Решение №67/28.06.2021 по гр. д. №1010/2021 на ВКС, ГК, I г.о., докладвано от съдия Бранислава Павлова

1Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

София, 28.06. 2021 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г. В АТАНАСОВА

при участието на секретаря А. И

изслуша докладваното от съдията Б. П

гражданско дело № 1010/2021 година по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, първо отделение и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 307 ал.2 ГПК.

Ф. М. е подал молба вх. № 5107090 от 04.08.2020г. с искане да се отмени влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 25-ти състав от 01.12.2010г. по гр. д.№ 46344/2008г./, на основание чл.303 ал.1 т. 2 и т.5 предл. първо и второ ГПК.

В молбата за отмяна се твърди, че молителят е български и алжирски гражданин, не живее в Р. Б и е следвало да бъде призован чрез съдебна поръчка от А., Вместо това е бил представляван от особен представител, назначен от съда при условията на чл.47 ал.6 ГПК, който не е извършил всички необходими правни действия за защита на правата на ответника. Поддържа се също така, че за молителя съществува съмнение за истинността на саморъчното завещание, което е послужило за основание за уважаване на иска.

Ответникът В. Й. П. изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима и неоснователна.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение разгледа подадената молба за отмяна и намира следното:

Молбата за отмяна е допустима – подадена от страна по делото, по отношение на която резултатът е неблагоприятен, Спазен е и срокът по чл.305 ал.1 ГПК, тъй като няма данни по делото молителят, позоваващ се на нарушено право на участие по делото, да е узнал за решението повече от три месеца преди подаване на молбата за отмяна.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения.

Основанието за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, на което се позовава молителят, е налице когато страната не е участвала при разглеждането на делото или не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства. Представляването от особен представител само по себе си не е основание за отмяна на влязлото в сила решение, независимо от това дали особеният представител е предприел адекватна и пълноценна защита на представлявания. За да се приеме, че правото на участие на страна, представлявана от особен представител е нарушено, е необходимо назначаването на особения представител да е станало в нарушение на процесуалните норми.

По настоящото дело молителят Ф. М. е бил ответник по предявения срещу него от В. Й. П. установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване на ищеца за собственик на апартамент в [населено място],[жк]бл.. .... вх. .... ет.. ... ап.№. ...., Установено е по делото, че той е български гражданин и е регистрирал в общината за настоящ адрес процесното жилище. Видно от представеното удостоверение от СДВР, сектор „Български документи за самоличност“, в Националната база данни не е отразено, че той има настоящ адрес в чужбина /чл.94 ал.3 от ЗГР (ЗАКОН ЗЗД ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ)/.

Процесуалните правила предвиждат, че страните се призовават на посочения в исковата молба адрес. Ако ответникът не бъде намерен на адреса, който ищецът е посочил, съгласно чл.47 ал.3 ГПК в редакцията към 2009г., когато е разгледано настоящото дело, съдът е длъжен да провери служебно неговата адресна регистрация и да изпрати призовка на настоящия или постоянния адрес, ако той не съвпада с посочения по делото. Ако ответникът не може да бъде намерен на нито един от двата адреса, съдът е длъжен да разпореди залепване на уведомление при условията на чл. 47 ал.1 ГПК и да приеме призоваването за редовно, ако адресатът не се яви в канцеларията на съда да получи съобщението в двуседмичен срок – чл.47 ал.2 ГПК. В този случай на ответника се назначава особен представител, с участието на който се разглежда делото – чл. 47 ал.6 ГПК.

По настоящото дело тази процедура е спазена от районния съдия. Той е изискал от ищеца удостоверение от СДВР, сектор „Български данни за самоличност“ и е призовал ответника на регистрирания настоящ адрес. След като призовката се е върнала в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса, районният съдия е разпоредил да бъде залепено уведомление по чл. 47 ал.1 ГПК, Уведомлението е залепено на 07.05.2009г., а на 19.06.2009г. съдът е разпоредил да се приложи съобщението до ответника и е допуснал назначаване на особен представител на Ф. М. В хода на производството по делото като процесуален представител на ответника е участвал адв.И. Ч..

При тези данни няма основание да се приеме, че правото на участие на молителя Ф. М. е било нарушено. Съдът е спазил стриктно правилата на чл.47 ГПК, създаващи фикция за узнаване на призоваването по отношение на лица, които имат регистриран адрес в страната, но не могат да бъдат намерени на него и не се явят да получат книжата по делото след залепване на уведомление.

Неоснователен е доводът на молителя, че е следвало да бъде призован от А. чрез съдебна поръчка, тъй като по делото няма данни да е било известно на съда, че живее извън страната, нито че ищецът е знаел неговия адрес извън страната и съзнателно не го е посочил по делото.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че нормите на процесуалния закон за призоваването на ответника Ф. М. по делото и процесуалното му представителство от особен представител, обусловено от факта, че не е бил намерен на регистрирания в страната настоящ адрес, са спазени и молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК е неоснователна.

Не е налице и основанието за отмяна по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК. Това основание е налице, когато по надлежния ред, след влизане в сила на решението, предмет на отмяната, се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или връчител във връзка с решаване на делото. В практиката на ВКС /ТР 5/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК т.3 / се приема, че под „надлежен ред“ по смисъла на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК се разбира влязла в сила присъда или установяване на престъпление от гражданския съд, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено, или спряно на основанията, посочени в чл.124 т.5 ГПК. В случая молителят не се позовава и не представя нито на влязла в сила присъда, нито на решение по чл.124 ал.1 т.5 ГПК, а на съмнение за неистинност на завещанието. Това съмнение обаче не може да послужи като основание за отмяна по чл.303 ГПК.

По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не са поискани.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ:

Оставя без уважение молбата на Ф. М. със съдебен адрес [населено място],[жк]бл.. .... вх.. .... офис на партера адв. Р. Р. вх. № 5107090 от 04.08.2020г. за отмяна влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 25-ти състав от 01.12.2010г. по гр. д.№ 46344/2008г./, на основание чл.303 ал.1 т.2 и т. 5 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
  • Бранислава Павлова - докладчик
Дело: 1010/2021
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Първо ГО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...