Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.М от [населено място], подадена от пълномощника й адвокат Куцаров, против решение № 1782 от 25.10.2019 г., постановено по административно дело № 1646/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата й против Предписание за налагане на ПАМ по чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ) (ЗЗТ), с изх. № С-123/4/ от 13.06.2019 г. на директора на РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите), с което е наложена принудителна административна мярка „да бъде премахната каравана, разположена в поземлен имот, с идентификатор 67800.1.217“; 2) Мархолева е осъдена да заплати на РИОСВ – Бургас сумата от 100 лева разноски по делото, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно, и да се постанови ново по същество, с което се отмени и потвърденото с него предписание за налагане на ПАМ като незаконосъобразно.

Ответникът по касация – директорът на РИОСВ - Бургас, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Ковачева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваният с нея съдебен акт да се остави в сила като правилен.

Другият касационен ответник – Л.З от [населено място], не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на...