Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Трудово-производителна кооперация МИР”, с адрес: гр. Р., Индустриален квартал, представлявана от Г.Г – Председател, срещу решение №32/24.02.2020 г. на Административен съд гр. Р., постановено по адм. д.№290 по описа на съда за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №П-03001719148637-004-001/09.09.2019 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение №258/05.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ДД „ОДОП”/, с който е отказано възстановяване на ДДС в размер на 10 913.55 лв. по искане за прихващане или възстановяване вх.№К-7043/19.08.2019 г.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно обосновано. Възразява се срещу извода на решаващият състав, че недължимо платеният данък следва да бъде установен с влязъл в сила административен акт и не е съобразено, че съдебното решение, с което е прогласена нищожност на сделката с недвижим имот е достатъчно и самостоятелно основание, за да се претендира възстановяване.

Неоснователно се изисква и предприемане на счетоводни операции, които да обосновават правото на възстановяване.

Въз основа на горните мотиви се иска решението да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът-Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна, в приложено писмено становище по делото оспорва жалбата и моли решението на АС-Разград да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Отсъствието на регистрация на кооперацията по ЗДДС е пречка да бъде възстановен данъка. Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства, обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Р. е бил акт за прихващане или възстановяване №П-03001719148637-004-001 от 09.09.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, с който е отказано възстановяване на ДДС в размер на 10 913.55 лв. по искане вх.№К-7043 от 19.08.2019 г. на кооперация ТПК „МИР”- Разград.

Искането за възстановяване е направено във връзка със постановено съдебно решение №32 от 23.05.2013 г., по т. д.№20/2011 г. на Окръжен съд гр. Р., с което е прогласена за нищожна сделка за покупко–продажба на недвижим имот по нотариален акт № 143 от 03.04.2009 г., том 1, рег.№1289, дело №101/2009 г. сключена между кооперацията и „Микро – 67” АД, в частта относно поземлен имот с идентификатор 61710.501.26 с площ от 14 100 кв. м. С решение №16/17.06.2016 г. постановено по т. д.№72 по описа на Окръжен съд гр. Р. за 2015 г. е обявена за нищожна и сделката по отношение на продадената със същия нотариален акт масивна производствена сграда на два етажа с идентификатор 61710.501.26.6, със застроена площ от 1013 кв. м. При сключването на сделката са съставени две фактури за направените плащания. Фактура №4/03.04.2009 г. с предмет продажба по нот. акт № 143 от 03.04.2009 г., том 1, рег.№1289, дело №101/2009 г. на УПИ земя с площ от 14 000 кв. м., с данъчна основа 50 000 лв. и ДДС в размер на 11 093.69 лв. По издадената фактура №5/03.04.2009 г. с предмет продажба на сграда данъчната основа е 80 000 лв., като не е начисляван ДДС на основание чл.45, ал.3 от ЗДДС.

От кооперацията е подадена СД по ЗДДС за м.09.2009 г. и е деклариран резултат за периода – ДДС за внасяне в размер на 10 913.55 лв. Сумата е внесена на 13.05.2009 г.

На 23.08.2011 г. регистрацията на кооперация ТПК МИР по ЗДДС е прекратена.

При тези факти по делото, съдът е направил следните правни изводи:

Актът е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При проверката му за съответствието с материалния закон, е прието, че за да бъде извършено прихващане или възстановяване сумата, която се претендира следва да бъде установена с влязъл в сила съдебен или административен акт, а в конкретния случай такъв акт не е налице.

Съдебното решение, на което се позовава страната не постановява възстановяване на внесеният ДДС при сключване на договора, а само прогласява нищожност на сделката за покупко-продажба. Не е налице акт – административен или съдебен, който да сочи, че платеният ДДС по сделката подлежи на възстановяване.

Освен това след развалянето на договора, кооперацията не е предприела действия по ЗСчет., които да възстановят имота в активите на дружеството. Постановените съдебни решения не са отразени в счетоводната документация на кооперацията, макар същите по силата на съдебното решение да са нейна собственост.

На последно място съдът е посочил, че за да претендира възстановяване на недължимо платено ДДС, кооперацията следва да е регистрирана по ЗДДС, а това не е така от 2011 г.

Решението е неправилно, макар и по съображения различни от твърденията на кастора.

С разпоредбата на чл.128, ал.1 от ДОПК е предвидена възможност да бъдат възстановени или прихванати на данъчно-задължените лица суми от недължимо платени или събрани данъци. Според установената процедура в ДОПК, възстановяването може да бъде направено по искане на лицето или на органите по приходите/чл.129, ал.1 от ДОПК/. Упражняването на това право е ограничено със срок. В настоящият случай административното производство е започнало по искане на Кооперация „ТПК МИР“-Разград с вх.№ВхК-7043/19.08.2019 г., което е подадено в петгодишния срок от узнаване на обстоятелството, по силата на което се претендира възстановяване на недължимо платения ДДС.

От доказателствата по делото се установява, че за д. п.04.2009 г. кооперацията е подала справка декларация по ЗДДС и е посочила задължение за внасяне в размер на 10 913.55 лв. Сумата е внесена в държавния бюджет на 13.05.2009 г.

С представените по делото решения на Окръжен съд гр. Р. покупко-продажбата на недвижимия имот е прогласена за нищожна. Престациите по договора подлежат на възстановяване. Платеният от кооперацията ДДС по издадената фактура №4/03.04.2009 г. е внесен на отпаднало основание.

В ЗДДС е предвидена специална процедура за корекция на начисления ДДС, за случаите в които са настъпили обстоятелства за промяна на данъчната основа или разваляне на сделката. В чл.126, ал.6 от ДОПК е установен ред, по който корекцията може да бъде осъществена в случаите, в които данъчно задълженото лице е с отменена регистрация по ЗДДС. Преценката дали следва да се извърши корекция на подадената декларация от кооперацията и дали в следствие на това ще бъде налице основание за възстановяване на суми следва да предхожда издаването на АПВ.

От мотивите на решение №258/05.11.2019 г. на Директора на ОДОП – Варна е видно, че процедура по чл.126, ал.6 от ДОПК е започнала, но същата не е била финализирана нито към момента на издаване на АУПДВ, нито при постановяване на акта от по-горестоящият административен орган. При осъществения контрол по административен ред е установено, че на 04.09.2019 г. от кооперацията е подадено искане по реда на чл.126, ал.6 от ЗДДС. Посочено е, че това е редът по който следва да бъде проведена процедурата по издаване на данъчен документ и едва след това да се преценяват предпоставките по чл.128 от ДОПК. Въпреки това не е отменил постановеният АПВ.

Без издаването на разрешение по чл.126, ал.6 от ЗДДС, не може да бъде извършена преценка дали са налице предпоставки за прихващане и/или възстановяване по чл.128 и сл. от ДОПК. Издаденият АПВ е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Органът по приходите се е произнесъл по искането преди да бъде издаден данъчен документ на кооперацията, който позволява извършването на корекция по ЗДДС. Допуснатото нарушение е довело и до неправилна преценка на искането за възстановяване.

Административният съд, при произнасянето си не е отчел допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила и е направил извод за законосъобразност на АПВ, който е неправилен. Органът по приходите се е произнесъл без да изясни фактите във връзка с отправеното до него искане. Действително, касае се за юридическо лице, чиято регистрация е прекратена, но това не означава, че кооперацията не разполага с възможност да поиска възстановяване на платеният на отпаднало основание ДДС.

В нарушение на принципа на служебното начало установен в чл.5 от ДОПК, административният орган не е предприел необходимите действия да провери всички относими факти към подаденото пред него искане. Мотивите, изложени в АПВ не отговарят на събраните по административната преписка доказателства, като само формално обосновават постановения отказ. Изводът на органите по приходите, че липсата на регистрация по ЗДДС препятства провеждането на процедура по чл.128 и сл. от ДОПК е в противоречие с разпоредбите на чл.126, ал.6 от ЗДДС. Освен това разпоредбите за прихващане и възстановяване не поставят условие за регистрация по ЗДДС на лицето, което предяваява искането.

Решаващият първоинстанционен състав, не е съобразил тези нарушения и е приел, че за да бъде възстановена поисканата сума е необходимо да е налице административен акт или съдебно решение, които да признават вземането. Такова изискване е предвидено в чл.129, ал.5 от ДОПК, но то е неприложимо към поставения за разглеждане правен спор в настоящото производство. В конкретния случай се касае за данък, който е начислен и внесен при осъществяване на облагаема доставка по ЗДДС. В последствие договорът, въз основа на който е осъществена доставката е прогласен за нищожен и заплатеният ДДС е по сделка, която е недействителна. Правилно касационният жалбоподател сочи, че след като нотариалния акт е прогласен за нищожен, с обратно действие се възстановява собствеността на кооперацията върху недвижимия имот. Предвиден е и специален ред за корекция на задълженията по ЗДДС, при наличие на нови обстоятелства настъпили след приключване на сделката. Данъчната администрация е била длъжна да провери дали са налице основания за корекция на декларирания и заплатен ДДС, по коя процедура следва да бъде извършено и едва след това да се произнесе по искането за прихващане и възстановяване.

Изложените по-горе мотиви налагат първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено, като бъде отменен и процесния АПВ.Пта следва да бъде върната на органите по приходите за ново произнасяне, като бъдат съобразени относимите факти и обстоятелства свързани и с направеното на 04.09.2019 г. искане по чл.126, ал.6 от ЗДДС и произнасянето на компетентния орган по него, като едва след това бъдат преценявани предпоставките на чл.128 и сл. от ДОПК.

Мотивиран така Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №32/24.02.2020 г. постановено по адм. д.№290 по описа на Административен съд гр. Р. за 2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/№П-03001719148637-004-001/09.09.2019 г. издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение №258/05.11.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който е отказано възстановяване на ДДС в размер на 10 913.55 лв. по искане за прихващане или възстановяване вх.№К-7043/19.08.2019 г. на Кооперация „Трудово-производителна кооперация МИР”, с адрес: гр. Р., Индустриален квартал, представлявана от Г.Г – Председател.

ВРЪЩА преписката на органа по приходите за ново произнасяне по искане вх.№ВхК-7043/19.08.2019 г. на кооперация „ТПК Мир“ – Разград.

Решението е окончателно.