Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от адв. Г. и адв. М., като пълномощници на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], против решение № 64/23.03.2017г., постановено от Административен съд С. З по адм. дело № 296/2016г., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на дружеството срещу заповед № 19-12-138/31.05.2016г. на Кмета на О. С. З, за одобряване на проект за изменение на плана за регулация за кв. [номер] "[наименование]", по плана на [населено място], като се променят регулационните линии на УПИ [номер], с УПИ [номер], параклис и УПИ [номер], така, че да съвпадат с кадастралните граници на ПИ [номер], ПИ [номер] и ПИ [номер] и УПИ [номер] се преотрежда на УПИ [номер], както е показано по зелено и кафяво защрихованите черти и надписи на проекта, неразделна част от заповедта. Присъдени са и разноски по делото.

Решението се счита неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на относимите материални норми и необоснованост, настоява се за отмяната му с уважаване на жалбата, като се присъдят направените за двете съдебни инстанции разноски. Наведените пороци касаят неприетите от съда възражения за немотивираност на акта, недоказана легитимация на заявителката на процесното изменение, непроизнасяне по оплакването досежно правото на собственост на Ж., липса на становище на Гл. архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, смесване на първоначално одобряване на ПУП и изменение на такъв, което е недопустимо.

В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. М. Г., която поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Поддържа се и становището, подадено относно молбата за оттегляне на оспорения административен акт, като не се отрича, че същото не е произвело правно действие, поради заявеното несъгласие на заявителката.

Ответната страна - Т. И. Ж., редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозиран е отговор по касационната жалба и становище по молбата на кмета на О. С. З, за оттегляне на процесната заповед.

Ответникът - Кмет на О. С. З, не се явява и не се представлява. Депозирал е молба, с посочено правно основание чл. 156, ал. 1 АПК, с която е заявено оттегляне на заповедта, предмет на оспорване. [населено място] С. М не се представлява.

О. С. З, не изпраща представител, не е изразено становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че контролираният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 136, ал. 1 ЗУТ орган, при упражняване на законово регламентирани правомощия, в предвидената форма и при спазване на изискванията за съдържание, като, съобразно особеностите на актовете по ЗУТ, същият е мотивиран, включително и от съпътстващите и подготвящи издаването му документи, част от административната преписка. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, с оглед съответствието на приетото в нея правно основание - чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, в решението е посочено, че предприетото в тази хипотеза изменение е обусловено от три предпоставки: влязъл в сила ПУП, изменен КП (или одобрена или изменена кадастрална карта) в урегулирана територия и имотните граници на ПИ по изменения КП (кадастрална карта) да не съвпадат с регулационните граници по действащия ПУП, които в случая е обосновано, че са налице. От фактическа страна по делото не е спорно, че РП за имота, собствен на ответната страна Т. Ж. и съседните му, е одобрен със заповед от 15.11.1999г. на Кмета на община С. З, а с влязла в сила заповед от 19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, са одобрени КК и КР на на [населено място], като от заключението на приетата по делото СТЕ по несъмнен начин е установено, че кадастралните граници на ПИ [номер], [номер] и [номер], не съвпадат с регулационните граници на УПИ [номер], УПИ [номер], параклис и УПИ [номер] по действащия ПУП, което именно несъответствие е отстранено с процедираното изменение. В решението са обсъдени и наведените с жалбата твърдения за нарушения на процесуалните правила при издаването на процесната заповед, като е изведен крайният извод, че съществени такива не са допуснати от издателя й. И доколкото устройственото планиране по отношение на регулационните граници на даден имот следва да съответстват на данните от кадастъра, административният акт е издаден и в съответствие с целта на закона.

Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила.

Приетите от съда за установени фактически констатации, се подкрепят от събраните по делото доказателства, включително и от изводите на приетото по делото заключение на СТЕ. Със заповед № 2092/15.11.1999 г. е одобрен КРП на[жк]по плана на гр. Ст. Загора, в който попада и кв. [номер], респ. процесните имоти - УПИ [номер], записан в разписния списък на името на Т. Ив. Ж. и УПИ [номер], записан на О. [], с учредено право на строеж на [фирма], за имот пл. № 561. С влязла в сила заповед № 18-73/19.11.2007г. на ИД на АГКК, са одобрени КК и КР на квартала, като границата по КК между ПИ с идентификатори [номер], [номер] и [номер], не съвпадат с регулационните граници на съответните УПИ. Въз основа на това, правилно съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за изменение на ПУП в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, определяща, (в ред. ДВ бр., бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), че влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато: при изменение на кадастрален план, или при одобряване или изменение на кадастрална карта, в урегулирана територия, имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. С процесната заповед е постигнато съвпадение между вътрешните регулационни граници на имотите, приведени в съответствие с кадастралните, по влязлата в сила КК, затова е обоснован изводът, че оспорената заповед е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ.

