Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Д в качеството й на ЕТ „Т. – С.Д“, [населено място] срещу решение № 10/05.02.2019г., постановено по адм. дело № 189/2018г. по описа на Административен съд – Разград, с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № Р-03001717007152-091-001 от 09.05.2018 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 168 от 17.09.2018 год. на директора на дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП. Наведените в жалбата пороци по отношение на първоинстанционния съдебен акт, изразяващи се в необоснованост и неправилно приложение на материалния закон досежно нормите на чл. 6, ал. 3 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издадения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител – ст. юрисконсулт Йовкова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 661,32 лева, определен съобразно материалния интерес на спора от общо 6 626, 40 лева. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски по отношение на заплатения адвокатски хонорар и евентуални претенции за направени разходи за транспорт, канцеларски материали и др., свързани с воденето на съдебното производство пред двете инстанции.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но...