Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Алдахрауи, [гражданство] чрез адвокат М.Н, срещу решение № 951 от 14.02.2020 г. по адм. дело № 3421/2019 г. на Административен съд София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 1556 от 12.03.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната страна – председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Пешев изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон. Счита за обоснован извода на съда, че по отношение на С. Алдахрауи не са налице фактически и правни основания за предоставяне статут на бежанец.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от С. Алдахрауи, [гражданство], срещу Решение № 1556 от 12.03.2019г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), с което на основание чл.75, ал.1, т.2, вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4, вр. с чл.9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Възражението му е, че в нарушение на административнопроизводствените правила, административният орган е игнорирал изложените причини за напускане на страната. Твърди още, че неправилно е тълкувана и приложена нормата на чл.9 от ЗУБ, тъй като той не бил длъжен да доказва, че е индивидуално застрашен поради фактори, свързани с личността му.
Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за по-добър живот. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец.
На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от Закон за предоставянето му. От представените справки относно обстановката в Египет и бежанската история е счел, че за лицето не е налице заплаха за живота му. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно.
Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на две интервюта, съответно на 03.12.2018 г. и на 15.02.2019 година, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Дори и не твърди, че са му отправяни заплахи, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Видно от справката, жалбоподателят е [гражданство], вероизповедание – [вероизповедание], семейно положение – неженен, нечленуващ в политически партии, не е бил член на въоръжена групировка и не е влизал във взаимоотношения с армията на Египет. Сам заявява, че е завършил образованието си в Египет и е работил като земеделец от 2010 г. до 2012 г. Съдът внимателно е анализирил информацията, предоставена от него при двете интервюта, както и събраните данни за ситуацията в Египет и напълно мотивирано я е оценил, като недостоверна. Едноврменно с това е развил при условията на алтернативност и доводи, че дори тя да е вярна, сама по себе си не може да доведе до извод за наличие на причини за предоставяне на статут, визирани в чл.8 ЗУБ. Акцентирал е и на изложените от жалбоподателя икономически причини за напускане на страната му по произход. Към тези мотиви, настоящата съдебна истанция добавя още и факта, че той е напуснал свободно Египет и се е установил в Кувейт, където е останал недоволен от условията на работа и липсата на заплащане. Напуснал го е независимо от факта, че е имал разрешение за продължително пребиваване. Това е още едно свидетелство, че жалбоподателят е икономически мигрант. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са обосновани.
Правилни са и изводите на съда, че в конкретния случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ.Оно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя е приел, че липсват доказателства, той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът погрешно е преценил, че ситуацията в Египет е пълно и вярно изяснена, предвид представените по делото справки. В рамките на административното и съдебното производство са представени две справки за общото положение в Египет. Справките са изготвени в съответствие с „Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход“. Съдът внимаелно е описал състоянието в страната, като на тази база е изследвал доколко тя засяга жалбоподателя. Изложените в тази връзка мотиви, че той по никакъв начин не попада сред засегнатите лица (независимо от броя им), доколкото репресиите и терористичните актове са с определена насоченост, е напълно обоснован.
В настоящото производство се представя трета справка от 18.09.2020 г. за актуалното положение в Египет. От прочита й става ясно, че констатираните репресии са насочени основно срещу жени, журналисти и политически активисти. Жалбоподателят не попада в нито една от тези групи. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 951 от 14.02.2020 г. по адм. дело № 3421/2019 г. на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.