Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез пълномощника му юрк.. П, срещу решение № 2436/25.11.2019г., постановено по адм. дело №1097/2019 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед № 03-РД/1996 от 28.05.2018 г. и преписката е върната за ново произнасяне по заявление за подпомагане ИД № 16/04/1/0/00961 от 02.12.2016 г. на кандидата „Нивало“ ЕООД.

В жалбата се излагат съображения, че съдебният акт е неправилен поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 137, ал. 1 вр. ал. 6 и ал. 8 от ЗВМД (ЗАКОН ЗЗД ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ) (ЗВМД) и не е изяснил правилно фактическата обстановка, вкл. непредставянето на доказателства за регистрация на животновъден обект, за собствеността или ползването му, както и такива, че дейността на търговското дружество отговаря на изискванията на подзаконовите нормативни актове. Счита, че съдът не е проверил съответствието на оспорения административен акт с материалния закон относно хипотезата „изкуствено създадени условия“ за получаване на безвъзмездна финансова помощ от бюджета на ЕС. Сочи, че е налице формирана съдебна практика по идентични казуси, с която решаващият съд не се е съобразил.

Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което жалбата на „Нивало“ ЕООД да бъде отхвърлена. Претендира разноски в размер на 20 436 лв. за първата и в размер на 1 500 лв. за касационната инстанция. Към касационната жалба са представени писмени доказателства – Протокол № 145, от заседание на УС на ДФЗ, състояло се на 19.07.2019 г. и Решение № ПВ-151-ПР/2017 г. на МОСВ за преценка на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда.

Ответникът по касация – „Нивало“ ЕООД...