Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Е.Т и на Е.Д като ЕТ „Д.- К.Д - Е.Д“ против решение № 193 от 27. 05. 2019 г. по адм. дело № 339/ 2018 г. на Административен съд – Смолян, с което е отменена заповед № А-263/29.08.2007 г. на кмета на община Д., с която е одобрен ПУП - план за регулация и застрояване (ПРЗ) за поземлен имот 1288, в кв. 27 по плана на гр. Д., като имотът се урегулира в УПИ V- 1288, в кв. 27 по плана на гр. Д. и се предвижда застрояване с жилищна сграда съгласно матрицата на разработката, при транспортно обслужване от съществуващия на място път от юг на имота, а уличната и дворищната регулация не се променят. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като съдебното производство е образувано жалба на лице, което няма правен интерес от оспорване на административния акт. По същество излагат съображения за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Молят решението да бъде обезсилено, а жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. С. против заповед № А-263/29.08.2007 г. на кмета на община Д., да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. Всеки жалбоподател претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. С. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски.

Ответниците кмет на община Д., Д. Джамбазки, А. Джамбазки, Р.Х, Ф.С и Б.Ч не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения :

Решението на Административен съд – Смолян е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до противоречие на съдебния акт с материалния закон.

За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд приема, че подадената от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. С. жалба против заповед № А-263/29.08.2007 г. на кмета на община Д., с която на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 134, ал.1, т. 1 и ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен ПУП - план за регулация и застрояване (ПРЗ) за поземлен имот 1288, в кв. 27 по плана на гр. Д., като имотът се урегулира в УПИ V- 1288, в кв. 27 по плана на гр. Д. и се предвижда застрояване с жилищна сграда съгласно матрицата на разработката, при транспортно обслужване от съществуващия на място път от юг на имота, а уличната и дворищната регулация не се променят, е допустима, тъй като административният акт не е съобщен на дружеството-жалбоподател. Приема също, че са налице основания за отмяна на цитираната заповед поради нарушение на процедурата по чл. 129 ЗУТ, тъй като изработеният проект не е одобрен от ОЕСУТ с оглед липсата на конкретно посочени в заповедта протокол и дата от заседанието на съвета по приемането му. Излага съображения и за постановяване на административния акт в противоречие с изискванията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ.

Тези изводи на първоинстанционния съд са направени в нарушение на процесуалните правила.

Изводът за допустимост на подадената жалба е направен без да е изяснен действителния предмет на оспорване и съответно правния интерес на дружеството да обжалва административния акт съгласно чл. 147 АПК. С обжалваната заповед кметът на община Д. одобрява ПУП - ПРЗ за поземлен имот 1288, в кв. 27 по плана на гр. Д., като имотът се урегулира в УПИ V- 1288, в кв. 27 по плана на гр. Д. и се предвижда застрояване с жилищна сграда съгласно матрицата на разработката, при транспортно обслужване от съществуващия на място път от юг на имота, а уличната и дворищната регулация не се променят. При тази формулировка не е изяснено дали предмет на оспорване е планът за застрояване или планът за регулация. Доводите в жалбата са свързани с плана за регулация, въпреки че в заповедта изрично е посочено, че уличната и дворищната регулация на имота не се променят. По отношение на застрояването на имота доводи и съображения за незаконосъобразност от страна на жалбоподателя не са изложени. Тези несъответствия не са констатирани от съдебния състав и в нарушение на чл. 158, ал. 1 АПК съдът не предприема процесуални действия по тяхното отстраняване. По този начин съдебното производство е проведено без да е изяснен предмета на оспорване и без да е установен правният интерес на жалбоподателя да обжалва административния акт.

Разпоредбите на чл. 170, на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, не са изпълнени и на страните не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Не са събрани доказателства и не е установено положението на имот пл. 1288 в кв. 27 и на парцел I - в кв. 27 съгласно плана гр. Д., одобрен със заповед № 730/ 28.06.1984 г. Не е изяснено дали парцел I - в кв. 27 по плана на гр. Д. е идентичен с УПИ IV в кв. 27, собственост на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, съгласно договора от 2002 г. и не са установени регулационните промени, настъпили в имота с изменението на плана със заповед № А-180/ 06.07.2001г., както и статуса на имот пл. № 1288 в кв. 27 към този момент. Не са събрани доказателствата за кадастралното заснемане на имот пл. № 1288 в кв. 27 в кадастралната карта на гр. Д., одобрена със заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК и не е изяснен кадастралният статус на имота, както и на имот с идентификатор 23025.501.401, за който е отреден УПИ IV в кв. 27 по КККР на гр. Д.. Не е установено дали при урегулиране на имот пл. № 1288 в кв. 27 по плана на гр. Д. с оспорената заповед № А-263/29.08.2007 г. на кмета на община Д., са извършени промени в уличната и дворищна регулация на имота, в какво се изразяват тези промени и дали засягат границите на УПИ IV в кв. 27, собственост на дружеството-жалбоподател пред първата съдебна инстанция и по какъв начин. Допуснатата от съда съдебно - техническа експертиза не изяснява посочените факти, още повече, че към заключението не са изготвени скици, включително комбинирани, за извършените с оспорената заповед евентуални промени в регулацията на имота, за който се отнася, както и на имота, собственост на дружеството - жалбоподател. Последните обстоятелства са от съществено значение за преценката на правния интерес от оспорване, съответно – за допустимостта на подадената жалба, а също и за нейната основателност.

В нарушение на изискваният на чл. 172а, ал. 2 АПК постановеният съдебен акт не съдържа мотиви в подкрепа на направените изводи. Възраженията на заинтересованите страни Терзиева и на ЕТ „Д.- К.Д - Е.Д“, представляван от на Е.Д, за недопустимост на жалбата са обсъдени лаконично от съда, като по съображенията, че оспорената заповед не е следвало да бъде съобщавана на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, аргументи не са изложени. Изводът на съдебния състав, че с процесната заповед е променена границата на УПИ IV в кв. 27 също е немотивиран. Заключението в този смисъл е направено само въз основа на твърдението на дружеството – жалбоподател, а доводите на ответниците в обратен смисъл не са обсъдени от съдебния състав и не са изложени мотиви за тяхната неоснователност. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми относно тежестта на доказване и събирането на доказателства създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за незаконосъобразност на заповедта е направен, без да са събрани релевантните доказателства и без да са установени релевантните за спора факти, а липсата на мотиви е пречка да се провери правилността на съдебното решение. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на оспорения съдебен акт.

В случая посочените по – горе процесуални нарушения водят и до постановяване на съдебното решение в противоречие с материалния закон.

Изводът на съдебния състав за наличието на основания за отмяна на заповедта се основава на твърденията на жалбоподателя, без да е установено, че с процесната заповед действително е извършена промяна на регулационната граница на УПИ IV в кв. 27, собственост на жалбоподателя. Липсата на установяване на посоченото обстоятелство е пречка да се прецени както правният интерес от оспорване и допустимостта на съдебното производство, така и основателността на жалбата.

Поради всичко изложено по–горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд – Смолян за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да изясни предмета на оспорване като даде на жалбоподателя указания да уточни в коя част оспорва заповедта, в какво се изразява засягането на неговите права и законни интереси и в какво се изразява незаконосъобразността на административния акт. При конституирането на страните в производството съдът следва да се съобрази разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК и да прецени качеството на ЕТ „Д.- К.Д - Е.Д“ на заинтересовано лице с оглед обстоятелството, че към момента на подаване на жалбата същият няма вещни права върху имота, предмет на оспорената заповед и в този смисъл последната не е благоприятна за него. Съдът следва да прояви процесуална активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти, като разпредели тежестта на доказване в процеса с конкретни указания на страните в този смисъл, както и да изясни посочените по – горе обстоятелства относно кадастралния и регулационния статус на имота, предмет на оспорената заповед, а също и на имота на „Водоснабдявани канализация“ ЕООД, да проследи извършените регулационни промени и да установи дали оспорената заповед засяга регулационната граница на имота, собственост на жалбоподателя и по какъв начин. За установяване на посочените факти съдът следва да назначи вещо лице, което да изготви заключение със съответни скици, проследяващи промените в регулационния статус на имотите. След събиране на доказателствата и въз основа на тяхната съвкупна преценка съдът следва да направи извод относно допустимостта на жалбата и с оглед наличието на правен интерес за оспорващия и ако приеме същата за допустима да изгради крайното заключение за нейната основателност или неоснователност, респ. за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал.3 АПК.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 193 от 27.05.2019 г. по адм. дело № 339 / 2018 г. на Административен съд – Смолян и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.