O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 201

гр. София, 17.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско

отделение, в закрито заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3636/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу решение № 43 от 15.06.2021г. по в. гр. дело № 309/2021г. на Пазарджишки окръжен съд /ПзОС/, в частта му, с която е потвърдено решение № 260101 от 16.03.2021г. по гр. д. № 1477/2020г. на Пазарджишки районен съд в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на ищцата С. С. С., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 6 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 НК, производството по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 14.02.2019г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят - Прокуратурата на Република България поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли то да бъде отменено частично, като бъде намалено по размер присъденото обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с принципа на справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната си жалба, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, ответникът поставя правния въпрос, преформулиран от касационната инстанция, за съдържанието на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за това дали при определяне на размера на...