Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Т в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител гл. юрск. Карауланова, против решение № 50/24.02.2020г., постановено по адм. дело №765/2019г. по описа на Административен съд В. Т. В касационната жалба и в писмени бележки се релевират и обосновават оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендира се и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Престиж 91“ ЕООД гр.Г. О, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение на АС В. Т е отменена Заповед за налагане на ПАМ № 10622/25.11.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ В. Т при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект” - козметичен салон, находяща се в гр. Г. О, бул. „Г. И“№2а, стопанисван от "Престиж 91“ ЕООД, за срок от 14 дни, за който срок е забранен и достъпът до обекта.

Заповедта е издадена във връзка с извършена на 19.11.2019г. проверка на търговския обект, стопанисван от касатора, при която при контролна покупка на услуга - маникюр на стойност 25лева и заплащането й в брой от проверяващия С.К, не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ. При определяне на продължителността на срока на ПАМ е взето предвид тежестта на извършеното нарушение, а именно размера на неотчетената продажба, местоположението на обекта на улица със значителен поток от хора, установената касова разлика от 25 лева и засягането на утвърдения ред на данъчна дисциплина и отчетност.

За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че не е съобразен с целта на закона и на принципа за последователност и предвидимост, както и на принципа за съразмерност. Приел е, противоречие в мотивите по отношение на констатираното нарушение.На следващо място е констатирал липсата на съставен акт за констатираното административно нарушение, което е приел като предпоставка за налагането на ПАМ. Съдът е посочил и необоснованост по отношение на мотивите относно продължителността на срока. На последно място е съпоставил стойността на стоката, за покупката на която не е издаден ФБ спрямо установената касова наличносхв края на работния дена- 25 лева, колкото е заплатената услуга, която не може да се нарече значителна, като аргумент за извода си за допуснато нарушение при издаване на административния акт на основни принципи в административния процес.

Решението, с което е отменена ЗПАМ е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221,ал.2,изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд .

Заповедта за налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект” за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка. Изложените в заповедта конкретни мотиви за продължителността на срока касаят тежестта на извършеното нарушение, а именно размера на неотчетената продажба, местоположението на обекта на улица със значителен поток от хора, установената касова разлика от 25 лева, като обосновано е прието от съда, че тези мотиви са вътрешно противоречиви с оглед ноторно известното местоположение на обекта и също са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.

При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл.6,ал.5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50/24.02.2020г., постановено по адм. дело № 765/2019г. по описа на Административен съд В. Т. Решението е окончателно.