Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на община С., чрез адв.. Б като процесуален представител, срещу решение № 2049/09.10.2019 г., постановено по адм. дело № 17/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е обявена нищожността на комплексен проект за инвестиционна инициатива, състоящ се от заповед №172/15.04.2009 г. на кмета на община С. за одобряване изменение на плана за регулация на УПИ XII, кв. 36 по плана на с. В., с отреждане за жилища и магазини, одобрени на 15.04.2009г. инвестиционни проекти и разрешение за строеж №31/15.04.2009 г., издадено от главния архитект на община С. за преустройство на първи етаж от жилищна сграда в магазин за хранителни стоки, находяща се в УПИ ХII, кв.36 по плана на с. В.. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците - А.Ч, чрез пълномощника си адв.. Д и Б.Ч, в писмен отговор и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правят искане за присъждане на разноски. Ответниците - Ф.Ч, И.С и А.Ч не вземат становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед №172/15.04.2009 г. на кмета на община С. за одобряване изменение на плана за регулация на УПИ XII, кв. 36 по плана на с. В. като част от комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) по чл. 150 ЗУТ.
За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Благоевград приема, че е сезиран с допустима жалба на А.Ч, за която е налице правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като е в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 4 – съсобственик е на имот пл. № 174, попадащ в границите на УПИ XII, предмет на КПИИ, както и на имот пл. № 202, попадащ в границите на съседния УПИ XIII. Излага съображения за нищожност на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 1 АПК, като постановена от некомпетентен орган поради липсата на доказателства за отсъствието на кмета на община С. на датата на издаването й. Приема, че като част от КПИИ невалидността на заповедта за изменение на регулационния план води до нищожност на одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж, въпреки че не са оспорени, поради свързаността на отделните части на инвестиционния проект. По тези съображения обявява нищожността на целия КПИИ.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по следните съображения:
Неоснователни са доводите на касатора за произнасяне на съда извън предмета на спора и по недопустима жалба.
Законосъобразен е изводът относно правната природа на КПИИ като съвкупност от три съставни части, представляващи самостоятелни индивидуални административни акта – проект за ПУП, вкл. работен устройствен план, когато такъв е необходим; инвестиционен проект и строително разрешение. Въпреки оспорването само на заповедта за одобряване на частично изменение на ПУП, какъвто е настоящия случай, следва да извърши проверка за законосъобразност на всеки от тях поради обективната им свързаност, както правилно приема съдът. Трите акта се одобряват и съобщават едновременно съгласно чл. 150, ал. 3 ЗУТ, което налага оспорването им в едно производство. Затова преценката относно валидността и законосъобразността на акта за одобряване на ПУП рефлектира върху валидността и законосъобразността на инвестиционните проекти и издаденото въз основа на тях строително разрешение като части на КПИИ, доколкото те са обусловени от съответствието им с предвижданията на плана. С оглед изложеното административният съд правилно определя предмета на оспорване и като разглежда КПИИ в цялост не излиза извън предмета на делото.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят в първата инстанция е съсобственик съгласно нот. акт от 1988 г. на УПИ XIII – 174, 202, съседeн на имота, предмет на КПИИ. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗУТ допуска по мотивирано искане на възложителя кметът на общината, съответно областният управител или министърът на регионалното развитие и благоустройството, по компетентност да разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива. Разпоредбата на чл. 131 ЗУТ, към която препраща чл. 150, ал. 3 ЗУТ очертава кръга на заинтересуваните лица, за които законодателят признава право на жалба срещу КПИИ. Законосъобразно съдът приема, че оспорващата в първоинстанционното производство има право да обжалва заповедта за одобряване изменението на регулационния план, респ. КПИИ като заинтересовано лице в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Другите предпоставки по чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ не се установяват. Нормата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ предвижда, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. С оспорената заповед се одобрява изменение на плана за регулация на УПИ XII, който се отрежда за жилища и магазини според приложената скица. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че със заповед от 1965 г. за с. В. е одобрен кадастрален и регулационен план, но няма одобрен застроителен план. С разрешение за строеж от 1996 г. в УПИ XII е разрешено извършване на жилищна сграда, която е реализирана. При липса на отреждане на имота с регулационния план и при липса на застроителен план за него и територията, в която попада, както и с оглед разрешеното и осъществено строителство следва да се приеме, че фактическото (заварено) ползване определя предназначението на УПИ XII за жилищни нужди, което е от значение при преценката налице ли е промяна в това предназначение с оспорената заповед.
