Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Б. Ахмед от [населено място], [община], чрез процесуален представител, против Решение № 66 от 25.03.2020 г. на Административен съд – Кърджали, постановено по адм. дело № 174/2019 г., с коeто е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 09/112/10198/3/01/04/01 от 08.04.2019 г., издаден от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - гр. К., с който й е определено подлежащо на възстановяване на публично държавно вземане в размер на 48 892 лв., представляващо получено плащане по Договор № 09/112/10198 от 13.05.2014 г.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че оспореният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Намира, че при издаване на акта не са съобразени относимите факти и обстоятелства. Възразява срещу констатациите при извършените проверки във връзка с изпълнението на договора, сключен с ДФЗ. Счита, че необосновано съдът не е съобразил показанията на разпитаните по делото свидетели, както и е игнорирал допуснатото нарушение на чл. 35 АПК при издаването на акта. Излага доводи, че възраженията й не са обсъдени, а бланкетно е прието, че същите не опровергават първоначалните констатации за неизпълнение на договора от ползвателя. Акцентира, че АУПДВ е издаден при смесване на ЗУСЕСИФ и АПК, както и на ЗПЗП и ДОПК. Намира, че в случая е приложим редът по ЗУСЕСИФ за издаване на решение за финансова корекция, който е и посочен в изпратеното й писмо изх. № 01-090-6500/182 от 16.03.2018г. В тази връзка твърди, че при издаването на акта е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като с изпратеното уведомителното писмо тя е била уведомена за откриване на производство по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, но не и за започнало производство по издаване на АУПДВ. Оспорва и компетентността на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали да издаде обжалвания АУПДВ, тъй като Заповед № 05-РД/286/01.02.2017г. на И. Д. на ДФЗ е издадена на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. В подкрепа на тезите си развива подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на оспорения АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Кърджали не изразява становище по основателността й.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството пред АС - Кърджали е законосъобразността на АУПДВ № 13/11208416/3/01/04/01 от 10.01.2019 г., издаден от Директора на О. Д на Държавен фонд „Земеделие“ – Кърджали, с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК на Б. Ахмед е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892 лв., представляващи първо и второ плащане по договор № 09/112/10198 от 13.05.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
За да отхвърли оспорването съдът е приел следното от фактическа и правна страна:
На 20.11.2013г. Б. Ахмед е подала заявление за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. - УИН 09/112/10198/. В одобрения бизнес план е заложено увеличаване площта на отглежданите в стопанството калифорнийски червеи от 230 кв. м. на 670 кв. м. към годината на проверка на изпълнението на бизнес плана и съответно увеличаване на икономическия размер на стопанството от 4.12 икономически единици/ИЕ/ на 11.99 ИЕ.
На 13.05.2014 г. между Б. Ахмед и Държавен фонд „Земеделие“ гр. С. е сключен Договор № 09/112/10198 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно клаузите на договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892лв. за период от 5 години, считано от датата на подписване на договора. Предвидено е помощта да се изплаща на два етапа: първо плащане в размер на 24 446 лв. и второ плащане в размер на 24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството със 7.87 ИЕ. Ползвателят е поел задължението да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и Приложение № 1.
С Уведомително писмо за одобрение № 1686/112 от 01.07.2014 г., ОД на ДФ „Земеделие“ - гр. К. е информирала Б. Ахмед за извършено първо плащане по процесния Договор в размер на 24 446 лв.
На 16.06.2017 г. Б. Ахмед е подала заявка за окончателно плащане по сключения Договор. След извършените проверки на място е издадено Решение № 09/112/10198/3/01/03/01 от 25.11.2017 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. К., с което е одобрено изплащането на финансова помощ по Договора съгласно заявка за плащане № 09/112/10198/3/01 в размер на 24 446 лв.
С. З № 351004/01.02.2018г. на Началник отдел на Регионален технически инспекторат е назначена проверка на място в стопанството на Б. Ахмед. Резултатите от проверката са обективирани в контролен лист. При проверката е констатирано, че в стопанството на ползвателя са налични 12 броя лехи с легла за отглеждане на калифорнийски червеи, с обща площ 750.88 кв. м. Посочено е, че седем от лехите са населени с калифорнийски червеи, с общо измерена площ 421.87 кв. м. В една от лехите калифорнийски червеи са в двата края с обща площ 5.25 кв. м. В друга от лехите, червеи са открити само в единия край с общ площ 2 кв. м. Останалите 3 броя лехи не са били населени с калифорнийски червеи. Общата площ на леглата, заселени с калифорнийски червеи е 429.12 кв. м. Проверката е извършена в присъствието на ползвателя Б. Ахмед, като същата е положила подписа си, вписвайки в графата за забележки: „имам 670 кв. м. лехи“.
На 27.03.2018г. Б. Ахмед е подала в ОД на ДФ „Земеделие“ – гр. К. уведомително писмо до РА съгласно Приложение № 8 от Наредба № 9 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г / Наредба № 9/. С. З № 352353/20.04.2018 г. е назначена втора проверка на място в стопанството на ползвателката. В съставения контролен лист при проверката са отразени констатации, че в стопанството на ползвателя са налични 12 броя лехи с легла за отглеждане на калифорнийски червеи с обща площ 733.78 кв. м. Посочено е, че 2 от лехите са населени с калифорнийски червеи, с общо измерена площ 101.82 кв. м. Останалите 10 броя лехи с легла (631.96 кв. м.) не са населени с калифорнийски червеи. Проверката е извършена в присъствието на ползвателя, като същата е положила подпис на контролния лист, вписвайки, че „няма бележка и е запозната с резултатите от проверката“.
На 14.09.2018г. на Б. Ахмед е връчено писмо за откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция с изх. № 01-090-6500/182 от 16.03.2018 г., издадено от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – гр. К., с което е уведомена, че при извършените проверки след второто плащане е установено, че е налице нарушение на т. 4.7 във вр. с т. 4.8, б. „е“ от Договор № 09/112/10198 от 13.05.2014 г., респ. чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8а, ал. 1, т. 2 и ал. 5, и чл. 41, т. 8 от Наредба № 9, изразяващо се в неподдържане икономическия размер на стопанството, за което е получено второ плащане по договора. Изложени са мотиви, че икономическият резултат на стопанството, изчислен на база резултатите от проверката, възлизал на 7.68 ИЕ, а съгласно чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените плащания, заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за който е получил второ плащане.
С уведомително писмо от 23.10.2018г. Б. Ахмед е уведомена, че при извършване на административни проверки във връзка с подаденото от нея уведомително писмо вх.09/112/10198/3/01/01 до РА съгласно приложение № 8 към чл. 30а от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. е установено нарушение на т. 4.7 във вр. с т. 4.8, б. „е“ от Договор № 09/112/10198 от 13.05.2014 г. и чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г. Предвид резултатите от проверката икономическият размер на стопанството възлиза на 1.82 ИЕ. Изрично е посочено, че ДФ „Земеделие“ ще издаде АУПДВ в размер на 48 892 лв.
При тези релевантни факти и обстоятелства и на горепосочените правни основания е издаден оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане № 09/112/10198/3/01/04/01 от 08.04.2019 г. от Директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ - гр. К., с който на Б. Ахмед от [населено място], [община], УРН: 612038, е определено подлежащо възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892 лв., представляващо получено първо и второ плащане по Договор № 09/112/10198 от 13.05.2014 г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Ф. Ахмед и З. Ахмед, чиито показания са обсъдени от съда при съобразяване на възможната тяхна заинтересованост. Решаващият състав е приел, че изложеното от тях не установява наличието на изискуемото количество калифорнийски червеи в стопанството през процесния период.
С оглед горната фактическа установеност съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма. Счел е, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След подробен анализ на приложимите материалноправни разпоредби и клаузите на сключения с ДФЗ договор, както и на събраните по делото доказателства решаващият състав е счел, че Б. Ахмед не е изпълнила задължението си да поддържа икономически размер на стопанството от 11.99 ИЕ, за което е получено второ плащане през 2017г., поради което и в съответствие с нормите на чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба 9/2008г. следва да възстанови получената по Договор № 09/112/10198 от 13.05.2014г. финансова помощ в размер на 48 892 лв. В заключение е формирал извод, че АУПДВ не е в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е възражението на касатора, че процесният АУПДВ е издаден от некомпетентен орган. С. З № 05-РД/286 от 01.02.2017г. Изпълнителният Директор на ДФЗ е делегирал на основание чл. 20а, ал.2 и 4 ЗПЗП правомощията си да открива производства и издава АУПДВ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. на Директорите на областните дирекции на ДФЗ. Действително, в заповедта не фигурира като основание чл. 20а, ал.5 и ал.6 ЗПЗП, но към момента на издаването й тези разпоредби не са в обхвата на чл. 20а ЗПЗП. Както алинея 5, така и ал.6 са в сила от 28.06.2019г., поради което непосочването им в заповедта на изпълнителния директор не обосновава извод, че той не е делегирал компетентността си за издаване на АУПДВ, произтичаща от националното законодателство по смисъла на чл. 20а, ал.4 ЗПЗП, в редакцията - ДВ, бр.12/ 2005г.
Несподелими са доводите в касационната жалба за приложимост на реда за налагане на финансова корекция по ЗУСЕСИФ. С влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), в чл. 1, т. 7 от ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната му уредба, като приложното му поле е ограничено именно до мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г. и до конкретно изброени мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. - по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), доколкото в този закон не е предвидено друго за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. Съгласно преходната разпоредба на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая производството по подпомагане е започнало по Наредба № 9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „ Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., а периодът на мониторинг, в който фондът има право да упражнява контрол за изпълнение условията по договора е 3 години след подаване на заявката за второ плащане. Този период не е изтекъл към момента на образуване на производството по издаване на оспорения АУПДВ, поради което за установяване на публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 ДОПК. Ето защо, като е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, оправомощен с изрична заповед за делегиране на правомощия и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила първостепенният съд правилно е приложил материалния закон.
Друг извод не следва от обстоятелството, че касаторката е уведомена за откриване на административно производство за издаване на решение за налагане на финансова корекция по чл. 73, ал.2 ЗУСЕСИФ. Не би могло да се приеме, че това нарушение е съществено, а допускането му е рефлектирало върху решаващата воля на административния орган. Коментираното нарушение не е и препятствало правото и възможността на адресата да упражни правото си на защита в пълен обем, тъй като в кореспонденцията между страните ясно са посочени релевантните факти и обстоятелства, допуснатото нарушение на поето договорно задължение и произтичащите от него последици.
Противно на довода в касационната жалба, при издаването на оспорения АУПДВ не е нарушен чл. 35 АПК, а са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и са обсъдени депозираните от адресата възраженията.
В случая, определеното в АУПДВ публично задължение е мотивирано с допуснато неизпълнение от страна на бенифициера по сключения Договор за безвъзмездна финансова помощ на задължението да поддържа икономическия размер на стопанството, за който същата вече е получила второ плащане - чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008г. във връзка с т.4.7, т.4.8. б. “е“ от Договор № 09/112/10198 от 13.05.2014 г. Неизпълнението на визираното задължение е установено при извършените след второто плащане проверки през месец 02.2018г. и месец 04.2018г., при които е установен ръст на стопанството за месец февруари от 7.68 ИЕ и за месец април от 1.82 ИЕ. Констатациите на длъжностните лице в съставените контролни листи не са опровергани нито от възраженията на ползвателя, нито от показанията на разпитаните свидетели, поради което и на основание чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008х. ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените плащания заедно със законната лихва към тях. Ето защо, като е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при правилно приложение на материалния закон и в унисон с неговата цел, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от заявените касационни пороци и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66/25.03.2020 г. на Административен съд – Кърджали, постановено по адм. дело № 174/2019г.
Решението не подлежи на обжалване.