Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. В., чрез процесуалния си представител адв. Г. Т. срещу Решение № 186 от 08.06.2017 г. по адм. дело № 267/2017 г. по описа на Административен съд В. Т.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04001516004137-091-001/12.01.2017г. на ТД на НАП В. Т, потвърден с Решение № 80/03.04.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП” В. Т в обжалваната част, с която по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС общо в размер на 17 758.56лв. и лихви в размер на 2051.69лв. за данъчни периоди от 29.07.2013г. до 30.11.2013г. и от 01.04.2015г. до 29.02.2016г. и е осъдена да заплати в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1124,30 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че АС В. Т не е извършил цялостна преценка на валидността на процесния РА, твърди, че РА е нищожен поради подписването му с електронен подпис. На второ място, касационният жалбоподател изразява становище за неправилно прилагане на материалния закон от страна на първостепенния съд, а именно чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Иска се отмяната на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се обяви за нищожен процесния РА, или да се отмени като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т при ЦУ на НАП, представлявана от ст. юрк. У., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят...