Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Д. А. К. от гр. [населено място], чрез процесуалния й представител адв. К. против решение № 2085/25.10.2016 г. по адм. дело № 3090/2014 г. на Административен съд - Варна като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който предявеният иск бъде уважен изцяло или делото да бъде върнато на Административен съд – Варна за ново разглеждане. Представя по делото писмени доказателства – постановление за спиране на наказателното производство от 28.06.2015 г. на Районна прокуратура – Варна и протокол за предявяване на разследването по досъдебно производство № 86/2015 г. по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Варна. Редовно призована за съдебно заседание касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – О. В не изразява становище по подадената касационна жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявените от Д. А. К., кумулативно субективно съединени искове срещу О. В за присъждане на обезщетение в размер на 75 375 лв., представляващи пазарната стойност на незаконно разрушена сграда – собствената й къща, находяща се в гр. [населено място], [улица] сума в размер на 17 478 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – движими вещи собственост на ищцата, находящи се в разрушената сграда, ведно с законната лихва върху всяка една от главниците от подаване на исковата претенция – 17.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, вследствие на издадена и отменена като незаконосъобразна Заповед № 79/22.06.2014 г. на кмета на район „Аспарухово“ при О. В. С решението са отхвърлени исковете до техния пълен предявен размер. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал както писмени (заповеди, конструктивно становище, опис), така и гласни доказателствени средства - свидетелски показания. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза която дава заключение относно стойността на събореното жилище на ищцата – като е определена пазарна стойност на жилищната сграда в размер на 33 800лв., а размера на движимите вещи е 5 671лв. По делото е приложено адм. дело № 2429/2014г., на Административен съд Варна, по което било постановено Решение № 1061/12.05.2015г. Съдът с това решение е прогласил нищожността на Заповед № 79/22.06.2014г., на Кмета на район „Аспарухово“, като в мотивите си съдът е приел, че издателят на акта е излязъл извън компетенциите си, тъй като не са му предоставени правомощия да издава актове по всички предвидени хипотези на чл. 195 от ЗУТ, а само по ал.5 от посоченият текст. От изложеното, по-горе съдът прави следните правни изводи : Д. К. се легитимира като собственик на жилище находящо се в гр. [населено място],[жк], [улица] по силата на нотариален акт № 21, том IV, дело № 178/2012г. Установил е, че със Заповед № 1397/07.05.2014г., кмета на О. В е предоставил свои функции по ЗУТ на кметовете на райони в гр. В., вкл. да издават мотивирани заповеди по чл. 195 ал.5 от ЗУТ за премахване, преобразуване или ремонтиране на заварени или търпими строежи, неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. На 19.06.2014г. в района на гр. В. падат изключително изобилни валежи, в резултат на които кметът на О. В обявява бедствено положение на територията на район „Аспарухово“ със Заповед № 2068 / 20.06.2014г. поради падналите обилни валежи, формирали вълна и причинили разрушения на домове, обществени сгради и инфраструктура. С. З № 79/22.06.2014г., издадена на основание чл. 46 ал.1 от ЗМСМА, §1 ал.3 от ЗУТ вр. чл. 195 и чл. 96 от УТ, кмета на район „Аспарухово“, О. В е наредил да се освободят незабавно жилищни сгради, поради възникналата непосредствена опасност от самосрутване, следствие на активизирали се свлачищни процеси, като жилищната сграда на ищцата попада в обхвата на процесната заповед в т.2. Установил е още, че със Заповед № 2145/27.06.2014г., на кмета на О. В е че било наредено незабавно, сгради с нарушена конструкция, следствие на бедствието от 19.06.2014г., в обхвата на Заповед № 2068/20.06.2014г., на кмета на О. В, както и сгради с нарушена конструкция, следствие на бедствието от 19.06.2014г., и имоти в обхвата на Заповеди № № 81/24.06.2014г., № 82/24.06.2014г., № 83/24.06.2014г., № 86/25.06.2014г., № 87/27.06.2014г., № 80/23.06.2014г., № 78/22.06.2014г. и № 79/22.06.2014г., издадени от кмета на район „Аспарухово“, както и сградите и имотите в обхват : Централен пазар „Аспарухово“ – при граници : от юг- [улица]; от изток – [улица]; от запада – [улица]да бъдат освободени от хора, механизация, продукти, материали, общоопасни средства и др.; в т.5 от заповедта е посочено че фирмите ангажирани с дейността по разчистването на поземлени имоти и отстраняването на сгради да започнат незабавно изпълнение на заповедта в следния обхват : Централен пазар „Аспарухово“ – при граници : от юг- [улица]; от изток – [улица]; от запад – [улица].

По делото е представено и конструктивно становище от 09.07.2014 г. на инж. Б., от което съдът е установил, че в имота, находящ се в гр. [населено място],[жк], [улица] имало две сгради, едната от които е съборена от наводнението; запазената сграда представлява едноетажна постройка –гараж, от носещи тухлени зидове, дървени гредореди, зидовете са изпълнени от плътни тухли на кал; следствие на наводнението основите на гаража са подкопани и се дава становище, че сградата е негодна за обитаване. По делото е било приложено и адм. дело № 2429/2014 г. на Административен съд – Варна, по което е било постановено решение № 1061/12.05.2015 г. С това решение е прогласена нищожността на Заповед № 79/22.06.2014 г. на кмета на район „Аспарухово“, като в мотивите на цитираното решение съдът е приел, че издателят на акта е излязъл извън компетенциите си, тъй като не са му предоставени правомощия да издава актове по всички предвидени хипотези на чл. 195 от ЗУТ, а само по ал. 5 от посочения текст.

Въз основа на така установеното съдът е приел за безспорно, че в случая са налице два от елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отм. като нищожен административен акт, както и наличието на щета, която представлява пазарната оценка на съборената жилищна сграда и погубените движими вещи, находящи се в съборената сграда. Направил е извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че липсва третия от елементите на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - причинно – следствена връзка между прогласената нищожност на процесната заповед и вредите причинени на ищцата К., като е посочил, че тази причинно – следствена връзка не може да се презумира от съда, а следва да бъде доказана от ищцата по делото. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява събарянето на жилищната сграда да е в резултат на изпълнението на заповедта на кмета на район „Аспарухово“. Въз основа на това съдът е заключил, че исковите претенции на Д. К. са неоснователни.

Решението е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриването на действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани.

Във връзка с горното настоящата касационна инстанция счита поддържаните от касатора възражения за неоснователни поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.

В конкретния случай видно от събраните по делото доказателства, както правилно е приел административният съд не е бил налице елемента причинна връзка между нищожната заповед № 79/22.06.2014 г. на кмета на район „Аспарухово“ и претърпените имуществени вреди от ищцата. Същата, както правилно е приел решаващият съд не се е справила с доказателствената тежест, която се носи от нея съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В нейна тежест в исковото производство е било да докаже твърденията си, че отмененият като нищожен административен акт е бил в причинна връзка с твърдените реално претърпени имуществени вреди. Такива не са били представени, както пред първоинстанционния съд по делото, така и с касационната жалба пред настоящата съдебна инстанция на ВАС.

Това е така, тъй като видно от показанията на разпитания по делото свидетел О. К.,( гл. експерт в „Свлачища и укрепване на територии“ към О. В и член на комисия която е извършила оглед на района на 24.06.2014 г, попаднал под наводнението от 19.06.2014 г ) се установява, че на [улица] останала само една сграда, представляваща гараж с пристроен над него един етаж, като другата сграда в имота, е била наполовина паднала от приливната вълна, тъй като се намира в непосредствена близост до участък, от които идва вода – водосбор на две дерета. Свидетелят е посочил, че къщата е била построена в свлачищен район, основите й изградени от керпичени тухли са били подкопани вследствие на падането на част от къщата, като след 2 – 3 дни е паднала и останалата част от къщата. От показанията на свидетеля К. се установява също, че О. В не е извършила събаряне на сгради находящи се на [улица], а е било извършено само изнасяне на останалите отломки от къщата. Правилно първоинстанционния съд е приел в мотивите на решението, че с процесната заповед на кмета на район „Аспарухово“е разпоредено единствено освобождаване на жилищните сгради, поради възникнала непосредствена опасност от самосрутване, вследствие на активизиралите се свлачищни процеси.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователен посочения от касатора в жалбата довод, че съдът не се е произнесъл по обективно съединен иск за проявено бездействие от страна на ответника по касация – О.В.П съдът е приел, че конкретен иск за вреди произлезли от незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностни лица на О. В не е предявен. Първоинстанционният съд се е произнесъл по целия предмет на спора, с който е бил сезиран.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че законосъобразно и обосновано Административният съд - Варна, е приел с решението си, че от събраните доказателства по делото не се установява кумулативното наличие на законово изискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по този ред. С оглед това жалбата срещу първоинстанционното решение следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а самото решение да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2085/25.10.2016 г., постановено по адм. дело №3090/2014 г. на Административен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване.