Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от В.Б, чрез процесуален представител, срещу решение № 316/06.07.2020 г. по адм. дело №290/2019 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №1983к -193/12.02.2019г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и писмено становище, чрез процесуалния си представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и материалния закон, иска отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационна жалба - директорът на ГДПБЗН - МВР, в писмен отговор и в съдебно засединие, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваната заповед, на В.Б отм. ши пожарникар в участък "ПБЗН" - Любимец на РС "ПБЗН" Свиленград към ДР"ПБЗН" - Хасково, на основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6 във връзка с чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1 т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение с МВР. Наказанието е наложено за това, че на 17.08.2018 г. около 20:30 ч. на път 1-7 км.297 след подаден сигнал със стоп палка, преследване от младши автоконтрольри от група "Охранителна полиция" към РУ - Елхово при ОДМВР - Ямбол и подаден светлинен сигнал, Бакърджиев е спрян за проверка, управлявайки лек автомобил "Мазда 323", след употреба и под въздействието на наркотични вещества - тетрахидроканабинол /ТНС/ и метамфетамин /МЕТ/, установено след полеви тест "Drug Chek 3000". Младши инспектор Бакърджиев е получил талон за изследване, но във ФСМП Елхово, отказал да му бъде извършено медицинско изследване. На служителя бил съставен АУАН и заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП. Посочени са разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които е нарушил Бакърджиев - т.19 и 20 и чл.28 и че извършеното е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващо престижа на МВР, за което единственото предвидено в ЗМВР дисциплинарно наказание е "уволнение". АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.204, т.3 ЗМВР, в съответната писмена форма и съдържа всички реквизити, при спазване на административно - производствените правила по издаването. АС е изложил мотиви, че извършеното е в разрез с етичните норми, което е уронило престижа на МВР и е осъществен състава на чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР. Решението е правилно.
Представената в касационното производство влязла в сила присъда на Наказателен съд по въпроса дали Бакърджиев е извършил така описаното деяние, съгласно чл. 300 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е задължителна за гражданския, респ. административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 НПК е в същия смисъл и гласи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В случая е налице влязла в сила присъда от 23.07.2020г. на Елховския районен съд, с която касаторът е оправдан за това, че на 17.08.2018г. около 20:30ч. в района на община Е., област Я. на път 1-7 км.297, управлявал лек автомобил "Мазда 323" с рег. [рег. номер на МПС], след употреба на наркотични вещества - тетрахидроканабинол /ТНС/ и метамфетамин /МЕТ/, установени с техническо средство - наркотест "Drug Chek 3000". Следователно тази присъда се ползва със задължителна сила за гражданския, респ. административния съд, относно вмененото на касатора деяние - управление на МПС, след употреба на наркотични вещества, за което е оправдан.
При съпоставка на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и влязлата в сила оправдателна присъда, по несъмнен начин се установява, че с последната касатора е признат за невиновен в извършване на едно от посочените в заповедта деяния /че на 17.08.2018г. около 20:30ч. в района на община Е., област Я. на път 1-7 км.297, управлявал лек автомобил "Мазда 323" с рег. [рег. номер на МПС], след употреба на наркотични вещества - тетрахидроканабинол/ТНС/ и метамфетамин /МЕТ/, което предстравлява само едно от фактическите основания за наложеното му дисциплинарно наказание.Няма спор, че производството по налагане на дисциплинарно наказание е независимо от наказателното такова, провежда се по самостоятелен ред и правила, като за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя е без значение резултатът от провежданото спрямо него наказателно разследване. В случаи като процесния обаче, не е налице пълно тъждество във фактическите основания, с които е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от една страна и деянието, предмет на оправдателната присъда, с която е приключило наказателното производство. Видно от присъдата, деянието за което касатора е оправдан е само за едно от вменените в заповедта дисциплинарни нарушения, а именно това по т.28, б."б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - забрана да не управлява МПС под въздействието на упойващи вещества по време на изпълнение на служебните си задължения, както и извън работно време или по време на ползване на отпуск.
Освен на посоченото основание в случая дисциплинарното наказание е наложено и за нарушение чл.28в от Кодекса за етично поведение на държавните служители в МВР - държавния служител, независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на разпорежданията на контролните органи, относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество, както и за нарушение на т.28а от кодекса "Държавния служител независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в РБ - при подаден сигнал със стоп - палка по образец на контролен орган, не спира плавно в най - дясната част на платното за движение.
Така осъщественото от касатора деяние напълно съответства на състава на вмененото му нарушение:
Дисциплинарната отговорност на Бакърджиев е ангажирана за нарушения на ЕК, подробно описани в оспорваната заповед. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния състав, че поведението на жалбоподателя, така както е описано в заповедта, представлява нарушение на етичните правила за поведение и обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че Бакържиев в качеството му на участник в пътното движение не се е подчинил на нормативно определение правила за движение по пътищата, като не е изпълнил задължение по чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре в най - дясната част на платното за движение. Това нарушение безспорно е доказано от представеният по делото АУАН от 17.98.2018г. и писмените обяснения на актосъставителя и свидетеля на съставянето на акта. Безспорно е, че това поведение на държавния служител от МВР е в нарушение на изискванията на Етичния кодекс - да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона. Доказано е и другото вменено на държавния служител нарушение, а именно това на чл.28в от Етичния кодекс - отказът да му бъде извършено медицинско изследване при отвеждането му от служители на РУ Елхово във ФСМП гр. Е.. Извършеното безспорно представлява неподчинение на разпореждане на контролните органи, относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, което е доказано от представеният по делото талон за медицинско изследване, в което е отбелязано, че служителя отказва да му бъде извършено такова, като това нарушение не се оспорва от касатора.
Доколкото ЕК изисква поведение на държавния служител от МВР, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи отговорност за действията си, с поведението си Бакърджиев е нарушил т.19, 20, 28, б. "а" и „в“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В случая, с поведението си Бакърджиев е нарушил посочените в административния акт конкретни норми от ЕК, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност на посоченото в акта правно основание. Описаните в заповедта деяния са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и несъмнено уронват престижа на службата, поради което представляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1 от ЗМВР за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение".
Правилен е изводът на първостепенния съд, че при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът е спазил изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като същото е определено предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Наложеното наказание предвид данните от извършения анализ се явява съразмерно, предвид поведението на жалбоподателя, тежестта на нарушението и посочените в заповедта настъпили последици от него.
Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответника, поради които такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №316/06.07.2020г. по адм. дело №290/2019 г. на Административен съд - Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.