Не се споделят оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на заповедта, неотчетени от съда, които да съставляват отменително основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК.

Без основание се твърди смесване на първоначално одобряване на ПУП и изменение на такъв, което е недопустимо - цифровото посочване в заповедта на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, е относимо към компетентността на издателя на заповедта, във вр. с препрещането от чл. 136, ал. 1 ЗУТ. Като правно основание за издаването на акта е посочен чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и цялостно контролът на съда е проведен по визираните в закона правила за изменение на плана.

Несъстоятелно е и възражението за немотивираност на процесния административен акт. Видно от съдържанието на заповедта, в нея е извършено изрично позоваване и описание на: представената скица от СГКК-Ст.Загора, на издадената заповед за разрешаване изработването на проект за ПУП-изменение на ПР, така, че да съвпаднат регулационните линии на УПИ с кадастралните граници на ПИ, на подаденото заявление с конкретно искане, прието с цитирано решение на ОЕСУТ, съобщаването на приетия проект на заинтересованите на посочена дата и изготвения протокол за липса на възражения, цитирано е и повторното, окончателно решение на ОЕСУТ за приемане на проекта, като въз основа на тази фактическа обстановка, е издаден акта, с който са променят регулационните линии така, че да съвпаднат с кадастралните граници, както е посочено по зелено и кафяво защрихованите черти и надписи на проекта, неразделна част от заповедта. Съдът от своя страна детайлно е обсъдил доказателствата, обосновано е посочил, че с оглед спецификата на актовете по ЗУТ, фактическите основания не е пречка да се съдържат и извличат от съпътстващите и подготвящи издаването на акта документи, които са част от административната преписка. Тези изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция и с оглед тяхната пълнота, конкретност и обоснованост, не следва да бъдат преповтаряни.

На следващо място, неоснователно в жалбата отново се твърди недоказана легитимация на заявителката на процесното изменение, във връзка с липсата на представени документи за собственост, покриващи цялата площ на имота от 511 кв. м. В решението и по това възражение са изложени подробни съображения, обосноваващи качеството на Т. Ж. като заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ - представен е по делото надлежно одобрен протокол за доброволна делба, решение № 652/1993г. на ОС-Ст. Загора по гр. д. № 777/1993г. за отмяна на отчуждаването на 550 кв. м., а и видно от приложената скица от 10.02.2016г. на СГКК, за ПИ с идентификатор [номер] в края, същият е записан в собственост на Ж.. И доколкото този имот, съгласно заключението на вещото лице по делото, по действащия регулационен план на града, е отреден за УПИ [номер], същата е легитимирано по чл. 135, ал. 1, вр. чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУТ лице, което има правото да инициира процесното изменение. Съдът в административното производство няма правомощията да се произнася за размера на правото на собственост, затова и доводите, касаещи засягане на собствеността върху част от имот [номер], предвид промяна в квадратурата на общинския имот, с право на строеж на дружеството - касатор, са ирелевантни в настоящото производство, правилно съдът не ги е коментирал.

В обсъждания случай, изработването на проекта за изменение, е било разрешено, на основание чл. 124а, ал. 2 и ал. 5, чл. 135, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, със заповед № 19-13-46/12.03.2016г. на Гл. архитект на община - Ст.Загора в посочения в нея обхват, издадена, както правилно е отчетено в решението, при наличие на компетентност на същия, в рамките на надлежно, на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ делегираните му правомощия от кмета на общината, съгласно заповед № 10-00-2556 от 01.12.2015г., п. 4 (л. 153 по делото). Действително, както е отбелязал съдът, съгласно чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава изработване на проект за изменение на ПУП, се издава след представяне на становище на Гл. архитект на общината, в хипотезата на компетентност на кмета на общината. След като, в условията на валидно предоставени правомощия по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, такова отделно и нарочно експертно становище от Гл. архитект не е представено, е налице формално нарушение на цитираното изискване, което действително не е от характера на съществените. Логично е, при компетентност на кмета да разреши, или да откаже проектиране на изменение, той да бъде подпомогнат от Гл. архитект при взимането на решение, с оглед естеството и характера на относимите въпроси. Именно в това е смисълът на разпоредбата, но в обсъждания случай неизпълнението на тази предпоставка не рефлектира на законосъобразността на процедурата, доколкото заповедта от 12.03.2016г. е издадена именно от Гл. архитект, въз основа на надлежно оправомощаване и становището му се инкорпорира в издадената от него заповед. Поддържаните и пред решаващия съд и в касационната жалба доводи за задължение на Гл. архитект да оправомощи друго лице да изрази становище и, че е налице съществено нарушение без издаването на два отделни акта, не намира законова основа.