В чл. 8 ЗУТ се определя конкретното предназначение на имотите в различните видове територии. В чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии се посочва, че предназначението на териториите и отделните поземлени имоти може да бъде: 1. за жилищни нужди; 2. за производствени и складови дейности; 3. за рекреационни дейности; 4. за озеленени площи; 5. за спорт и атракции; 6. за културно-историческо наследство; 7. за обществено и делово обслужване; 8. за движение и транспорт; 9. за инженерно-техническа инфраструктура; 10. за комунално обслужване; 11. за земеделска дейност; 12. за горски насаждения; 13. за водни площи; 14. за природна защита; 15. за превантивна защита; 16. за възстановяване и рекултивация; 17. за специално предназначение; 18. за смесено предназначение; 19. за друго предназначение. В случая с оспорената заповед е одобрено частично изменение на ПУП – ПР, като УПИ ХII се отрежда за жилища и магазини, от което следва, че предназначението му е променено в смесено такова по чл. 4, ал. 7, т. 18 от наредбата, а именно за жилищни и обслужващи дейности. При тези данни правилен е изводът на съда, че след като оспорващата попада в кръга на заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, то има право на жалба. В случая не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както неправилно е прието в обжалваното решение, което обаче не се отразява на заключението, че за жалбоподателя пред първата инстанция е налице правен интерес да оспори заповедта за одобряване на ПУП. От представения по делото нотариален акт се установява, че А.Ч притежава право на собственост върху съседния УПИ XIII - 174, 202. Неуредените сметки по регулация във връзка с придаване на част от имот с пл. № 174 към УПИ XII, предмет на оспорената заповед, не обосновават извод за съсобственост по отношение на него, а са основание за изменение на влезлия в сила, но неприложен дворищно-регулационен план на друго основание. С оглед изложеното обжалваното решение е допустимо като постановено по допустима жалба.
Настоящият състав не споделя извода на съда за нищожност на оспорената заповед, която има за последица и нищожност на другите части на КПИИ.
Данните по делото сочат, че заповедта за одобряване изменение на регулационния план е подписана от заместник кмет в условията на заместване. Със заповед № 028/15.01.2009 г кметът на община С. определя неговите функции да се изпълняват при отсъствието му поради служебна ангажираност или отпуск за периода от 15.01.2009 г. до 15.05.2009 г. от заместник-кмета З.И, подписала оспорения акт. Правилно съдът приема, че при заместването заместващият осъществява правомощията на титуляра в пълен обем, поради което следва да са изпълнени следните условия: издателят на заповедта да има качеството на заместник по служба на титуляра на правомощията, да е налице изрична заповед за заместване, както и обективна невъзможност на титуляра да упражнява своите правомощия. Изводът, че в случая липсва третата предпоставка се опровергава от представените в касационното производство доказателства, от които се установява отсъствието на кмета на община С. на датата на издаване на оспорената заповед. От приетата по делото заповед № 229/14.04.2009 г. е видно, че същият е командирован за времето 15-16.04.2009 г. в МРРБ – София, като разходите във връзка с тази командировка са одобрени на заседание на общински съвет – Сатовча с решение № 188 от 17.09.2009 г. по протокол № 26. При тези данни следва да се приеме, че на датата на подписване на оспорената заповед от определения заместник – кмет, титулярът на правомощието отсъства от територията на общината поради служебна ангажираност и следователно е налице обективна невъзможност да изпълнява функциите си. Оспорената заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган в условията на заместване.
Неправилният извод на съда за липса на компетентност са довели до обявяването й за нищожна, поради което този акт ведно с другите части на КПИИ не са разгледани от съда на останалите основания по чл. 146 АПК. Последното препятства касационната проверка и съставлява основание за отмяна на обжалваното решение, както и връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав. В производството следва да се конституира като ответник и главният архитект на община С. в качеството му на орган, одобряващ инвестиционните проекти и издател на разрешението за строеж като съставни части на КПИИ, по отношение на които също следва да се извърши преценка за законосъобразността им.
По исканията за присъждане на разноски за касационната инстанция дължи произнасяне първоинстанционният съд съгасно чл. 226, ал. 3 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2049/09.10.2019 г., постановено по адм. дело № 17/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.