О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2051
София, 02.07.2025 година
Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 2483/2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Инвестбанк“ АД, [населено място] срещу решение № 265 от 19.04.2024 г. по т. д. № 916/2023г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща решение № 2600011от 07.04.2022 г. по т. д. № 262/2018 г. на Плевенски окръжен съд, с което са уважени предявените от Х. М. А. от [населено място] срещу банката-касатор искове с правно основание чл. 421, ал. 1 ГПК за сумата 30 000 евро, представляваща вземане по договор за банков влог – срочен депозит VIP, внесена на каса на 10.01.2011 г. и за сумата 17 500 евро, представляваща вземане по договор за банков влог – срочен депозит VIP, внесена на каса на 14.12.2011 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.11.2018г., до окончателното им изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд е приел, че процесните суми са внесени по договори за срочен VIP депозит, каквито твърдения от страна на ищцата липсват, а е твърдяно внасяне на сумите на каса, с вносна бележка. Поддържа оплакване и за неправилност на акта поради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода, че между страните са възникнали валидни правоотношения по договори за банков влог. Счита, че същият е направен въз основа на частни документи, които не изхождат от банката, тъй като нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК и поради това не може да се приеме, че са съставени на посочените в тях дати, а не по-късно, когато подписалата ги от името на банката А. А. вече не е била неин служител. Релевира оплакване за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в това, че: не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и заявените от страните доводи и възражения; не е кредитирал изготвената и приета по делото като неоспорена съдебно-икономическа експертиза, доказваща, че банкови сметки, съответно с IВАN [банкова сметка] и IВАN [банкова сметка] са несъществуващи, както и че претендираните суми не са постъпили по банкова сметка с IВАN [банкова сметка]; не е кредитирал и неоспорената съдебно-техническа експертиза. Според касатора, решаващият състав неоснователно е игнорирал всички доказателства, установяващи по косвен начин, че претендираните суми не са внесени, а именно – че вписаният IBAN на получателя не съществува и че е невалиден; изписването на текста във вносните бележки от 10.01.2011г. и от 14.12.2011 г. и подписът на вносител не е на Х. А.; поставеният печат не съответства на печатите на банката в този период от време. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и срещу извода, че вземанията не са погасени по давност, както и по отношение приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (отм.).
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Възникнало ли е правоотношение по договор за банков за влог по смисъла на чл. 420 ТЗ, когато между страните не е подписан договор в този смисъл, не са подписани и вносните бележки, на които се е позовал съдът, банката не е открила банкова сметка и не е генерирала съответен IBAN съгласно Наредба № 13 на БНБ, такава сметка и операции по нея не са отразени в системата на банката, а са налице единствено частни документи - вносни бележки, договори за срочен VIP депозит, неподписани от ищцата, нито от изрично упълномощено лице, и са без достоверна дата относно внасянето на парични суми и извършването на банкови операции, подписани от лице, което на посочените в тях дати е било служител на съответната банка, без да е проведено доказване относно достоверността на датите на документите; 2. Ползва ли се с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставяне документ, издаден от бивш служител на юридическо лице след прекратяване на правоотношението между тях, ако в документа е посочена дата, която предшества прекратяването; 3. Допустимо ли е да се приеме, че е налице антидатиране на писмени доказателства, при условие че косвено това се потвърждава от използването на невалиден печат и липсата на каквото и да е отразяване на твърдяните от ищцата операции в системата на банката, както и изобщо с оглед липсата на генериране на съответен IВАN, което задължително се свързва с откриване на нови банкови сметки, съгласно Наредба № 13 на БНБ; 4. Ползва ли се документът с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му, след като същата е оспорена от юридическото лице и по делото е установено с косвени доказателства, че оспорените писмени документи са антидатирани; 5. Нищожни ли са писмени документи, в които са вписани неверни данни, като несъществуващ IВАN, несъществуващ изписан референтен номер, поставен несъществуващ печат, несъответствия при изписване на валута, несъответствия на представени по делото документи с макета на съответен документ, с който се работи, доказана невъзможност за разпечатване на документ от системата на банка, поради некоректно нанесени в него данни; 6. Следва ли съдът да не се произнесе по направено от ответната страна възражение за нищожност на представени с исковата молба писмени доказателства, а да постанови съдебният си акт, като се позове на тях; 7. Изключват ли обстоятелството, че от името на банката е удостоверено получаване на сумите като влог на основание чл. 421, ал. 1 ТЗ, при условие че вносните бележки не са написани и подписани от ищцата по делото, договорите за влог също не са подписани от ищцата, и в тях са вписани неверни данни като несъществуващ IВАN, несъществуващ изписан референтен номер, поставен несъществуващ печат, несъответствия при изписване на валута, несъответствия на представени по делото документи с макета на съответен документ, с който се работи, доказана невъзможност за разпечатване на документ от системата на банка, поради некоректно нанесени в него данни; 8. Допустимо ли е да се счита, че липсата на всички реквизити във вносни бележки, неподписани от ищцата, не се отразява на действителността на договори за влог; Или формулирано по друг начин: Липсата на всички реквизити във вносните бележки отразява ли се на действителността на договори за влог; 9. Допустимо ли е да се приеме, че е налице предаване на парични средства, претендирани от ищцата, при условие че е доказано, че вносните бележки на които се позовава, не са написани и подписани от нея, а липсват и твърдения за упълномощено от нея лице; 10. Следва ли „Инвестбанк“ АД да е отговорна за претендирани суми, които не са внесени в „Инвестбанк“ АД на името на ищцата, след като по категоричен начин е установено, че банкови сметки с посочени IBAN не съществуват в „Инвестбанк“ АД, няма искане за откриването им, няма внос по тези сметки, няма и прехвърляния по сметки, няма и осчетоводявания на платежни операции; 11. Допустимо ли е съдът да се позовава на писмени доказателства, които не са подписани от ищцата и е доказано по делото, че не са изходящи от банката и не са подписвани на вписаните в тях дати; При тези обстоятелства допустимо ли е банката да носи отговорност за действията бивш неин служител, който не е съставил процесните документи в качеството си на служител на банката“.
По отношение на въпрос № 2 се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) – решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр. д.№ 4020/17 г. на IV г. о. и решение № 229 от 29.01.2021 г. по гр. д.№ 4529/19 г. на IV г. о., а по отношение на всички останали въпроси – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), защото за въпрос № 1 липсва съдебна практика, а за другите въпроси – защото липсата на открити банкови сметки и съответно движения по тях ангажира „Инвестбанк“ АД за заплащане на суми, които никога не са постъпвали по посочените банкови сметки с конкретно цитирани IBAN.
Освен това, касаторът релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, като твърди, че е постановено при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, при явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Според него, въззивният съд е приел, че е налице облигационна връзка между ищцата и ответното дружество на основание договори за банков влог и вносни бележки, неподписани от ищцата и при липсата на предаване на процесните суми.
Ответницата по касация – Х. М. А. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 09.08.2024 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение в атакуваната негова част въззивният съд е приел за установено, че:
С вносна бележка от 10.01.2011 г. и вносна бележка от 14.12.2011 г., в ТБ „Инвестбанк“ АД, [населено място], в полза на ищцата Х. М. А., са внесени съответно сумата 30 000 евро - по сметка IBAN IВАN [банкова сметка] и сумата 17 500 евро - по сметка IBAN IВАN [банкова сметка]; Съгласно заключенията на изслушаната по делото тройна и петорна съдебно-графологична експертиза, ръкописният текст на вносните бележки е изпълнен и същите са подписани за „банков служител“ от А. Б. А., но подписът в графа „подпис на наредителя“ не е положен от Х. М. А.; Отпечатъкът от печат с надпис „Каса1“ в първата вносна бележка съответства на ползвания от банката печат, съобразно водения регистър на печатите, докато отпечатъкът с надпис „Каса18“ във втората вносна бележка не съответства на ползвания от банката печат; Като основание за внасяне на сумите във вносните бележки е посочено „6м. VIP депозит“;
На 10.01.2012 г. и на 14.06.2012 г., между ТБ „Инвестбанк“ АД и ищцата Х. М. А., са подписани договори за срочен депозит „VIP“ съответно за сумата 30 000 евро за срок от шест месеца до 10.07.2012г. и при уговорена фиксирана годишна лихва в размер на 6,250 % и за сумата 17 500 евро за срок от шест месеца до 14.12.2012г. и при уговорена фиксирана годишна лихва в размер на 5,6 %; От страна на банката и двата договора са подписани от А. Б. А., което се установява от заключенията на тройната и петорната експертиза, като в първия договор подписът за „депозант“ не е положен от ищцата Х. М. А., докато във втория договор подписът за „депозант“ е положен от нея; Отпечатъкът от печат с текст „ibank“ и в двата договора не положен с печат, описан в регистъра на употребяваните печати от ответната банка за процесния период;
С две платежни нареждания за кредитен превод от 07.01.2013г. с наредител Х. М. А., без да е посочено основание за превода, сумите 30 000 евро и 17 500 евро са прехвърлени съответно от сметка IВАN [банкова сметка] и от сметка IВАN [банкова сметка] по сметка IВАN [банкова сметка]; Съгласно заключението на петорната съдебно-графологична екеспертиза, във всяко от платежните нареждания подписът за „наредител“ е положен от Х. М. А. и в графа „BIC на банката на наредителя“ подписът е положен от А. Б. А., като отпечатъкът на печата не е идентичен с печатите, използвани от банката в същия период от време;
С нареждане-разписка от 10.01.2012г. и с нареждане-разписка от 14.06.2012г. с наредител и получател Х. М. А., в които не е посочено основание за плащане, са заплатени в брой съответно сумата 935 евро и сумата 490 евро, като, според заключението на петорната съдебно-графологична експертиза, подписът за банков служител е положен от А. Б. А., но положеният в документите печат не съответства на печатите, използвани от банката от същия период от време.