Настоящата инстанция споделя и изводите в съдебния акт, че в случая е налице нарушение, но не от вида на съществените, с оглед установеното процедиране (внасяне за разглеждане от ОЕСУТ на заседание на 23.03.2016г.) на разрешеното проектиране, преди да е изтекъл срокът му за обжалване. Отчетен е характера на мотивираното предписание (разрешение), по чл. 135, ал. 3 (и ал. 5) ЗУТ, като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол (за разлика от разрешението за изработване на проект за ПУП по чл. 124а ЗУТ, за което изрично е посочено в чл. 124б, ал. 4 ЗУТ, че не подлежи на оспорване). Данните по делото действително сочат, че въпросната заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е обявена съобразно изискването на чл. 124б, ал. 2, вр. чл. 136, ал. 1 ЗУТ - чрез поставяне на обявление в общината и публикуване в местен вестник, а не със съобщение до заинтересованите лица по реда на АПК. Последващите действия в процедурата са за вече изпратени съобщения до заинтересованите лица, (приложени са на л.16 по делото обратните разписки за доставяне, съответно на 31.03. и 01.04.2016г.) за изработения проект за изменение, като в законовоустановения срок не са постъпили възражения против него, установено с нарочен протокол. Едва след това, на повторно заседание на ОЕСУТ от 20.04.2016г., проектът е бил окончателно приет. Със съобщаването на проекта, дружеството е било известено за разрешеното му изработване, но не е подало възражение, нито е обжалвало акта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. В хода на настоящето производство тази възможност е преклудирана. С оглед тези съображения и при тези конкретни данни, този състав на ВАС споделя извода, че нарушението не е съществено и, че не е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, то не се е отразило на съдържанието на процесната заповед, констатирано е по повод предходна заповед, подлежаща на самостоятелно оспорване, от което дружеството не се е възползвало.

Обоснован е и изводът в съдебния акт за неоснователност на възражението, че с процесната заповед и с одобрения проект за изменение на ПУП-ПР, се "цели привеждане на вярната регулационна граница в съответствие с грешната кадастрална карта". Грешка в КК, по предвидения в ЗКИР ред, не е установена. Данните по делото сочат, че заявление за изменение на КК поради грешка, е подадено от дружеството на 17.11.2016г., в хода на настоящето производство и едва след успешното му приключване, би било налице основание за изменение на устройствения план. Затова твърдяното и пред настоящата инстанция, че са налице "безспорно доказани грешни кадастрални граници, към които в конкретния случай следва да се приведат верните регулационни граници", е неоснователно.

Що се отнася до действията на кмета на община Ст.Загора, обективирани в депозираната пред ВАС молба от 02.05.2017г., за оттегляне на процесната заповед от 31.05.2016г., (в отговор на молби на [фирма] от 30.03.2017г. и от 06.04.2017г., мотивирана с обстоятелството, че със заповед от 1994г. за отписване от АДС са възстановени 444 кв. м. от имота на Ж., в резултат на което производството по заявената промяна на КК може да продължи), следва да се подчертае, че това оттегляне не е произвело правно действие, при категоричното противопоставяне на Т. Ж., изразено от пълномощника й в условията на чл. 156, ал. 1 АПК, с писмено становище от 15.05.2017г.

С оглед така изложените съображения, решението, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила, като на ответната в касацията страна - Т. И. Ж., бъдат присъдени направените пред ВАС разноски, своевременно претендирани и доказани като заплатени в размера от 600 лв. по приложените договор за правна помощ от 21.04.2017г. и списък по чл. 80 ГПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/23.03.2017г., постановено от Административен съд отм. а Загора, по адм. дело № 296/2016г., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на [фирма], срещу заповед № 19-12-138/31.05.2016г. на Кмета на О. С. З, за одобряване на проект за изменение на плана за регулация за кв. [номер] "[наименование]", по плана на [населено място].

ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Т. И. Ж. от [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. "А", ап. 9, сумата от 600 (шестотин) лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно.