Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ГППИМП „М. Б“ ООД, гр. С., ЕИК 119548225, чрез пълномощника адв. Ж.Д, против решение № 82 от 05.06.2017 г., постановено по административно дело № 322 по описа за 2016 г. на Административен съд - Сливен, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на санкция № РД-09-655 от 19.10.2016 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Сливен, и дружеството е осъдено да заплати на РЗОК - Сливен разноски в размер на 192,50 лева. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда в оспорената част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде обявена за нищожна процесната заповед № РД-09-655/19.10.2016 г. на директора на РЗОК - Сливен. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Сливен, редовно призован, в представени по делото два броя писмени становища оспорва касационната жалба като неоснователна и иска да бъде оставено в сила решението в оспорената част като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество по...