С оглед на тези доказателства, въззивният съд е приел за установено сключването на договори за влог между ищцата и „Инвестбанк АД на 10.01.2011г. за сумата 30 000 евро и на 14.12.2011г. за сумата 17 500 евро. Посочил е, че договорът за паричен влог (банков влог) е реален и се счита за сключен с фактическото предаване на сумата от влогодателя на служител на банката, което в случая се доказва от двете вносни бележки, издадени от ответната банка, удостоверяващи предаването на посочените в тях парични суми и съдържащи информация, че предаването е с цел депозит за срок от 6 месеца, както и вида на депозита, така както е означен в банката - VIP. Според съдебния състав, от приетата графологична експертиза (тройна и петорна) се установява, че и двете вносни бележки, представляващи частни документи, са автентични по отношение на положения от А. Б. А. подпис, за която е безспорно, че в посочения период е била служител на ответната банка и като такъв, действията й ангажират кредитната институция. Що се отнася до това, че вносните бележки не са подписани от ищцата, това обстоятелство е преценено като ирелевантно, тъй като интерес от оспорване на авторството си има само соченият за автор - ищцата, но не и трето лице, а в случая ищцата не само не оспорва, а напротив – позовава се на вземанията си по тези документи, като в допълнителната искова молба уточнява, че сумите са внесени от нейно име.
По отношение възражението за антидатиране на документите, съдът е приел, че същото не подлежи на разглеждане, тъй като оспорването на датата на съставяне на документите не е заявено своевременно в отговора на исковата молба, доколкото в него не се съдържа твърдение, че лицето, което ги е подписало, не е било служител на банката към момента на съставянето им.
Като ирелевантни за действителността на договорите за влог решаващият състав е преценил обстоятелствата, че: в банката не са открити посочените във вносните бележки банкови сметки; в счетоводно-информационната система не е било регистрирано внасянето на сумите; липсва поставен референтен номер за операциите; на едната от процесните вносни бележки не е поставен печат, а на другата има печат, който не е регистриран в банката; наименованието на банката не е посочено прецизно. Приел е, че банката носи отговорност за действията на своите служители - за неспазване от тях на вътрешните правила относно документооборота, за липса на осчетоводяване на внесените от ищцата суми, за неоткриване на банкови сметки, за непоставяне на печат върху вносни бележки или полагането на извадени от употреба печати и др., тъй като именно тя упражнява спрямо тях работодателска власт и може да търси от тях дисциплинарна отговорност, като всички тези вътрешни отношения не могат да се отразят на правата на клиентите на банката, които са й доверили управлението на паричните си средства. Според съдебния състав, дори при полагането на максимална грижа, от ищцата не може да се очаква да допусне, че не договаря с банката, с която е имала изрядни предходни договорни отношения; че IBAN, който й е посочен, представляващ последователност от 22 буквени и цифрови знака за еднозначно международно идентифициране на банкова сметка, не е валиден; не може да се очаква да познава установените в банката процедурни правила и изисквания към документите.
Без значение за действителността на договорите за банков паричен влог, според въззивния съд, е че вносните бележки не съдържат всички реквизити, доколкото те съдържат съществените елементи на този вид договор и са подписани от служител на банката. Като непротивопоставимо на ищцата е счел обстоятелството, че посочената във вносните бележки сметка не е открита; че не е извършено осчетоводяване на внесените суми; че не са отразени преводите, наредени от ищцата по съществуваща нейна сметка в банката, както и платените лихви. В тази връзка съдът е съобразил разпоредбата на чл. 422, ал. 2 ТЗ, според която, при различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя документ, се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни.
По тези съображения въззивната инстанция е формирала извод за наличие на валидни облигационни правоотношения между страните по делото, основани на договори за банков влог и за неизпълнение на задължението на банката да върне внесените средства след отправената й изрична покана от 20.11.2018 г.
Въззивният съдебен състав е отхвърлил възражението на ответната банка, основано на чл. 55 ЗПУПС (отм.), като е счел, че предвиденият в тази разпоредба 13-месечен срок е свързан с възможността за извънсъдебно коригиране на банкова сметка при неразрешени или неточно извършени операции, но не въвежда преклузия за правото на вложителя по договор за банков влог да предяви иск за изпълнение на задълженията на банката за връщане на вложената парична сума.
За неоснователно е прието и възражението за изтекла погасителна давност, тъй като давностният срок е започнал да тече от м. март 2015 г., когато ищцата твърди, че е узнала за липсата на средства по сметката си, и съответно към датата на предявяване на иска – 23.11.2018г., този срок не е изтекъл.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, не може да се счете, че е налице вероятност решението да е недопустимо. Въззивният съд е съобразил твърденията на ищцата, че е внесла процесните суми на каса, като въз основа на събраните по делото доказателства е формирал извод за възникнали между страните правоотношения по договори за срочен VIP депозит. Следователно, не се касае за подмяна предмета на спора, очертан с исковата молба и за отклонение от диспозитивното начало на процеса, а за подвеждане на установените факти под съответната правна норма.
На второ място, касационното обжалване не може да бъде допуснато и по поставените от касатора въпроси.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК предвижда като общо основание за допускане на касационния контрол произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице, когато въпросът е обусловил правните изводи по предмета на спора, от значение е за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая, поставените от касатора въпроси не отговарят на посочените изисквания. Като цяло, въпросите касаят обосноваността и правилността на въззивното решение и решаването им е предпоставено от обсъждането на конкретните факти и на събраните по делото доказателства. По своята същност, те обективират несъгласието на страната с изводите, до които е достигнал въззивният съд във връзка с валидността на договорите за депозити, в които са вписани несъществуващи номера на банкови сметки и са подпечатани с несъществуващи, към съответния период, печати на банката, както и за валидността на вносни бележки, нареждания-разписки и платежни нареждания при нерегистрирани операции, респ. за възникнала за ответната банка отговорност за действията на нейните служители. Правилността на тези изводи е предмет на самия касационен контрол, но не е основание за допускането му.
Следва да се отбележи също, че преобладаващата част от въпросите са основани на твърдението на касатора, че вносните бележки от 10.01.2011г. и от 14.12.2011г. са частни документи без достоверна дата относно внасянето на паричните суми (30 000 евро и 17 500 евро) и не е проведено доказване на тяхната достоверност. Възражение обаче за антидатиране на вносните бележки, носещи подпис на А. Б. А., служител на банката, не е било направено в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, поради което въззивният съд нито се е произнасял, нито е бил длъжен да се произнесе по такова възражение.
Не съответстват на мотивите на въззивния акт и въпросите, съдържащи твърдения за „нищожност“ на писмени доказателства. Невярно е твърдението за липса на произнасяне по заявеното в тази насока възражение. Във връзка с оспорената автентичност на вносните бележки досежно подписа на банковия служител А. Б. А., съдът е приел оспорването за недоказано и неоснователно, а по отношение на вписания в документите несъществуващ IBAN, референтен номер и несъществуващ (липсващ) печат – че това не изключва факта на удостоверено от името на банката получаване на процесните суми като влог.
С оглед изложеното, поставените от касатора въпроси не удовлетворяват общия критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускането й, без да е необходима проверка за наличие на допълнителните предпоставки на поддържаните основания.
На последно място, касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, касаторът е аргументирал основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с доводи за необоснованост на акта, която обаче не е очевидна, а констатирането й предполага извършването на анализ на фактите и релевантните доказателства.
Предвид изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от изхода на делото, на ответницата по касация не следва да бъдат присъдени разноски поради липсата на доказателства за извършването на такива. В отговора на касационната жалба е посочено, че договорът за правна помощ е представен по въззивното дело. По същото обаче такъв договор не се съдържа, нито са налице данни за заплащане на претендираното за касационното производство адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 265 от 19.04.2024 г. по т. д. № 916/2023г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща решение № 2600011от 07.04.2022 г. по т. д. № 262/2018 г. на Плевенски окръжен съд, с което са уважени предявените от Х. М. А. от [населено място] срещу „Инвестбанк“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 421, ал. 1 ГПК за сумата 30 000 евро, представляваща вземане по договор за банков влог – срочен депозит VIP, внесена на каса на 10.01.2011 г. и за сумата 17 500 евро, представляваща вземане по договор за банков влог – срочен депозит VIP, внесена на каса на 14.12.2011 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.11.2018г., до окончателното им изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: