Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Главния секретар на Министерство на културата чрез, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 1030 от 22.02.2016 г., постановено по административно дело № 11412/2015 г. от Административен съд София – град, с което е отменен отказът му да предостави обществена информация, обективиран в уведомление изх.№ 97-00-80/20.10.2015 г. и преписката е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Л. Т. К. оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Административното производство е образувано по подадено от К. заявление на 06.10.2015 г., с което от министъра на културата е поискан достъп до информация относно следното: т. 1 на основание какъв краен акт за определяне на спечелил кандидат настоящият директор на [ЮЛ] [населено място] – /[ЮЛ]/, Н. П. - К. заема длъжността и за какъв срок /считано от коя дата/ в изпълнение и резултат от обявен през 2014 г. от Министерство на културата конкурс за заемане на длъжността "Директор" на [ЮЛ] [населено място]; т. 2.1 копие от документа за определяне на крайните резултати – протокол или друг документ за окончателен избор на кандидат; т. 2.2 протокол за събеседване с допуснатите кандидати; т. 2.3 стратегия за развитие на училището, която е представена в Министерство на културата от този директор и на базата на която Н. П. - К. е спечелила конкурс за заемане на длъжността.
С решение наименовано уведомление изх.№ 97-00-80/20.10.2015 г. Главният секретар на Министерство на културата отказва предоставянето на искана информация, като приема, че исканата информация по т. 1 е такава по чл. 12, ал. 1 ЗДОИ - отговор на въпрос, който се съдържа в нормативни актове, исканата информация по т. 2.1 е достъпна на сайта на Министерство на културата, а искането отправено до органа по т. т. 2.2 касае информация, която не е създадена или съхранявана от органа. По отношение на исканата по т. 2.3 информацията е прието, че същата съдържа лични данни по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗДОИ.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение АССГ, след извършена проверка на обжалваното пред него решение приема, че отказът да се предостави исканата информация от заявлението е незаконосъобразен, тъй като противно на становището, изложено в административния акт исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 ЗДОИ, освен това същата се създава и съхранява от органа и ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за работата на органа. Решението е правилно.
Обосновани и съответни на закона са изводите на първоинстанционния съд, че исканата информация от заявлението на К. от 06.10.2015 г. е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 ЗДОИ и ще й даде възможност да си състави мнение за дейността на органа.
Настоящият състав напълно споделя доводите в обжалваното решение за характера на исканата информация. Същата безспорно е създадена и се съхранява от органа и ще даде възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на органа, доколкото в случая се касае до информация свързана с дейността на Министерство на културата по отношение на [ЮЛ] [населено място] – /[ЮЛ]/, което е държавен културен институт и самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка по смисъла на чл. 5 и чл. 13 от ЗЗРК (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА). Изготвените документи свързани с процедурата по провеждане на конкурс за избор на директор на [ЮЛ] [населено място] – /[ЮЛ]/ се съставят от длъжностни лица на задължения субект и в тях се съдържа информация за начина на провеждането на конкурса.
В случая неоснователно в касационната жалба е посочено, че с предоставяне на исканата информация относно стратегията за развитие на училището, която е представена в Министерство на културата и на базата на която Н. П. - К. е спечелила конкурс за заемане на длъжността ще се предоставят лични данни, както и че Министерство на културата няма право да предоставя горепосочената стратегия за развитие на училището, защото тя е авторско право на кандидата, тъй като съгласно нормата на чл. 5, ал. 4 от ЗЗРК (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА), конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредба, издадена от министъра на културата. В чл. 4 от Наредба № Н-4 от 14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти е регламентиран редът за кандидатстване, като сред необходимите документи в чл. 4, ал. 1, т. 7 е посочена и концепция за развитието на културния институт, като същата има отношение към професионалните качества на кандидата. Аргументирано първоинстанционният съд приема, че що се касае до съдържащите се лични данни в материалите, в които е обективирана исканата информация по т.2.3 то задължение на органа при предоставяне на същата е да съобрази изискванията на ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ), като предостави същата във вид, в който такива не се предоставят на заявителя. В тази връзка следва да бъде споделен изводът на АССГ, че всеки от актовете на конкурсната комисия има определящо значение за изхода на конкурса, като именно съдържанието на актовете на комисията, постановени в хода на процедурата, има значение за формиране на собствено мнение на гражданите за дейността на министъра на културата като задължен субект по ЗДОИ.
С оглед на това обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че актът е незаконосъобразен и доколкото естеството му не позволява решаването му по същество от съда в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК съдът е върнал преписката на компетентния орган за произнасяне, съобразно дадените му указания.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1030 от 22.02.2016 г., постановено по административно дело № 11412/2015 г. от Административен съд София -град. Решението е окончателно.