Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Общинския съвет - Габрово, представляван от адв. С. Р.-Д., против Решение № 65 от 21.07.2016 г. по адм. дело № 72/2016 г. на Административен съд Габрово. В жалбата и в писмено становище се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на правния спор. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната страна - Районна прокуратура Габрово не изразява становище по касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Производството пред Административен съд Габрово е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Габрово против чл. 6, чл. 28, чл. 29 и чл. 30 от Наредба № 2 за използване и опазване на улиците, тротоарите, площадите, пътищата, мостовете, подлезите, парковете, лесопарковете и уличните насаждения на територията на община Г., приета с Решение № 42 от 13.02.1992 г. на Общински съвет – Габрово, изм. с Решение № 204 от 25.09.2014 г., с искане за тяхната отмяна.

С обжалваното решение съдът е отменил чл. 6, чл. 28, чл. 29 и чл. 30, ал. 4, изр. 3 (”В зависимост от състоянието на засегнатия тротоар, при издаване на разрешението за разкопаване се определят допълнителни изисквания относно обхвата на възстановяване по широчината на прокопаваното трасе.”), както и допълненията на чл. 30, ал. 4, 5 и 6, приети с Решение № 204 от 25.09.2014 г. на Общински съвет – Габрово, от Наредба № 2 за използване и опазване на улиците, тротоарите, площадите, пътищата, мостовете, подлезите, парковете, лесопарковете и уличните насаждения на територията на община Г. (приета с Решение № 42 от 13.02.1992 г. на Общински съвет – Габрово, посл. изм. с Решение № 204 от 25.09.2014 г. ).

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел подадения протест за допустимо и по същество – за основателен.

1. Като колективен орган на местно самоуправление по см. на чл. 18, ал. 1 ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение и в изпълнение на тези си правомощия приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации, обръщения (чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМСМА). Нормотворческите правомощия на ОбС се ограничават до обществените отношения с местно значение, които не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. В случая с нормата на чл. 72 ЗУТ се уреждат въпросите, свързани разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, за което изискването на законодателя е да е издадено разрешение за строеж и съгласуване с органите по безопасността на движението. Възложителят само уведомява общинската администрация за започването на строежа.Въз основа на анализа на чл. 72 ЗУТ съдът е стигнал до извода, че за извършване на посочените в нормата на закона дейности се изисква единствено и само разрешение за строеж, но не и издаване на индивидуален административен акт – писмено разрешение за разкопаване, което е предвидено в нормата на чл. 6 от оспорваната наредба.

В оспорваните норми от раздел V на Наредбата – чл. 28, чл. 29 и чл. 30 са разписани редът и условията за разкопаване на елементите на техническата инфраструктура”.

Съдът е приел, че по отношение нормите на чл. 6, чл. 18 и чл. 29 е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК и същите е отменил поради противоречието им с материалния закон. По отношение нормата на чл. 30 това отменително основание е налице само по отношение на изречение 3 на ал. 4 и по отношение на ал. 6. В останалата си част нормата на чл. 30, предвиждаща начини и методи за извършване на възстановителни дейности не е в противоречие с чл. 72 ЗУТ, нито с чл. 74, ал. 1, т. 8 ЗУТ.

2. Съдът е констатирал нарушения по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗНА вр. чл. 23, ал. 1, т. 3 от Указ 883 за прилагане на ЗНА. Предложението на кмета на общината Габрово е входирано в ОбС на 06.06.2008 г. без подробни мотиви и без доклад като измененията и допълненията на процесната наредба са били приети на първо четене, в частност и нормата на чл. 6, с Решение № 107 от заседанието на съвета, проведено на 19.06.2008 г., т. е. без да е спазен 14-дневния срок за обсъждане, даване на предложения и становища и без проектът да е бил публикуван на интеренет страницата на общината.

Относно изменението на наредбата с Решение № 204 от 25.09.2014 г. и в частност изменението на чл. 29, ал. 6 и чл. 30, ал. 4, 5 и 6 по делото е представено само предложението на кмета на община Г. до ОбС – Габрово за приемане на второ четене на изменения и допълнения на наредбата. Не е приложен проект, мотиви и доклад за това изменение, както и доказателства за разгласяването му по начина и в сроковете по чл. 26, ал. 2 ЗНА.

Констатираните нарушения са съществени процесуални нарушения и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основания за неговата отмяна.

Основателно съдът е приел, че в случая е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА, "преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта". По делото не едоказано и не се установява от представените писмени доказателства, че на страницата на официалния сайт на община Г. е бил публикуван проекта за изменение на наредбата. Отделно от това след като предложението на кмета е било входирано в ОбС на 06.06.2008 г. без мотиви и доклад, а измененията и допълненията, вкл. на чл. 6, са приети на първо четене на 19.06.2008 г., т. е. на 13-я ден, то е ясно че не е предоставена възможност в 14 дневен срок на заинтересовани лица за предложения и становище по проекта. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспореният акт.

