1№ 181/18.03.2022 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Василка Илиева

Членове: Веска Райчева

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 897 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 179/16.11.2018 г. по гр. д. № 445/2018 г., с което Сливенски окръжен съд, отменяйки решение № 952/24.07.2018 г. по гр. д. № 1091/2018 г. на Сливенски районен съд, е отхвърлил иска с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 9, вр. чл. 212, ал. 5 ЗМВР от 1997 г. (приложимите последни редакции) и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5 ЗМВР от 2006 г. (приложимите последни редакции) да приеме за установено по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, че А. Т. Н. има право на допълнителен отпуск като компенсация за положен некомпенсиран извънреден труд в размер на 858 часа за периода 01.01.2003 г. – 30.06.2014 г.

Решението се обжалва от А. Т. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси: 1. Приложим ли е институтът на погасителната давност за правото, заявено с предявения установителен иск? 2. При положителен отговор на въпроса, кой е приложимият срок на погасителната давност – по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, по чл. 176а КТ или по чл. 59аЗДСл. и дали цитираните разпоредби действително предвиждат погасяването по давност на заявеното с иска субективно право поради неупражняването му? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 КТ за допускане на касационния контрол) и обосновава допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с довод, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с конкретни решения на ВКС по...