Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "А. Т. К" ЕООД чрез адвокат З.Н, против решение № 503 от 28.02.2020 г., постановено по административно дело № 465/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-04000418006107-091-001 от 23.04.2019 г., издаден от органи по приходите към Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – В. Т, потвърден с решение № 90 от 15.07.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (“ОДОП“) – В. Т при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството за данъчен период м.09.2017г. е начислен данък добавена стойност (ДДС) в размер на 53509,83 лева. С решението в полза на НАП са присъдени разноски в размер на 2135,29 лева.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва правните изводи на съда и извършения от него анализ на събраните по делото доказателства, като твърди, че изводът на съда за наличие на данъчна измама не се подкрепя от събраните в хода на съдебното производство доказателства, разгледани както в тяхната съвкупност, така и поотделно. Сочи, че първоинстанционният съд е изследвал обстоятелство, което не е обусловило констатациите на ревизиращия екип, при това без да разпредели доказателствената тежест за това обстоятелство, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че в нарушение на процесуалните правила административният съд е допуснал и приел като доказателство по делото свидетелски показания, дадени в хода на досъдебното производство. Твърди, че дори и да бъде прието, че свидетелските показания са...