Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение № 759 от 11.02.2019 г., постановено от Административен съд – София-град, 20-ти състав, по адм. д. № 4885/2018 г., в частта, в която КЕВР е осъдено да заплати на осн. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) на „ТЕЦ – Бобов дол” ЕАД сумата от 18 280 519,28 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие незаконосъобразен административен акт на ДКЕВР (впоследствие преименувана на КЕВР), представляващ Решение № ТЕ-023/29.05.2014 г., с което се определя разполагаемостта за производство на електроенергия, в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществен доставчик за регулаторен период 01.07.2014 г. – 30.06.2015 г., отменен с окончателно съдебно решение № 12456/16.11.2016 г., постановено по адм. д. № 255/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба на 09.05.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и лихва за забава върху присъденото обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 2 742 077,89 лева, представляваща законна лихва за периода от 16.11.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 09.05.2018 г., и в частта, в която КЕВР е осъдено да заплати на „ТЕЦ – Бобов дол” ЕАД сумата от 1 444 лв. разноски по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Конкретните възражения на касатора във връзка с твърдението му, че решението в обжалваната му част е неправилно, са следните: Решението на Административен съд – София-град (АССГ) е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в – необсъждане на Решение № ТЕ-028 от 11.10.2017 г. на КЕВР; кредитиране на опорочена СИЕ, допусната от АССГ и неуважаване искане на ответника за назначаване на тройна такава в ОСЗ, проведено на 12.12.2018 г. По отношение нарушенията на материалния закон касаторът развива следните възражения: липсва незаконосъобразен административен акт, тъй като с отмяната на Решение № ТЕ-023/29.05.2014 г., в своето отменително решение № 12456/16.11.2016 г. по адм. д. № 255/2016 г. Върховният административен съд е върнал преписката за ново произнасяне от страна на административния орган. В изпълнение на това решение е издадено Решение № ТЕ-028 от 11.10.2017 г. на КЕВР, с което се определя разполагаемост за производство на електрическа енергия за регулиран пазар в размер на 886 777 MWh за същия период от 01.07.2014 г. – 30.06.2015 г., тоест отмененият административен акт е заместен от друг, който съгласно чл. 13, ал. 9 от ЗЕ подлежи на предварително изпълнение; АССГ е нарушил ЗЕ, като е определил разполагаемост вместо КЕВР, а това е дискреционно право само на последния административен орган, но не и на съда. Излага, че липсва причинно-следствена връзка между отменения акт и претърпените вреди, тъй като КЕВР няма задължение да определя разполагаемост за всички търговски субекти, заявили желание за участие в този пазар, тоест нарушението е на чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ. В нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ АССГ приема определената от вещото лице по допуснатата СИЕ цена от 83,60 лева/MWh, макар ищецът да е заявил тази цена със свое заявление вх. № Е-14-33-3/31.03.2014 г., но същата му е била отказана с Решение № Ц-12/30.06.2014 г. на КЕВР, а производството по оспорване на това решение е било прекратено с влязло в сила определение № 11670 от 05.11.2015 г. на ВАС, Четвърто отделение, постановено по адм. д. № 11014/2015 г. Необоснованост на решението. Макар в началото на жалбата си касаторът да посочва този порок, в текста на касационната си жалба не развива конкретни възражения по него. Не се претендират разноски.

Ответникът – „ТЕЦ – Бобов дол” ЕАД чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Твърди, че решението е правилно. Възразява срещу довода на касатора за допуснати съдопроизводствени нарушения и неправилно приложение на материалния закон. П. Р. № ТЕ-028 от 11.10.2017 г. на КЕВР не урежда претърпените вреди и няма как да ги уреди, защото регулаторният период е вече изтекъл и поради това няма как ищецът да продаде електрическа енергия по регулирани цени на регулирания пазар, а произведената от него през този период електроенергия вече е продал на свободния пазар. Развива доводи, че оперативната самостоятелност на ответника не е безгранична до степен да бъде извън съдебния контрол, а и в случая в отменителното си решение № 12456/16.11.2016 г., постановено по адм. д. № 255/2016 г. Върховният административен съд изрично е установил полагаемата се за ищеца разполагаемост за периода от 01.07.2014 г. – 30.06.2015 г. в размер на 1 052 206 MWh. По отношение определянето на цената сочи, че не би следвало ответникът да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение, тъй като отказът му да определи регулирана цена за регулиран пазар се оправдава с това, че ищецът е изключен от този пазар, но впоследствие се оказва, че този отказ е отменен – Решение № ТЕ-023/29.05.2014 г. Не смята, че приетата от АССГ СИЕ има сочените от касатора пороци и я намира за пълна и обоснована, като прилага към отговора си Указания на ответника за попълване справките за ценообразуване, по които е работило и вещото лице. Иска се потвърждаване на обжалваното решение в тази му осъдителна част.

Подадена е касационна жалба и от „ТЕЦ – Бобов дол” ЕАД срещу решението в неговата отхвърлителна част за разликата от уважения размер от 18 280 519,28 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди до пълния размер от 24 380 870,18 лева, както и за разликата над уважения размер на акцесорния иск за забава над 2 742 077,89 лева до пълния претендиран размер от 3 657 130,52 лева. Като касационни основания са посочени такива по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. По отношение нарушенията на материалния закон касаторът развива следните възражения: наред със заявлението си за участие в регулирания пазар ищецът подава заявление и за одобряване на регулирана цена за този пазар в размер на 83,60 лева. Поради отказът на ответника изобщо да го допусне до пазара и предварителното изпълнение по закон на този отказ, претенцията му за цената се оставя без разглеждане поради липса на правен интерес. С. касатора това е в резултат само на незаконосъобразното поведение на ответника и това е довело до недопустимост на съдебния процес за установяване размера на цената. При тази липса касаторът смята, че следва да му се уважи заявената цена, а не определената от вещото лице в рамките на настоящия процес по-ниска такава. По отношение на акцесорния иск смята, че уважаването му в пълен размер би следвало да бъде логична последица от уважаването в пълен размер и на главния иск. По отношение необосноваността смята, че неправилно АССГ е кредитирал определената от вещото лице цена в размер на 77,80 лева/MWh, вместо заявената от ищеца цена от 83,60 лева/MWh.

Ответникът по тази втора касационна жалба – КЕВР чрез своя процесуален представител я оспорва по съображения в писмен отговор. Възразява, че заявената цена от 83,60 лева/MWh не е била утвърдена с административен акт и уважаването й в този размер би противоречало на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и на двете касационни жалби. Според прокурора обаче е налице недопустимост на атакуваното съдебно решение, което налага производството да бъде прекратено. Според чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви само след отмяната на административния акт по съответния ред. За да приеме, че искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим, АССГ се е позовал на влязло в сила решение № 12456/16.11.2016 г., постановено по адм. д. № 255/2016 г. на ВАС, с което е отменено решение № ТЕ-023 от 29.05.2014 г. на ДКЕВР, в частта му по т. 1, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията определя, считано от 01.07.2014 г., разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2015 г. Касационната инстанция е отменила първоинстанционното решение и е приела, че вместо него следва да постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт и преписката да се изпрати на административния орган за ново разглеждане, при което да бъдат съобразени дадените в това решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Според прокурора решението на ВАС е такова по чл. 173, ал. 2, във връзка чл. 228 от АПК. С него не се разрешава спорът по същество. С това решение се възстановява висящността на административното производство по издаване на административния акт. Връщането на преписката на административния орган за продължаване на производството е последица от отмяната на оспорената заповед. Решението на ВАС не разрешава спора по същество, нито слага край на производството, започнало пред административния орган. Издаденото впоследствие решение № ТЕ-028/11.10.2017 г. на КЕВР /л. 535-541/ е оспорено частично и обявено частично за нищожно с решение № 3078/09.05.2018 г., постановено по адм. д. № 12614/2017 г. на АССГ. С този съдебен акт, оставен в сила с Решение № 8392/05.06.2019 г. по адм. д. № 8188/2019 г. на ВАС е обявена нищожността на формиран мълчалив отказ по решение № ТЕ-028 от 11.10.2017 г. на КЕВР, за разликата от указания с Решение № 12456 от 16.11.2016 г. по адм. д. № 255/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, размер от 1 052 206 МВтч до утвърдения от КЕВР размер от 886 777 МВтч и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне съобразно задължителните указания, дадени в горепосоченото решение на ВАС. В останалата част решение № ТЕ-028/11.10.2017 г. е влязло в сила и породило благоприятни правни последици за ищеца, тъй като с него е определена квота за разполагаемост 886 777 МВтч за регулаторен период 01.07.2014 г. – 30.06.2015 г. В частта, с която е обявена нищожност на решението и преписката е върната на КЕВР, няма данни за произнасяне на органа, т. е. административното производство не е приключило. Поради това прокурорът смята, че не е налице отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт, което е условие за допустимост на настоящото производство. Евентуално, ако съдът приеме, че решението е допустимо, прокурорът поддържа, че същото е неправилно като материално-незаконосъобразно и необосновано, поради липса на причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда, както и поради недоказаност на вредата.

