ал. 6 ЗУТ поради липса на индивидуализиращи двата имота - обслужван и обслужващ данни относно площ, граници и други признаци.

Искателят представя в подкрепа на искането си за отмяна по реда на чл. 239, т. 3, пр. 3 АПК заповед №РИВ21-РД09-33 от 22.02.2021 г. на кмета на район Изгрев, Столична община. С нея е отменена заповед № РИВ19-РД09-240/20.12.2019 г., издадена от същия орган за учредяване на право на преминаване, чието допълване е поискано със заявлението на И. Д. от 27.04.2020 г. Формираният по това искане мълчалив отказ е предмет на производството пред административния съд, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение.

Настоящият състав приема, че не е налице хипотезата за отмяната му по чл. 239, т. 3, пр. 3 АПК. Кметът на Столична община, както и кметът на район, не е държавно учреждение, а орган по устройство на територията, чийто правомощия са определени със специалния ЗУТ. Издаваните от този орган заповеди са индивидуални административни актове по устройство на територията, които подлежат на обжалване по реда на чл. 215, ал.1 ЗУТ пред съда. Допълването и поправката им се извършва по реда на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 АПК, като постановените актове подлежат на оспорване по предвидения в АПК ред.

В случая от кмета на Столична община, район Изгрев е издадена заповед по чл. 192 ЗУТ по заявено до него искане за учредяване право на преминаване за достъп до конкретен ПИ. От административния съд е прието, че по подаденото искане за допълването й е формиран мълчалив отказ, който е отменен с влязлото в сила решение, като преписката е върната на административния орган за произнасяне с изричен акт в 14-дневен срок. След изтичането му от органа е издадена заповед от 22.02.2021 г., с която на основание чл. 35, чл. 62, ал. 2 и чл. 156, ал. 1 АПК - поради липса на материалноправното основание за издаването й и очевидна фактическа грешка, е отменена предходната заповед от 20.12.2019 г. за учредяване право на преминаване по чл. 192, ал. 3 ЗУТ. Действително кметът на общината/района като административен орган, издател на акта, разполага с правомощие да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени в случай на подадена жалба - чл. 91 АПК, а в хипотезата на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда - да го отмени или измени на някое от основанията по чл. 99 АПК в производство по възобновяване и в сроковете по чл. 102 АПК. Органът разполага и с правомощие да отстрани допусната очевидна фактическа грешка в административния акт - чл. 62, ал. 2 АПК, но в този случай актът за поправка става част от поправения акт, от което следва, че е невъзможно да има за последица отмяната на същия на това основание.

В случая в заповедта от 22.02.2021 г. са посочени две взаимноизключващи се правни основания - чл. 62, ал. 2 и чл. 156, ал. 1 АПК. Липсва позоваване на някоя от хипотезите по чл. 91 или чл. 99 АПК. Изложените съображения сочат на отмяна на акта за учредяване право на преминаване поради неговата незаконосъобразност. Мотивите на органа са обосновани с обстоятелството, че по действащия ПУП - ПРЗ от 1989 г. на главния архитект на гр. София имотът, собственост на заявителя има осигурен достъп до улица-тупик от източната му страна, поради което не се налага осигуряването на такъв чрез учредяване на право на преминаване по чл. 192 ЗУТ.

Във всички случаи, за да е налице основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 3, пр. 3 АПК е необходимо актът, на който се основава решението, чиято отмяна се иска, да е отменен по предвидения в закона ред. Освен това е необходимо последиците на отменения административен акт да са преюдициални за спора и отмяната да е влязла в сила. В случая няма данни и твърдения заповедта от 22.02.2021 г., представена като основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 3, пр. 3 АПК, да е съобщена на заинтересованото лице, за да се изведе извод за влизането й в сила.

Отделно от това в мотивите на решението, чиято отмяна се иска, съдът се позовава на заповедта от 20.12.2019 г., доколкото осъществява контрол за законосъобразността на формирания по искането за допълването й мълчалив отказ по реда на чл. 145 и сл. АПК съобразно законовата му компетентност. В случай, че заповедта за отмяна на акта по чл. 192 ЗУТ е влязла в сила, т. е. е придобила стабилитет, то това би било основание за органа да откаже исканото допълване по подаденото до него заявление от 27.04.2020 г. поради липса на акт, който да бъде допълнен, но не съставлява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 239, т. 3 АПК.

Предвид изложеното искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, Столична община следва да бъде осъдена да му заплати такива в претендирания размер от 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.03.2021 г. и списък по чл. 80 ГПК. Възражението за неговата прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на кмета на район „Изгрев“, Столична община за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК на влязло в сила решение № 5088 от 02.10.2020 г., постановено по адм. дело № 6997/2020 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на И. Д., [ЕГН] направените по делото разноски в размерна 1000 (хиляда) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. А. п/ Мартин Аврамов