Производството е по чл. 185 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на [фирма] – Г. Й. Й., от [населено място], с която се оспорва Националният рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и [ЮЛ] за 2017 г. ( НРД 2017) в частта за разпоредбите на чл.171, чл. 172 и чл. 409.

С молба от 11.08.2017 г. към оспорването са се присъединили [фирма] – АИППМП, от [населено място], а с молба от 02.11.2017 г. [фирма], [населено място]. Наведените доводи в общата жалба са в насока, че НРД 2017 е незаконосъобразен, тъй като установява отговорност без вина. С израза „или други“ /чл. 409, ал. 3 НРД 2017/ се допуска нарушение на чл. 46, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА). Жалбоподателите посочват, че НРД 2017 в атакуваната му част установява неравнопоставеност между лечебните заведения и е дискриминационен за стойностите на биохимичните показатели при ПИМП и СИМП /чл. 171, ал. 2, т. 7-8 и ал. 3 и чл. 172, ал. 2, т. 9-10, и ал. 3 НРД 2017/, а при болниците да не са /чл. 328 НРД 2017/. Твърди се, че НРД 2017 е в нарушение на чл. 18а от ЗНА във връзка с чл. 80 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тъй като при приемането му в процесната част не е извършена предварителна оценка на въздействието. Последният довод в жалбата е за неспазване на принципа за обоснованост /чл. 26, ал. 1 ЗНА/ по отношение на процесните критерии за качество в частта им относно определянето на „добър контрол“, тъй като съответните биохимични показатели не са резултат само и единствено от професионалното поведение на извършващия медицинските услуги.

Претендира се отмяна на разпоредбите на чл. 171, чл. 172 и чл. 409 НРД 2017 г., сключен между Националната здравноосигурителна каса и [ЮЛ]. Всеки от оспорващите претендира присъждане на направените разноски за...