О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 171

гр. София, 17.03.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№3588 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Детска градина „Света А.“ [населено място] против решение № 260056/23.03.2021 г., постановено по гр. д.№ 44/2021 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е прието, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдено решението на районен съд, постановено в този смисъл.

Съдът е приел, че отпускът, визиран в чл. 164 от Кодекса на труда (КТ) е платен отпуск за отглеждане на дете до навършването на две годишна възраст, като редът и условията за ползването му, както и процедурата по разрешаването му са регламентирани в чл.46 от Наредбата за работното време и отпуските (накратко Наредбата). Прието е, че съгласно същата наредба работодателят няма възможност да прекрати ползването на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ със заповед по своя инициатива. Посочено е, че прекратяващите отпуските по чл. 164, ал. 1 от КТ факти са изчерпателно регламентирани в нормата на чл. 46, в т. ч. и с писмено заявление до предприятието, в което работят. По смисъла на уредбата предприятието следва да се разбира като работодателят, който в случая е самата детска градина, а не кметът. В този случай...