О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3482

гр.София, 02.07.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър ДимитровХрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдия Х. М. ч. гр. дело № 1542 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8758 от 31.03.2025 год. на ответника П. Д. С. срещу разпореждане № 963 от 26.02.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 3023/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, VІ с-в, с което е оставена без движение частната жалба с вх. № 2156 от 28.01.2025 год. на П. Д. С. и на жалбоподателя е указано да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв., дължима на основание чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в който да бъде вписано основанието за плащане – посочване на обжалвания съдебен акт и номера на делото, по който е постановен.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е нищожно и неправилно.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е недопустима.

Обжалването на определенията е средство за правна защита срещу тяхната незаконосъобразност. Само една част от определенията, които съдът постановява, подлежат на самостоятелно обжалване. Според разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, на обжалване подлежат: 1/ определенията, които преграждат по-нататъшния ход на делото и 2/ определенията, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба.

Обжалваното разпореждане не е от подлежащите на обжалване преграждащи определения, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК /такова би било разпореждането за връщане на частната жалба/, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона – чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК /мотиви към т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2001 год., ОСГК/.

Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане

Държавната такса за настоящото производство, която се дължи на общо основание съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК вр. с чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и която е останала несъбрана при подаване на частната жалба, следва да се събере от частния жалбоподател на основание чл. 77 ГПК.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 8758 от 31.03.2025 год. на ответника П. Д. С. срещу разпореждане № 963 от 26.02.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 3023/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, VІ с-в.

ОСЪЖДА П. Д. С. да заплати по сметка на ВКС на основание чл. 77 ГПК сумата от 15 лв., представляваща държавна такса за разглеждане на частната му жалба.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/