Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на И.Б, представена от адв. Н.М, срещу решение № 818/27.04.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3900 по описа за 2019 г., с което е изменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001617008018-091-001/12.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, като са намалени размерите на установените с него публични задължения и е отхвърлена частично жалбата ѝ. Оспорването е за новоопределените размери на задълженията. Доводите на касатора са неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според нея в данъчен период 2011 г. не е получен доход от продажба на недвижимо имущество, който да е обект на облагане с преки данъци, доколкото не са взети предвид действителните разходи за придобиване на имуществото, а фикцията на чл. 33, ал. 6, т. 3 ЗДДФЛ е неприложима за два от имотите с оглед момента на придобиване. Оспорва прилагането на презумпцията при липса на документи за цената на придобиване, ако непредставянето на документите е извън сроковете по чл. 38 ДОПК и чл. 12 ЗСч. Твърди пропуск на съда да възприеме като недостатъци на РА неправилната идентификация на придобитото и отчужденото имущество и неправилното определяне на цената на придобиване и разпореждане, а съответно и на положителната разлика. Иска отмяна на обжалваната част от решението и на съответната част от РА.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

Обжалваното решение е постановено в ново...