Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на [фирма], с изпълнителен директор Д. Д. М., подадена чрез упълномощен адв.С. против решение № 541 от 30.06.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-1059/2014 г., с което е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от [фирма], [населено място]. С жалбата, в съдебни заседания чрез упълномощени адв.С. и адв. С. и с писмени молби от 21.03.2016г. и 24.03.2016г. се релевират отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, т.4 и т. 5 от АПК, като се излагат подробни съображения за допуснати нарушения на материалния закон при прилагането на нормата на чл. 29 от ЗЗК, за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз и с целта на закона. Жалбоподателят счита, че оспореният акт е постановен при неправилно установена фактическа обстановка и при позоваване на един единствен погрешен довод за неприложимост на чл. 29 от ЗЗК, поради което КЗК е постановила изцяло порочно решение. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Г., който в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й, като неоснователна и недоказана, тъй като процесното решение е законосъобразно и обосновано, като КЗК е установила, че не е налице нарушение на чл. 29 от ЗЗК, понеже двете дружества - страни в производството пред Комисията, не са конкуренти и не е налице възможност и в бъдеще да попаднат в конкурентни отношения. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - [фирма], [населено място], представлявана от изпълнителния директор В. Д., с...