Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – С. при Централното управление (ЦУ) на националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 713 от 06.02.2020 г., постановено по адм. дело № 470/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-22221218120665-004-001 от 12.07.2018 г., потвърден с решение № 1460 от 25.09.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ С., в частта, в която е отказано възстановяване на лихви за забава и преписката е върната на орган по приходите при ТД на НАП С. за ново произнасяне по искането за прихващане и възстановяване, в едно с лихви за забава при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, установени в постановеното решение. С обжалваното решение директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – С. е осъден да заплати на [фирма] - [населено място] сумата от 1 350 лв. - разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че при непопълване на клетка 80 в справката-декларация, не е налице заявен данък за възстановяване по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), поради което счита, че не е налице забава за възстановяване на лихвите. В тази насока касаторът се позовава на приложимата практика на Върховния административен съд. Иска отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение по делото за двете инстанции.

Ответникът – [фирма], чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение,...