Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от А.Н и от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 58 от 03.02.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело № 1297 по описа на съда за 2019 г.

Касаторът А.Н, чрез адвокат Кунев, оспорва постановения съдебен акт в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16001318008154-091-001 от 23.07.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 594 от 16.10.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения за задължителни осигурителни вноски - държавно обществено осигуряване (ДОО), допълнително задължително пенсионно осигуряване - Универсален пенсионен фонд (ДЗПО - УПФ) и здравно осигуряване (ЗО) за самоосигуряващи се лица, за периодите м.12.2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., ведно с прилежащите лихви. Твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за неправилни изводите на съда относно законосъобразността на формираните му задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица. Според касатора ревизиращите органи са направили взаимоизключващи се констатации, приемайки, че дейността на физическото лице А.Н, свързана с дружеството "Монте" ООД, е извършвана в качеството на управител и съдружник полагащ личен труд в дружеството. Счита за невярно и твърдението в ревизионния акт, че дружеството "Монте" ООД е извършвало дейност през целия ревизиран период. Искането от съда е за отмяна на решението в оспорената част и постановяване на ново по същество на спора, с което да отмени ревизионния акт в обжалваната част.

Касаторът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП оспорва съдебния акт в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-16001318008154-091-001 от 23.07.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 594 от 16.10.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на А.Н са установени задължения за задължителни осигурителни вноски - ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица, за периодите от м.01.2013 г. до м.11.2013 г., ведно с прилежащите лихви. Твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора административния съда необосновано е разгледал и смесил разпоредбите на чл. 109 от ДОПК и чл. 171 от ДОПК, при липса на изрично волеизявление от страна на жалбоподателя за погасяване по давност на установените му публични задължения. Сочи, че задължението за задължителни осигурителни вноски е годишно задължение, което се внася авансово и според изискването на чл. 50 от ЗДДФЛ данъчнозадължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход до 30 април на следващата година. Предвид факта, че ревизионното производство на жалбоподателя е образувано на 10.01.2019 г. според касатора установителната давност по чл. 109 от ДОПК по отношение на периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. за ЗОВ не е изтекъл. Искането от съда е за отмяна на решението в оспорената част и потвърждаване на ревизионния акт изцяло. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и сторените разноски за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на А.Н и основателност на касационната жалба на директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбата на А.Н е неоснователна, а жалбата на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пазарджик е ревизионен акт № Р-16001318008154-091-001 от 23.07.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 594 от 16.10.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на А.Н са установени задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2013 г. в размер на 645,12 лв. и лихви в размер на 389,66 лв., за 2014 г. в размер на 645,12 лв. и лихви в размер на 324,12 лв., за 2015 г. в размер на 645,12 лв. и лихви в размер на 258,59 лв., за 2016 г. в размер на 645,12 лв. и лихви в размер на 192,98 лв. и за 2017 г. в размер на 761,76 лв. и лихви в размер на 150,51 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ за самоосигуряващи се лица за 2013 г. в размер на 252,00 лв. и лихви в размер на 152,21 лв., за 2014 г. в размер на 252,00 лв. и лихви в размер на 126,61 лв., за 2015 г. в размер на 252,00 лв. и лихви в размер на 101,00 лв., за 2016 г. в размер на 252,00 лв. и лихви в размер на 75,39 лв. и за 2017 г. в размер на 276,00 лв. и лихви в размер на 54,54 лв.; вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2013 г. в размер на 403,20 лв. и лихви в размер на 243,54 лв., за 2014 г. в размер на 403,20 лв. и лихви в размер на 202,61 лв., за 2015 г. в размер на 403,20 лв. и лихви в размер на 161,57 лв., за 2016 г. в размер на 403,20 лв. и лихви в размер на 120,58 лв. и за 2017 г. в размер на 441,60 лв. и лихви в размер на 87,27 лв.

С оспореното решение на Административен съд - Пазарджик е отменен ревизионния акт в частта, с която на А.Н за периода от 1.01.2013 г. до 30.11.2013 г. са определени задължения по КСО и ЗЗО за вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица, ведно с лихвите за просрочие върху тях, и е отхвърлена жалбата на А.Н против ревизионния акт в останалата част относно определените за м.12.2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. задължения за вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица, ведно с лихвите за просрочие върху тях.

За да постанови съдебното решение в отменителната му част, решаващият съд е приел, че ревизионното производство е започнало след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за установяване на задължения по КСО и ЗЗО за периода от 1.01.2013 г. до 30.11.2013 г., включително. От констатациите в ревизионния акт е приел, че в случая са определени задължения по чл. 6, ал. 8 от КСО за дължими авансово вноски по ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО, а не задължения по чл. 6, ал. 9 от КСО за окончателни осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО. Посочил е, че на основание чл. 7, ал. 4 от КСО и чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.) осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО здравноосигурителните вноски се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. На основание чл. 5, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. лицата, внесли авансово осигурителни вноски за здравно осигуряване; фонд "Пенсии"; фонд "Пенсии" и универсален пенсионен фонд за определени от тях периоди през календарната година, могат да подават данни за осигуряването с декларация образец № 5, а според чл. 5, ал. 3 от Наредбата, декларацията се подава до 25-о число на месеца, следващ първия месец от периода, за който са внесени осигурителните вноски. При съобразяване с цитираните нормативни текстове и образуваното ревизионно производство със заповед № 16001318008154-020-001 от 21.12.2018 г., връчена на нейния адресат на 10.01.2019 г., съдът е заключил, че срока на възникване на задълженията е до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, поради което преклузивния срок по чл.109, ал. 1 от ДОПК е изтекъл за задълженията на лицето за вноски по ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за отчетни периоди от м. януари 2013 г. до м. ноември 2013 г. и е отменил ревизионния акт в тази част като незаконосъобразен.

За да отхвърли жалбата на А.Н в останалата част, съдът е приел, че органът по приходите е прав в преценката, че жалбоподателят е задължителноосигурено лице за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, съответно задължено лице за вноски за здравно осигуряване по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Приел е, че правилно е определен осигурителния и здравно осигурителния доход, върху който са определени конкретните размери на дължимите месечни авансови вноски, както и момента на дължимост на вноските и съответния размер на лихвите, дължими поради просрочие при разчитане на съответно парично задължение към бюджета, поради което ревизионният акт в тази част е издаден в съответствие с материалния закон.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на А.Н.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на решаващия съд за законосъобразност на ревизионния акт относно определените задължения за задължителни осигурителни вноски.

Безспорно е установено, че през ревизираните периоди 2013 г. - 2017 г. жалбоподателят е бил съдружник и управител в "Монте" ООД. По силата на сключен договор № 13/312/00559 от 27.11.2011 г. с Държавен фонд "Земеделие" за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., „Монте“ ООД, представлявано от управителя А.Н, е започнало изграждане на къщи за гости. От „Монте“ ООД са представени в хода на ревизията оборотни ведомости, главни книги за периода 2013 г. - 2017 г. и писмени обяснения, от които е видно, че А.Н е предоставял парични средства под формата на временна финансова помощ за осъществяване на търговската дейност на дружеството и като собственик се е занимавал изцяло с дейността на фирмата. Подавани са дневници за покупки, дневници за продажби и справки-декларации за съответните ревизирани периоди. При тези фактически установявания правилни са изводите на съда, че дружеството е извършвало търговска дейност, която през ревизирани периоди е управлявана и осъществявана от А.Н и в качеството на съдружник в ООД жалбоподателят е задължително осигурено лице за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, съответно задължено лице за вноски за здравно осигуряване по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, като на основание чл. 5, ал. 2 от КСО лицата следва да внасят осигурителните вноски за своя сметка, а съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са длъжни да се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, поддържано и пред първоинстанционния съд, че не е доказано от органите по приходите, че дружеството "Монте" ООД е извършвало дейност през целия ревизиран период. Правилно съдът е приел, че конкретни данни в подкрепа на това твърдение не се установяват по делото. Не се спори, че касаторът не е подавал декларации обр. 1 и обр. 6 по чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8/2005 г. с данни за осигуряването, не е внасял дължимите авансови месечни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО в качеството на самоосигуряващо се лице, нито е правил изравнителни годишни вноски, поради което законосъобразно с обжалвания ревизионен акт са определени същите върху минималния осигурителен доход за ревизираните периоди.

По касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП.

Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.

За периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. с ревизионния акт са установени авансови месечни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО. Ревизираното лице не е внесло същите, поради което следва да се приеме, че те са трансформирани в окончателни осигурителни вноски, които на основание чл. 6, ал. 8 от КСО (изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Това е така, защото според същия законов текст годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. По отношение на осигурителните вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващите се лица правната уредба е аналогична с оглед нормата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Предвид тази законова регламентация се налага изводът, че задължението за задължителни осигурителни вноски не е месечно, а е годишно задължение, което се внася авансово по посочения ред и размери. Поради това срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за задълженията за 2013 г. започва да тече от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало да бъде подадена декларацията по чл. 6, ал. 8 от ЗДДФЛ, а именно годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 7 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, срокът за подаване на данъчната декларация е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. За доходите, получени през 2013 г. годишната данъчна декларация е следвало да бъде подадена до 30.04.2014 г. Срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК започва да тече на 1.01.2015 г. и според правилото за броене на сроковете по чл. 22, ал. 3 от ДОПК изтича на 31.12.2019 г. Същият не е изтекъл към момента на образуване на ревизионното производство със заповед № 16001318008154-020-001/21.12.2018 г., която е връчена на нейния адресат на 10.01.2019 г. Следователно, към датата на връчването й, не е бил изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за определяне на задължения за авансови вноски за ДЗПО - УПФ и ЗО на Ников, в качеството му на самоосигуряващо се лице, за периода 1.01.2013 г. - 30.11.2013 г. Като е приел, че по отношение на тези задължения е изтекъл преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на А.Н против ревизионния акт в посочената част. Решението в частта, в която са потвърдени определените задължителни осигурителни вноски за периодите 2014 г. - 2017 г. е правилно постановено и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, А.Н следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 364,25 лева, изчислени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и държавна такса за образуваното касационно производство в размер на 74,49 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 58 от 3.02.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело № 1297 по описа на съда за 2019 г., в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-16001318008154-091-001 от 23.07.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 594 от 16.10.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно установените за периода от 1.01.2013 г. до 31.11.2013 г. задължения за вноски за държавно обществено осигуряване в общ размер на 591,36 лв. и лихви в общ размер на 360,16 лв., вноски за ДЗПО - УПФ в общ размер на 231,00 лв. и лихви в общ размер на 140,69 лв. и вноски за здравно осигуряване в общ размер на 369,60 лв. и лихви в общ размер на 225,10 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н от [населено място], [адрес], против ревизионен акт № Р-16001318008154-091-001 от 23.07.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 594 от 16.10.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на А.Н за периода от 1.01.2013 г. до 31.11.2013 г. са установени задължения за вноски за държавно обществено осигуряване в общ размер на 591,36 лв. и лихви в общ размер на 360,16 лв., вноски за ДЗПО - УПФ в общ размер на 231,00 лв. и лихви в общ размер на 140,69 лв. и вноски за здравно осигуряване в общ размер на 369,60 лв. и лихви в общ размер на 225,10 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА А.Н от [населено място], [адрес], да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 438,74 лв. (четиристотин тридесет и осем лева и 74 ст.) за касационната инстанция.

Решението е окончателно.