Производството е по чл.208 и следващите от АПК във връзка с чл.219 от ЗУТ.
Образувано е по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас против решение № 13/07.01.2019г., постановено по административно дело № 1592/2015г. по описа на Административен съд - Бургас. С описаното решение съдът е отхвърлил протеста на прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, с който е заявено искане за прогласяване нищожността на удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26/16.07.2007г. на главния архитект на община Ц..
В касационния протест се твърди, че атакуваното съдебно решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Прокурорът счита, че удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26/16.07.2007г. е издадено от главния архитект на община Ц. след изтичане на преклузивния срок по чл.177, ал.3 от ЗУТ, при грубо нарушаване на Конституцията, ЗУТ, ЗООС и ЗБР и в пълно несъответствие с целта на закона. Сочи, че като е приел противното, Бургаският административен съд е постановил незаконосъобразно решение. Поради това предлага на съда да отмени атакуваното решение и да прогласи нищожността на удостоверението за въвеждане в експлоатация или, в условията на алтернативност, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Ответникът - главен архитект на община Ц., не заявява становище по делото.
Ответниците „Кортекс трейдинг“ АД и „Лазурно море“ АД считат, че не са налице сочените от прокурора касационни основания, а решението на Административен съд-Бургас е валидно, допустимо и законосъобразно. Поради това молят касационната инстанция да го остави в сила. Ответникът „Кортекс трейдинг“ АД претендира присъждането на деловодните разноски за настоящата инстанция.
Прокурорът дава заключение за основателност на касационния протест. Счита, че преди издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация, е било необходимо провеждането на нова процедура по реда на глава шеста от ЗООС съгласно чл.31, ал.4 от ЗБР.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира следното: Касационният протест е процесуално допустим. Депозиран е против акт, който подлежи на касационна проверка, подаден е от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен, а постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Административният съд е сезиран с протест на прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас, с който се иска прогласяване на нищожността на удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26/16.07.2007г., издадено от главния архитект на община Ц.. Посоченото удостоверение касае строеж - сезонен хотел с РЗП 3911 кв. м, ІV категория, находящ се в УПИ І-1, № 44094.503.3, квартал 2 с административен адрес Бургас, с. Л., м.“Караагач“. В удостоверението се сочи, че строежът е извършен в съответствие с одобрените проекти и разрешение за строеж № 217/07.11.2005г.
Със заповед № ДК-10-ЮИР-67/22.07.2015г. на началника на РДНСК-Югоизточен район е прогласена нищожността на издаденото от главния архитект на община Ц. разрешение за строеж № 217/07.11.2005г., ведно с одобрените инвестиционни проекти. Цитираната заповед е отменена с решение № 838/10.05.2017г., постановено по адм. дело № 1599/2015г. по описа на Административен съд-Бургас, оставено в сила с решение № 9218/05.07.2018г. по административно дело № 7882/2018г. на Върховния административен съд.
В рамките на съдебното производство съдът е извършил цялостен контрол на атакуваното удостоверение за въвеждане в експлоатация и е приел, че липсват основания, обуславящи нищожността му. Подробно е обсъдил изложените в протеста доводи относно неспазването на срока по чл.177, ал.3 от ЗУТ, както и необходимостта от провеждането на нови процедури по ЗООС и ЗБР. Изложил е подробни мотиви, че не е налице никоя от хипотезите на чл.178, ал.3 от ЗУТ, при осъществяването на които строежите не се въвеждат в експлоатация. Поради това е направил извод, че строежът е отговарял на изискванията за въвеждане в експлоатация, правилно е било регистрирано въвеждането му в експлоатация и издаденото удостоверение е законосъобразно.
Възприетите от съда правни изводи са обосновани и законосъобразни и се споделят изцяло от касационната инстанция.
Съдът правилно е преценил, че спрямо атакуваното удостоверение следва да се приложат правилата на ЗУТ в неговата редакция от ДВ бр., 53 от 30.06.2007г., в сила от 30.06.2007г. Процесният строеж е от ІV категория, поради което за него намира приложение правилото на чл.177, ал.1 от ЗУТ. Нормата сочи, че след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят регистрира пред органа, издал разрешението за строеж, въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5. Удостоверението за въвеждане в експлоатация е издадено от главния архитект на община Ц., който е издал и разрешението за строеж. Ето защо удостоверението е издадено от компетентен орган. Между страните по делото липсва спор, че подаденото от възложителя на строежа искане е било окомплектовано с посочените по-горе документи. Не са били налице и предпоставките на 178, ал.3 от ЗУТ, при които строежът не се въвежда в експлоатация. Административният съд е направил правилен извод, че срокът по чл.177, ал.3 е инструктивен и издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация след изтичането му не влече нищожността на удостоверението.
Към посочения момент- 16.07.2007г., законодателят не е изисквал въвеждането на строежа в експлоатация да бъде извършено след провеждане на съгласувателни процедури по ЗООС или ЗБР. Такива процедури са били предвидени по отношение на инвестиционните предложения, но не и по отношение на въвеждането в експлоатация на вече изпълнените строежи (глава VІ от ЗООС, раздел ІІІ, в редакцията от ДВ бр.41/2007г.). Поради това касационната инстанция не споделя застъпеното в протеста становище, че в случая е бил приложим §14 от ЗИД ЗБР (ДВ, бр.25/2007г.). Сочената преходна разпоредба касае планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които към момента на влизане в сила на този закон не са одобрени по реда на съответния специален закон или подзаконов нормативен акт, въз основа на който се разработват, или са одобрени, но не са влезли в сила. Както се посочи и по-горе, процедурата по въвеждане в експлоатация не попада в приложното поле на тази разпоредба. Тя е приложима в етапа по разрешаване на строителството, който в конкретната хипотеза е бил приключен. Издаденото разрешение за строеж е било предмет на съдебен контрол и съдът е приел, че разрешението за строеж не е нищожно.
Изслушано е заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и е прието и кредитирано от съда. В него изрично се сочи, че посоченият имот с идентификатор 44094.503.3 не попада в границите на защитени територии, включително и защитените зони „Ропотамо“ и „Караагач“. Строежът не засяга морски плаж „Къмпинг „Юг““. Съобразно представената схема, имотът отстои на 360 м от защитена зона „Караагач“ и на 25 метра от защитена зона „Ропотамо“.
Касационната инстанция споделя и изводите на административния съд относно извършената проверка на междуведомствената работна група. Тази проверка е извършена през 2015г, и направените при нея констатации не биха могли да се отразят на съответствието на атакувания акт с материалния закон, която съобразно правилото на чл.142 от АПК, се преценява към момента на издаването му. Посочените в становището на прокурора съдебни решения на петчленни състави на ВАС - по адм. дело № 14761/17г. и адм. дело № 12379/2018г., касаят казуси, свързани с принудителна мярка и са различни от настоящия. Съдът не споделя и становището на прокурора, че в случая следва да намерят пряко приложение директивите на ЕС във връзка с опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна; на дивите птици; в областта на околната среда. Същите са транспонирани в националното ни законодателство със ЗИД ЗБР, ДВ, бр.94/16.11.2007г., § 68, докато удостоверението е издадено на 16.07.2007г.
Изложеното води до извод, че сочените в протеста касационни основания не са налице. Решението е съобразено с материалния закон, а направените от съда изводи са обосновани от събраните по делото доказателства. Поради това решението следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора претенцията на ответника „Кортекс трейдинг“ АД за присъждане на съдебни разноски е основателна. Същата е доказана в предявения размер от 1408,20 лева, поради което следва да бъде уважена изцяло. Направеното в протеста възражение за прекомерност не се споделя от съда. Делото не е с незначителна фактическа и правна сложност. Касае се за спор за нищожност на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж - хотел с РЗП 3911 кв. м и преценката на приложимо право при настъпили многократни изменения на ЗУТ, ЗБР и ЗООС.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/07.01.2019г., постановено по административно дело № 1592/2015г. по описа на Административен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура - Бургас да заплати на „Кортекс трейдинг“ АД със седалище и адрес на управление град София, ул.“Н. Б“ № 2, ЕИК 831642320 1408,20 лв (хиляда четиристотин и осем лева и двадесет стотинки) за разноски по производството. Решението е окончателно.