Решение №963/23.01.2018 по адм. д. №10868/2016 на ВАС, докладвано от съдия Мирослава Георгиева

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Патентно ведомство /ПВ/ срещу решение № 4630/01.07.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 3131/2016г., с което е отменено негово решение № 297 от 22.12.2015г., подписано при условията на заместване от заместник-председателя на Патентно ведомство /съгласно заповед за заместване № 561/12.12.2015г. за периода от 21.12.2015г. до 23.12.2015г./. Релевира възражения за материална незаконосъобразност, обосноваващи извод за неправилност на основание чл. 209, т.3 АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] срещу решение № 297 от 22.12.2015г. на председателя на Патентно ведомство, като постановено от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Въз основа на релевантните за спора факти, съдът бил направил неправилен извод за наличие на предпоставките за регистрация на заявената словна марка вх. № [номер] [марка]. за стоки от клас 3: „сапуни, антибактериални сапуни и дезинфектиращи сапуни“. Отказът бил законосъобразен на основание чл. 37, ал.4, във връзка с чл.11, ал.1, т.2 и т.4 от ЗМГО (ЗАКОН ЗЗД МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) /ЗМГО/. Забраната за регистрация при наличие на тези хипотези била абсолютна. Дори и в действителност да не съществувала думата [наименование], същата се състояла от две самостоятелни думи [наименование] – микроб, бацил, бактерия и [наименование] –щит, защита, като по този начин функцията на марката, в нарушение на посочената по-горе разпоредба, се ограничавала единствено до информация във връзка с предназначението на стоките, за които се регистрирала марката, а именно – „защита срещу бацили/бактерии, микроорганизми“. По този начин било нарушено и правилото за отличителност на марката. Съдът не бил съобразил забраната да бъдат предоставяни изключителни права върху знаци, които следва да останат свободни за ползване от останалите. Неправилно съдът се позовал на статистиката досежно ниското ниво на владеенето от страна на българите като народ на английски език. Марката дори и да се ползвала с териториална закрила на територията на страната, стоката се изнасяла и извън пределите на страната, където познанията на хората по английски език били различни. Претендира разноски по делото.

Ответникът, [фирма] чрез адв. Кр. Д. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че действието на ЗМГО е ограничено до пределите на Р. Б, поради което и релевантния кръг потребители са българи. В българската и чуждестранната лексика не съществувала дума [наименование]. Приема за верен извода на съда, че марката не е описателна досежно предназначението на стоките, за които се регистрира. Същата имала отличителен характер и можела да изпълни функцията, за която се регистрира.

Представителят на Върховна административна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. Приема, че терминът е произволна комбинация от две думи на английски език и не съществува като самостоятелен. Няма описателен характер, защото не насочва потребителя към вида стока или нейното предназначение.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

При проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК, съставът обосновава извод за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните нямат спорт по фактите:

[фирма] заявява за регистрация в Патентно ведомство на Р. Б с вх. № [номер] словна марка [марка]. за стоки от клас 3: „сапуни, антибактериални сапуни и дезинфектиращи сапуни“. При спазване на процедурата по ЗМГО, председателят на ПВ отказва регистрация на марката на основание чл. 37, ал.4, във връзка с чл.11, ал.1, т.2 и т.4 от ЗМГО (ЗАКОН ЗЗД МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) /ЗМГО/. Обосновава, че: В случая марката се състои изключително от думата [наименование], образувана чрез механично сливане на английските думи [наименование] и [наименование], които обаче са реално съществуващи. [наименование] на англ. език като медицински термин означава – микроб, бацил, бактерия, а [наименование] – щит, закрила, защита. В този смисъл прави извод, че терминът, съставен чрез съчетаването на двете думи описва предназначението на заявените стоки - сапуни, а именно антибактириални и дезинфикциращи сапуни, предназначени за предпазване от бацили, микроби, бактерии. Сочи, че съединяването на словни елементи е обичайна практика в английския език, поради което и потребителите ще възприемат съчетанието на думи не като необичайно и фантазийно, а като даващо информация за предназначението на стоката. Приема, че връзката между стоките от клас 3, за които се регистрира марката и думата [наименование] е достатъчно тясна, така че означението [наименование] да попадне в обхвата на забраната на чл. 11, ал.1, т.4 ЗМГО.Сосъчетанието е достатъчно ясно, без да изисква допълнителни усилия от потребителя. В тази насока органът приема, че означението [наименование] трябва да остане свободно за всички лица в релевантната област. Като аргументи за приложението на чл. 11, ал.1, т.2 ЗМГО органът посочва липсата на отличителност на марката предвид описателния характер на думата относно предназначението на стоката, за която се регистрира.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, включително изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно маркова експертиза, съдът е обосновал извод за материална незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Като се е позовал на практика на Съда на ЕС, както и на такава на ВАС, както и на изслушаната по делото експертиза, първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай думата е съчетание от две други, като не съществува самостоятелно. Всяка от отделните думи не насочва към вида, качеството, количеството и прочие характеристики на стоките, за които се иска регистрация. Направил е извод за присъща отличителност на марката, както и извод, че в настоящия случай марката в нейната цялост не се приема ясно, точно и еднозначно от потребителя като указание, пряко свързано с вида на стоката. Като е отменил обжалваното решение на председателя на ПВ, съдът е върнал преписката на органа за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касационната инстанция споделя принципните изводи на първоинстанционния съд, базирани на решения на Съда на ЕС и практика на ВАС. В действителност, от значение за преценката на обстоятелствата по чл. 11, ал.1, т.2 и т.4 ЗМГО, е марката в нейната цялост, така както е заявена за регистрация. В случая обаче тя е словна, състои се само от една дума, като липсват други елементи, които да бъдат преценявани в съвкупност. Факт е, че думата, която наименува марката не съществува реално, нито в българския, нито в английския език. Същата обаче е съчетание от две реално съществуващи думи в английския език, едната от които означава микроб, бацил, а другата щит, защита. Касационната инстанция приема изводите на административния орган за наличие на абсолютната забрана за регистрация на марката, визирана в чл. 11, ал.1, т.4 ЗМГО. Съгласно същата норма, забранява се регистрация на марка, ако тя се състои единствено от знаци или означения, които указват …. предназначението на стоката. Правилен е изводът на органа, че в случая стоката, за която се иска регистрация е антибактериални и дезинфекциращи сапуни. Предназначението на същите се съдържа в самото словосъчетание. От друга страна, марката, чиято регистрация се иска, е словна, като значението на първата дума от словосъчетанието е микроб, бацил, а на втората защита. Правилни са изводите на органа, че съединяването на словни елементи в английския език е обичайна практика. В тази насока, потребителите на сапуни няма да възприемат наименованието на марката като фантазийно, а като точно указващо предназначението на стоката за защита от микроби. Освен това фактът, че думите са слети в едно, няма да попречи на слушателите да ги възприемат като думи със съответното значение в превод от английски език. Касационната инстанция приема за правилен изводът на органа, че връзката между думата [наименование] и заявените стоки от клас 3, е достатъчно тясна, така че означението да попадне в обхвата на забраната на чл.11,ал.1, т.4 ЗМГО. Предвид описателния характер на марката с оглед предназначението на стоките, за които се иска регистрацията й, съдът приема за законосъобразен извода на председателя на ПВ, че същото трябва да остане свободно за ползване от всички лица в релевантната област. Същото е разбираемо, без да изисква допълнителни усилия от потребителя. Простото сливане на реално съществуващите думи не е в състояние да попречи на потребителите да разпознаят същите с определено смислово значение в комбинация. От своя страна липсата на отличителност на марката е последица от описателния й характер.

Като е приел обратното, Административен съд София град е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него постановен друг, с който да се отхвърли жалбата на [фирма] срещу решение № 297 от 22.12.2015г. на председателя на Патентно ведомство.

Предвид изхода на спора, на Патентно ведомство се дължат разноски по делото в размер на 400лв. /четиристотин лева/ за две съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4630/01.07.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 3131/2016г., вместо което постанови:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] срещу решение № 297 от 22.12.2015г. на председателя на Патентно ведомство.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Патентно ведомство сумата от 400лв. /четиристотин лева/ разноски по делото. Решението е окончателно.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...