4№ 118

гр. София, 17.05.2022 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 897 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 179/16.11.2018 г. по гр. д. № 445/2018 г., с което Сливенския окръжен съд, отменяйки решение № 952/24.07.2018 г. по гр. д. № 1091/2018 г. на Сливенски районен съд, е отхвърлил иска с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 9 (предишна т. 8), вр. чл. 212, ал. 5 ЗМВР от 1997 г. (отм.) и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5 ЗМВР от 2006 г. (отм.) да приеме за установено по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, че А. Т. Н. има право на допълнителен отпуск като компенсация за положен некомпенсиран извънреден труд в размер на 858 часа за периода 01.01.2003 г. – 30.06.2014 г.

Решението е допуснато до касационно обжалване по материалноправни въпроси, свързани с естеството на правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 9 (предишна т. 8) ЗМВР, вр. чл. 212, ал. 5 ЗМВР от 1997 г. (отм.) и по чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5 ЗМВР от 2006 г. (отм.), наличието на срокове за упражняването му, както и за погасяването му по давност поради неупражняване.

Правото на допълнителен отпуск е по естеството си компенсация на извънреден труд, положен от съответния държавен служител в МВР. Това следва от законодателната уредба, създадена със ЗИДЗМВР от 1997 г. (ДВ, бр. 17/21.02.2003 г.), в сила от 25.02.2003 г, която урежда последиците от полагането на труд от държавните служители в МВР, работещи на смени, превишаващ нормативно установеното работно време...