Правилно и обосновано съдът, в решаващия си състав, е приел, че изменението на Наредба № 2 е прието от Общински съвет - Габрово, без да са спазени императивните процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове, респективно за тяхното изменение и/или допълване, установени в чл. 26 и сл. от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА), и в противоречие с материалноправните разпоредби на 72 ЗУТ. Съгласно чл. 72 от ЗУТ "работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на разрешение за строеж". От цитираната разпоредба следва, че за разкопаване по чл. 72 от ЗУТ не се изисква специално разрешение за разкопаване, а се изисква разрешение за строеж. Няма законово основание за издаване на индивидуален административен акт - разрешение за разкопаване. Нито органите на местно самоуправление и местна администрация, нито друг държавен орган са оправомощени със закон да издадат такова разрешение за разкопаване. Следователно, издаването на разрешение за разкопаване не е услуга или право, което общината може да предостави на граждани или юридически лица. По тази причина общината не може да събира „депозит“, който по характера си е местна такса за техническа услуга. Общинският съвет, като местен орган на законодателната власт има правомощието съгласно чл. 9 от ЗМДТ да определя местните такси и цени на услуги, посочени в ЗМДТ или предвидени в специален закон, но не и да въвежда нови видове местни такси – „депозит“. Предвиденият с разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 5 и чл. 29, ал. 2, т. 3 депозит, съответстващ на стойността на възстановителните работи на обекта не се включва в кръга от изчерпателно посочените местни такси по чл. 6, ал. 1, б. „а“ – „и“ ЗМДТ, както и не е предвиден със специален закон (б. „к“), поради което разпоредбите противоречат на чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ). Не е налице и правното основание на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ за всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена. В случая няма предоставена услуга или право от общината по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, за да се определи цена на услугата или правото.

За извършване на техническата услуга - издаване на разрешение за разкопаване или разрешение за строеж по чл. 72 от ЗУТ, общината не може да обоснове и докаже, че изразходва средства в зависимост от това колко линейни метра ще се разкопават и в коя зона на [населено място] или землищата на общината. ще се разкопава. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от ЗУТ задължение на строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 21.07.2016 г. по адм. дело № 72/2016 г. на Административен съд Габрово. Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Общинския съвет - Габрово, представляван от адв. С. Р.-Д., против Решение № 65 от 21.07.2016 г. по адм. дело № 72/2016 г. на Административен съд Габрово. В жалбата и в писмено становище се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на правния спор. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната страна - Районна прокуратура Габрово не изразява становище по касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Производството пред Административен съд Габрово е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Габрово против чл. 6, чл. 28, чл. 29 и чл. 30 от Наредба № 2 за използване и опазване на улиците, тротоарите, площадите, пътищата, мостовете, подлезите, парковете, лесопарковете и уличните насаждения на територията на община Г., приета с Решение № 42 от 13.02.1992 г. на Общински съвет – Габрово, изм. с Решение № 204 от 25.09.2014 г., с искане за тяхната отмяна.

С обжалваното решение съдът е отменил чл. 6, чл. 28, чл. 29 и чл. 30, ал. 4, изр. 3 (”В зависимост от състоянието на засегнатия тротоар, при издаване на разрешението за разкопаване се определят допълнителни изисквания относно обхвата на възстановяване по широчината на прокопаваното трасе.”), както и допълненията на чл. 30, ал. 4, 5 и 6, приети с Решение № 204 от 25.09.2014 г. на Общински съвет – Габрово, от Наредба № 2 за използване и опазване на улиците, тротоарите, площадите, пътищата, мостовете, подлезите, парковете, лесопарковете и уличните насаждения на територията на община Г. (приета с Решение № 42 от 13.02.1992 г. на Общински съвет – Габрово, посл. изм. с Решение № 204 от 25.09.2014 г. ).

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел подадения протест за допустимо и по същество – за основателен.

1. Като колективен орган на местно самоуправление по см. на чл. 18, ал. 1 ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение и в изпълнение на тези си правомощия приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации, обръщения (чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМСМА). Нормотворческите правомощия на ОбС се ограничават до обществените отношения с местно значение, които не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. В случая с нормата на чл. 72 ЗУТ се уреждат въпросите, свързани разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, за което изискването на законодателя е да е издадено разрешение за строеж и съгласуване с органите по безопасността на движението. Възложителят само уведомява общинската администрация за започването на строежа.Въз основа на анализа на чл. 72 ЗУТ съдът е стигнал до извода, че за извършване на посочените в нормата на закона дейности се изисква единствено и само разрешение за строеж, но не и издаване на индивидуален административен акт – писмено разрешение за разкопаване, което е предвидено в нормата на чл. 6 от оспорваната наредба.

В оспорваните норми от раздел V на Наредбата – чл. 28, чл. 29 и чл. 30 са разписани редът и условията за разкопаване на елементите на техническата инфраструктура”.

Съдът е приел, че по отношение нормите на чл. 6, чл. 18 и чл. 29 е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК и същите е отменил поради противоречието им с материалния закон. По отношение нормата на чл. 30 това отменително основание е налице само по отношение на изречение 3 на ал. 4 и по отношение на ал. 6. В останалата си част нормата на чл. 30, предвиждаща начини и методи за извършване на възстановителни дейности не е в противоречие с чл. 72 ЗУТ, нито с чл. 74, ал. 1, т. 8 ЗУТ.

2. Съдът е констатирал нарушения по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗНА вр. чл. 23, ал. 1, т. 3 от Указ 883 за прилагане на ЗНА. Предложението на кмета на общината Габрово е входирано в ОбС на 06.06.2008 г. без подробни мотиви и без доклад като измененията и допълненията на процесната наредба са били приети на първо четене, в частност и нормата на чл. 6, с Решение № 107 от заседанието на съвета, проведено на 19.06.2008 г., т. е. без да е спазен 14-дневния срок за обсъждане, даване на предложения и становища и без проектът да е бил публикуван на интеренет страницата на общината.

Относно изменението на наредбата с Решение № 204 от 25.09.2014 г. и в частност изменението на чл. 29, ал. 6 и чл. 30, ал. 4, 5 и 6 по делото е представено само предложението на кмета на община Г. до ОбС – Габрово за приемане на второ четене на изменения и допълнения на наредбата. Не е приложен проект, мотиви и доклад за това изменение, както и доказателства за разгласяването му по начина и в сроковете по чл. 26, ал. 2 ЗНА.

Констатираните нарушения са съществени процесуални нарушения и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основания за неговата отмяна.

Основателно съдът е приел, че в случая е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА, "преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта". По делото не едоказано и не се установява от представените писмени доказателства, че на страницата на официалния сайт на община Г. е бил публикуван проекта за изменение на наредбата. Отделно от това след като предложението на кмета е било входирано в ОбС на 06.06.2008 г. без мотиви и доклад, а измененията и допълненията, вкл. на чл. 6, са приети на първо четене на 19.06.2008 г., т. е. на 13-я ден, то е ясно че не е предоставена възможност в 14 дневен срок на заинтересовани лица за предложения и становище по проекта. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспореният акт.

Правилно и обосновано съдът, в решаващия си състав, е приел, че изменението на Наредба № 2 е прието от Общински съвет - Габрово, без да са спазени императивните процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове, респективно за тяхното изменение и/или допълване, установени в чл. 26 и сл. от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА), и в противоречие с материалноправните разпоредби на 72 ЗУТ. Съгласно чл. 72 от ЗУТ "работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на разрешение за строеж". От цитираната разпоредба следва, че за разкопаване по чл. 72 от ЗУТ не се изисква специално разрешение за разкопаване, а се изисква разрешение за строеж. Няма законово основание за издаване на индивидуален административен акт - разрешение за разкопаване. Нито органите на местно самоуправление и местна администрация, нито друг държавен орган са оправомощени със закон да издадат такова разрешение за разкопаване. Следователно, издаването на разрешение за разкопаване не е услуга или право, което общината може да предостави на граждани или юридически лица. По тази причина общината не може да събира „депозит“, който по характера си е местна такса за техническа услуга. Общинският съвет, като местен орган на законодателната власт има правомощието съгласно чл. 9 от ЗМДТ да определя местните такси и цени на услуги, посочени в ЗМДТ или предвидени в специален закон, но не и да въвежда нови видове местни такси – „депозит“. Предвиденият с разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 5 и чл. 29, ал. 2, т. 3 депозит, съответстващ на стойността на възстановителните работи на обекта не се включва в кръга от изчерпателно посочените местни такси по чл. 6, ал. 1, б. „а“ – „и“ ЗМДТ, както и не е предвиден със специален закон (б. „к“), поради което разпоредбите противоречат на чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ). Не е налице и правното основание на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ за всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена. В случая няма предоставена услуга или право от общината по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, за да се определи цена на услугата или правото.

За извършване на техническата услуга - издаване на разрешение за разкопаване или разрешение за строеж по чл. 72 от ЗУТ, общината не може да обоснове и докаже, че изразходва средства в зависимост от това колко линейни метра ще се разкопават и в коя зона на [населено място] или землищата на общината. ще се разкопава. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от ЗУТ задължение на строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 21.07.2016 г. по адм. дело № 72/2016 г. на Административен съд Габрово.

Решението е окончателно.