След ОСЗ е депозирана реплика от втория касатор „ТЕЦ – Бобов дол” ЕАД срещу становището на прокурора, в която се развиват доводи, че от постановяването на незаконосъобразния и отменен индивидуален административен акт (решение № ТЕ-023 от 29.05.2014 г. на ДКЕВР) до датата на неговата отмяна (с решение № 12456/16.11.2016 г., постановено по адм. д. № 255/2016 г. на ВАС) той е бил действащ на осн. чл. 13, ал. 9 от ЗЕ по силата на закона, тоест било е налице предварително изпълнение. Това изпълнение не може да бъде преодоляно и по съдебен ред, предвид наличието на значим обществен интерес. С. се също, че отмененото, но действало през целия процесен период решение касае минал регулаторен период, през който поради предварителното му изпълнение ищецът е бил лишен от възможността да участва на регулирания пазар, поради което е бил принуден да участва на свободния и именно с това е претърпял вреди. Какъвто и да е последващия акт на КЕВР той не може да обезщети ищеца именно поради изтичането на този регулаторен период.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява двете касационни жалби като допустими, тъй като са редовни от външна страна, подадени са от страни в съдебния спор, за които атакуваните различни части на решението са неблагоприятни. Касационните жалби са подадени в срок.

По съществото на касационните жалби, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема следното:

По възражението на прокурора за недопустимост на решението:

По този въпрос настоящата инстанция дължи служебно произнасяне по реда и смисъла на чл. 218, ал. 2 от АПК. Възражението е неоснователно.

Съдът правилно е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините. Това е правната квалификация, съответстваща на обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Прокурорът правилно посочва, че е отменен от ВАС незаконосъобразен отказ на административния орган да допусне ищеца като участник на регулирания пазар на електроенергия за процесния период от 01.07.2014 г. до 30.06.2015 г. и преписката е върната на органа с указание за ново разглеждане при съобразяване с указанията на ВАС, включително в частта на определената разполагаемост в размер на 1 052 206 МВтч. Не е спорно по делото, че решението на съда е изпълнено частично с последващото решение № ТЕ-028/11.10.2017 г. на КЕВР и на „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД е определена разполагаемост до размера на 886 777 МВтч за регулаторен период 01.07.2014 г. – 30.06.2015 г., като в тази част решението е влязло в сила, а ищецът няма правен интерес да го атакува. Този повторен админстративен акт обаче е закъснял и в това отношение ищецът е прав, че чрез него той не може да бъде обезщетен. Дори и влязъл в сила този акт в тази му част през октомври 2017г., той няма как да бъде приложен със стара дата и да уреди вече изтеклия процесен период 01.07.2014 г. – 30.06.2015 г. Ако се абстрахираме от тази специфика на акта, би означавало да бъде насърчен ответника да продължи да издава свои уж благоприятни за адресатите им решения, които обаче са практически неизпълними. Подобен формализъм влиза в противоречие с основната цел на ЗОДОВ – да бъдат обезщетени лицата за незаконосъобразните действия или актове на административните органи, издадени при или по повод на тяхната административна дейност. Ако допуснем, че по този въпрос е налице колизия между чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 204, ал. 1 от АПК, би означавало да се обезсмисли приложението на ЗОДОВ по всички подобни казуси. Напротив, с последната промяна на чл. 1, ал. 1 на ЗОДОВ (ДВ., бр. 94/29.11 2019 г.) се постига синхронизация между тази разпоредба и ал. 3 на чл. 204 от АПК.

В хода на производството по адм. дело № 255/2016 г. на ВАС, Четвърто отделение атакуваното първоначално решение № ТЕ-023 от 29.05.2014 г. на ДКЕВР е било отменено като материално незаконосъобразен отказ изобщо да се допусне ищеца до регулирания пазар, след което съдът е дал задължителни указания по прилагане на материалния закон, които следва задължително да се спазят при новото разглеждане на преписката, тъй като в противен случай последващият акт ще бъде засегнат от порока нищожност на осн. чл. 177, ал. 2 АПК. В този случай правата на лицата са установени пред съда в производството по обжалването, а изпълнението на съдебния акт е обезпечено в правния мир с различни средства, едно от които е чл. 177, ал. 2 АПК. За прецизност и в допълнение следва да се посочи, че в същото решение № 12456/16.11.2016 г. по адм. д. № 255/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение изрично на обсъждане е бил поставен материалноправният въпрос, свързан с това дали дружеството жалбоподател отговаря на изисквания на закона да бъде допуснато до регулирания пазар и то за точно определено по размер количество електроенергия за процесния период 01.07.2014 г. – 30.06.2015 г. На този въпрос съдът е отговорил с решението си положително. За да достигне до такъв извод, съдът е извършил пълна проверка за наличие на материалноправните основания за допускане на ищеца до регулирания пазар, като са анализирани предходни решения на ДКЕВР за предходни регулаторни периоди. Разгледан е бил въпросът дали дружеството следва да бъде допуснато равнопоставено с останалите участници, заявили желание да участват на този пазар. Установено е от съда, че със своето решение ответникът не е изпълнил задължението си да осигури справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия. Въз основа на всички доказателства, които са били обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на съдебния акт, съдът е направил извод, че отказът на ответника е материално незаконосъобразен и дружеството има право на участие на регулирания пазар, отменил го е, като е дал задължителни указания за допускането до този пазар т. е. дружеството ответник по касационната жалба е имало легитимни правни очаквания за реализиране на печалба при издаване и действие на законосъобразен ИАА.

В настоящото исково производство се установява, че решението по адм. д. № 255/2016 г. на ВАС, Четвърто отделение е било частично изпълнено и за част от количеството ищецът е бил допуснат (до размера на 886 777 МВтч), но правата му вече са били установени в производството по оспорване на незаконосъобразния отказ. Това обаче благоприятно за ищеца решение в тази му част е неприложимо, поради изтеклия ценови период и приключване на възможността за участие на регулирания пазар с предоставената разполагаемост от 886 777 МВтч. По отношение на другата част от претендираното количество, тоест за разликата над 886 777 МВтч до 1 052 206 МВтч, поради наличие на правен интерес ищецът е подал жалба срещу мълчалив отказ и тя е била разгледана по адм. дело № 12614/2017 г. по описа на АССГ, 7-ми състав. Със своето решение № 3078 от 09.05.2018 г. по този спор АССГ е прогласил нищожността на този отказ поради противоречие със задължителните указания на ВАС, дадени в текста на решение № 12456/16.11.2016 г. по адм. д. № 255/2016 г. Това решение е потвърдено с окончателно Решение № 8392 от 05.06.2019 г., постановено по адм. д. № 8188/2018 г. на ВАС, Четвърто отделение, в което съдът стига до извода, че: „в разглеждания случай естеството на акта не позволява решение по същество от съда, тъй като актът трябва задължително да е издаден от компетентния орган, но последният е ограничен от задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона по смисъла на чл. 173, ал. 2 АПК. Оперативната самостоятелност не може да се упражнява от КЕВР в противоречие със закона и изричните съдебни указания“. При този резултат е ясно, че каквото и да е решението на ответника (няма данни такова да е постановено до провеждането на ОСЗ на 25.11.2019 г. по настоящото дело), то няма как да се отрази на правната сфера на ищеца. Даже и формално то да е благоприятно за него, ще важи същото казано по-горе за неприложимостта и неизпълнимостта на решение № ТЕ-028/11.10.2017 г. на КЕВР, предвид факта че то се отнася за вече изтекъл период. Същественото в случая е, че за целия обхват на спора между страните е налице произнасянето на ВАС по адм. д. № 255/2016 г. по най-важния материалноправен въпрос – допускането на ищеца до регулирания пазар. Следва да се обърне внимание в тази връзка, че регулаторния орган не е приложил компенсаторен механизъм за да обезщети вредите на ищеца от недопускането му на регулирания пазар с квота за разполагаемост за регулаторен период 01.07.2014 г. – 30.06.2015 г., поради и което единствения правен механизъм за неговото обезщетяване е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така защото ищецът вече е участвал на свободния пазар и в резултата на недопускането му на регулирания пазар в периода 01.07.2014 г. – 30.06.2015 г. е претърпял процесната вреда поради незаконосъобразния акт на КЕВР – да не бъде допуснат на този пазар.

Предвид на изложеното настоящата инстанция приема, че атакуваното решение на АССГ е допустимо и не са налице основания за прекратяване на производството.

Относно жалбата на Комисията за енергийно и водно регулиране:

Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Обоснован и законосъобразен е изводът на административния съд, че в резултат на незаконосъобразния отказ, ищецът е претърпял имуществена вреда. Правилна е и квалификацията на вредата, направена от първоинстанционния съд като такава, изразяваща се в пропусната полза за увеличаване на имуществото на ищеца с правата, които му се следват по силата на правото му да участва на регулирания пазар и да реализира на него произведената електроенергия. Що се касае до размера на тази вреда, тя се изразява в положителната разлика между цената, на която ищецът би продавал ако бе допуснат и цената, която той е постигнал при продажбата на същата електроенергия на свободния пазар. За да се установи дали е налице такава положителна разлика съдът правилно е допуснал извършването на СИЕ по делото. Вещото лице е направило изчисления, както въз основа на заявената от ищеца цена 83,60 лева/MWh., така също и на определената по правилата на КЕВР от вещото лице цена от 77,80 лева/MWh. При средно-претеглена цена от продажба на свободен пазар в размер на 70,07 лева/MWh очевидно и в двата случая е налице такава положителна разлика. Правилно е разрешен от АССГ и въпроса коя от двете цени е справедлива и следва да се приложи при разрешаването на спора. Тъй като съдебния спор за размера на тази цена е бил прекратен поради липса на правен интерес, това е наложило установяването му в настоящото производство. Вещото лице е стигнало до цената от 77,80 лева/MWh, след като е направило в раздел III на СИЕ (стр. 744 до 748) подробен анализ на база на доказаните разходи, съобразявайки се със заявлението на ищеца и приложените към него документи. При спазване на Указанията на ответника (НВ, 2012 г.) вещото лице стига до извода, че ако ищецът бе допуснат до регулирания пазар на електроенергия цената му би следвало да бъде в размер на 77,80 лева/MWh. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че няма поводи за съмнение в компетентността на вещото лице и приема тази цена за справедлива, защото и да се бе развил съдебен спор по нея, би се стигнало до същите изводи. С подаването на заявление за участие в този регулиран пазар ищецът очевидно приема правилата и указанията на ответника за определяне на регулираната цена. След като вещото лице е спазвало именно тези указания и правила при определянето на цената, най-логичното би било при разрешаване на настоящия спор да се приложи именно тази регулирана цена. При отговора на втората задача (стр. 754) най-долу вещото лице прави изчисления за целия размер на положителната разлика между цената, определена по тези правила, (която би постигнал ищеца ако е било допуснат) и цената на която реално е продавал електроенергия на свободния пазар и стига до извода, че тази разлика възлиза на 18 280 519,28 лева. Уважаването на иска до този размер води до извод за обосновано и законосъобразно решение.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно обезщетението по ЗОДОВ включва и претърпени имуществени вреди с характер на пропуснати ползи, както е в конкретния казус. За да бъдат обезщетение пропуснатите ползи, като претърпени вреди, то същите следва да са реално настъпили, а не хипотетична вреда. Наличието на пропуснати ползи следва да се приема въз основа на доказана възможност за сигурно увеличаване на търсещия обезщетение и не може да се основава само на логическо допускане на евентуалното увеличаване на неговото имущество. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в процеса, което е и сторено, както правилно е приел първоинстанционния съд. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина на въздействие от незаконосъобразния юридически акт, само тогава претенцията за обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. Тежестта на доказване е върху ищеца, който е длъжен при условията на пълно и главно доказване да установи безспорно, че твърдения факт е осъществен т. е. със сигурност би получил увеличение на имуществото си през процесния период, ако не беше действието на незаконосъобразния административен акт (в случая – Решение № ТЕ-023/29.05.2014 г.). Въз основа на горното следва извода, че в резултат на незаконосъобразния отказ на ответника да допусне ищеца до регулирания пазар, последният е пропуснал да получи по-висока цена за продукцията си. Тази пропусната полза е вреда за ищеца, тъй като води до намаляване на неговото имуществено състояние.

Претърпяната вреда е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния отказ на административния орган, тъй като ако не е било отказано участието на регулирания пазар, ищецът е щял да продаде определената му квота от 1 052 206 МВтч на цена от 77,80 лева/MWh вместо на цена от 70,07 лева/MWh. Единствената причина да не постигне това е незаконосъобразния отказ на ответника настоящ касатор да го допусне до регулирания пазар. Вярно е, че нито ЗОДОВ нито АПК, конкретизират механизма, по който настъпват вредите. Единственото изискване е между незаконосъобразния административен акт и вредите да има причинно-следствена връзка. С издаването на отмененото в частта му по т. 1, решение № ТЕ-023 от 29.05.2014 г. на ДКЕВР се възпрепятства по-нататъшното развитието на причинно-следствения процес (сключването на договори с [Фирма 1] и др.), което би довело до сигурно увеличаване на имуществото на дружеството. Ето защо следва да се приеме, че е налице причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и твърдения вредоносен резултат.

В този смисъл се явява неоснователно възражението на касатора за липсата на причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда, тъй като след връщане на преписката от съда на административния орган за ново произнасяне, висящността на административното производство е възобновена и то е приключило с постановяването на нов административен акт, с който е било уважено искането. Необходимостта от сключване на други договори между обществения доставчик и производителя на електрическа енергията не може да се приеме, като факт който прекъсва причинната връзка между ИАА и вредите, така както се твърди от касатора, тъй като издаването именно на отменения незаконосъобразен административен акт е пречка за продажбата на произведената енергия и реализирането на очакваната печалба.

От друга страна налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменен като незаконосъобразен отказа на административния орган, в резултат на който е настъпила вреда за производителя на електроенергия. Тоест, от съдържанието на диспозитива на съдебното решение по адм. д. № 255/2016 г. на ВАС следва, че съдът не е оставил на административния орган преценката да допусне или не ищеца до регулирания пазар, а е решил по същество спора между страните относно това допускане и то за размер от 1 052 206 МВтч, като е върнал преписката на органа за фактическото изпълнение на тези указания. С последващото си решение № ТЕ-028/11.10.2017 г. КЕВР практически не изпълнява съдебното решение, тъй като формално допуска ищеца до пазара (макар и не за целия размер), но за вече изтекъл период, което прави акта му неприложим и неизпълним, поради изтичане на регулаторния период 01.07.2014 г. – 30.06.2015 г. и липса на постановени компенсаторни мерки от регулатора. Това неизпълнение, макар да е обективирано в един на пръв поглед благоприятен за ищеца индивидуален административен акт, не лишава от вредоносни последици незаконосъобразния отказ на административния орган, отменен от съда, а напротив, прави исковият път за защита по реда на ЗОДОВ единственото възможно средство за засегнатото лице да компенсира понесените от този отказ вредни последици. В този смисъл съдът приема за основателни доводите в описаната по-горе реплика на ищеца.

При липсата на доказателства за обратното, следва че размерът на вредата, понесена от ищеца в резултат на отменения незаконосъобразен отказ е измерим именно със стойността на цената в повече, която той не е успял да получи при продажба на регулирания пазар на произведената от него електроенергия, разбира се изчислена само за размера, за който той е следвало да бъде допуснат – 1 052 206 МВтч. Тоест, налице е причинно-следствена връзка между незаконосъобразния отказ и нереализирания приход от ищеца, който е останал некомпенсиран от административния орган след връщане на преписката при него. Ищецът е понесъл вреда от незаконосъобразния административен акт, която е установена, както по своето основание, така и по своя размер съгласно събраните по делото доказателства.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Административния съд правилно е преценил развитието на спора и значението на преюдициалния спор по отмяната на незаконосъобразния административен акт, а що се отнася до последващите спорове между страните след постановяването на решение № ТЕ-028/11.10.2017 г. на КЕВР, те продължават през целия период на висящност на настоящия спор. Резултатът от тези спорове не може да се отрази нито на правната сфера на ищеца, нито на правилното решаване на настоящия спор. Видно от протокола от проведеното на 12.12.2018 г. съдебно заседание по адм. д. 4885/2018 г. (стр.761), касаторът чрез своя процесуален представител не е оспорил СИЕ, а се е ограничил само до това да посочи, че тя е непълна и необоснована (чл. 201 от ГПК). В текста на касационната жалба касаторът посочва като порок нещо съвсем различно – че е оспорил СИЕ и е искал да бъде допусната тройна такава (чл. 200, ал. 3 от ГПК). При това разминаване между действителното процесуално поведение на касатора в производството пред административния съд и твърдяното от него касационно основание, както и на осн. 218, ал. 1 от АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по процесуален въпрос, който не е бил разглеждан пред АССГ и поради това няма как да бъде порок на атакуваното решение.

Относно жалбата на „ТЕЦ – Бобов дол” ЕАД срещу отхвърлителната част на атакуваното решение на АССГ:

Настоящата инстанция намира същата за неоснователна, при следните съображения:

Както подробно е коментирано по-горе, още при подаване на заявлението си да бъде допуснат до регулирания пазар, ищецът е бил наясно какви са правилата за определяне на цената, на която ще бъде изкупувана електроенергията от обществения доставчик. Точно тези правила е ползвало и вещото лице при изчисляване на тази цена. След като не става дума за свободно определяема пазарна цена, а за регулирана по нормативен начин такава, правилното и логично разрешение е да се приеме определената чрез регулация, а не заявената от ищеца цена. С оглед на този основен довод, както и на подробно развитите по-горе доводи по същия въпрос, следва да се отхвърли и тази втора касационна жалба. Обосновано и правилно е решението на административния съд и в частта, в която е уважен акцесорния иск за присъждане на компенсаторна лихва върху размера на обезщетението, за периода от влизане в сила на решението, с което е отменен незаконосъобразния отказ до датата на исковата молба.

Предвид на изложените съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

Пред настоящата инстанция е направено искане за присъждане на съдебни разноски в размер на 12,50 лева от страна на втория касатор, като е депозирал и нарочна молба по чл. 80 от ГПК. Касационната му жалба обаче за подаване на която е сторил тези разноски е оставена без уважение, от което следва, че искането е неоснователно.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 759 от 11.02.2019 г., постановено от Административен съд – София-град, 20-ти състав по адм. д. № 4885/2018 г. в обжалваните му части.

О. Б. У. искането на „ТЕЦ – Бобов дол” ЕАД за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.