Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА).

Образувано е по касационна жалба на Заместник - Кмета на община С., чрез процесуалния представител адв.. М, срещу решение № 845 от 29.11.2019г., постановено по адм. дело № 1122/2018г. на Административен съд – гр. П., с което е отменена по жалбата на Ф. Б., непълнолетен, подадена чрез майка му Н.Б, Заповед № 1680 от 13.11.2018г. на Заместник - Кмета на община С., с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „плътна ограда“, находящ се в УПИ IV – 179, кв. 95 по плана на гр. В., изграден без строителни книжа и с което решението преписката е изпратена на община С. за ново произнасяне на основание чл. 168 ал. 5 от АПК. С решението община С. е осъдена да заплати разноските по делото.

В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорената заповед, а именно неуведомяването на вече непълнолетния към съставяне на констативния акт и издаване на заповедта Ф. Б., който може да действа със съгласието на майка си, тъй като майката е била уведомена и са били реализирани техните права, включително с отправени възражения срещу констативния акт. Твърди и че безспорно е установен незаконен строеж, тъй като макар за същия да са представени проект и разрешение за строеж от 2015г., спорният строеж е извършен в противоречие с ПУП и в отклонение от одобрените строителни книжа, като предвид годината на построяване строежът не може да се приеме за търпим по § 127 ал. 1 от ПЗР на...