O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 181

гр. София, 14.03.2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3321/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „В. Р. ООД срещу решение № 262919 от 10.05.2021г. по в. гр. дело № 7515/2020г. на Софийския градски съд /СГС/ в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на ищцата Б. И. С., на основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 24.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 02.05.2018г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 950 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода: 24.05.2017г. - 02.05.2018г..

Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Твърди, че изводът на въззивния съд, че не следва да се приспада от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди сумата 1 000 лв., предоставена от служител на работодателя на ищцата след трудовата злополука, е необоснован и не почива на изслушаните свидетелски показания. Счита за неправилен и извода за неоснователност на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради проявена от нея груба небрежност. Поддържа, че СГС не е изследвал дали осъщественото от ищцата действие да върви назад, с гръб, е в разрез с елементарната житейска логика и обичайния модел на човешко поведение, както и дали инцидентът не би настъпил, ако тя би тръгнала настрани или напред, каквото е обичайното поведение. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и ВКС да реши спора по същество.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, жалбоподателят навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. Ако от събраните по делото доказателства се установи, че пострадалият работник или служител е получил парична сума от работодателя непосредствено след трудовата злополука, дадена му като помощ с оглед на настъпилата временна неработоспособност, следва ли тази сума да се приспадне от определеното обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука? и 2. Може ли да се приеме като проява на груба небрежност поведение на работник или служител, което макар да не е безспорно установено, че е свързано с неспазване на правилата за безопасност на труда, е несвойствено, необичайно за нормалното и обикновено придвижване на човешкото тяло?. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено бланкетно, без наведени конкретни обстоятелства защо касаторът счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответницата по касационната жалба подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за нейната неоснователност. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с депозирана на 02.05.2018г. искова молба на Б. И. С. срещу „В. Р. ООД за заплащане на сумата 10 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна от ищцата като „работник кухня“ при ответника на 24.05.2017г. трудова злополука и на сумата 950 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата от датата на трудовата злополука до подаване на исковата молба. В отговора на исковата молба ответникът „В. Р. ООД е направил възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, изразяващо се в нарушаване на технологичните правила и правилата за безопасност на трудовия процес при извършването на дейност по обработка на продукти, невменена й с длъжностната характеристика; при непоставяне на горещата тенджера върху кухненския плот в стабилно състояние и при допусната от нея некомпетентна интервенция от страна на група хора върху получената термична рана, непосредствено след злополуката.

За да постанови обжалваното решение, СГС е приел за установено от фактическа страна, че към 24.05.2017г. - датата на процесната злополука, страните са се намирали в трудовоправна връзка, като ищцата е заемала длъжността „работник кухня“, с месторабота ресторант „Щастливеца“, [населено място], както и че на посочената дата по време на работния процес във връзка с пренесен кухненски съд, работничката се е заляла с гореща течност, вследствие на което е получила термично изгаряне от трета степен в областта на десния крак. Инцидентът е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с надлежен акт на НОИ, ТП „София град” /разпореждане от 08.06.2017г./, който е влязъл в сила. Въз основа на приетите по делото гласни доказателства, въззивният съд е намерил, че увреждането е настъпило след като ищцата е взела от котлона тенджера с вряла вода, поставила я е на кухненския плот до мивката, а след това е паднала на пода, същевременно е паднала и тенджерата с врялото съдържимо, изсипало се върху нея. Към момента на трудовата злополука работничката е била обута със свои лични обувки – чехли. В съблекалнята други служители на ответника й помогнали да свали панталона и намазали изгореното място с кисело мляко. Тъй като болката се засилвала с течение на времето служителят Х., един от разпитаните свидетели, закарал ищцата до „Пирогов“, където раната била обработена и превързана, а на пострадалата било препоръчано да се яви на следващия ден за допълнителен преглед, което тя направила според свидетелските показания на съпруга й. Именно при прегледа на следващия ден от злополуката се установило, че е получила изгаряне от трета степен, което е наложило хоспитализация и предизвикало в продължение на месец и половина силни болки и затруднения при движение, къпане и обличане. СГС е кредитирал приетото заключение на медицинската експретиза, според което ищцата е претърпяла термична травма от досег с течност, с температура от 50-70 градуса, като е получила изгаряния от 1% първа, втора и трета степен в областта на дясната тазобедрена област, като дълбоките изгаряния от трета степен са в областта на задната част на дясното бедро върху повърхност от около 5 см.. Според съдебния експерт при трета степен на изгаряне възстановителният период е продължителен – от 3 до 6 седмици, като задължително изисква хирургична намеса, тъй като освен дермата, се засягат подлежащите тъкани /мускули и кости/. При тази степен на изгаряне, много често мехурите не се появяват веднага, а в рамките на първите 24 часа, като постепенно изгарянето от първа и втора степен прераства в такова от втора и трета степен. Вещото лице – медик е посочило, че отстраняването на нагрятия от течността панталон е правилно и е способствало да се ограничат пораженията върху тялото на пострадалата, а охлаждането на засегнатото място за около 5-10 минути е помогнало за значително намаляване на изпитваната болка. Към момента на изготвянето на медицинската експертиза, в областта на дясното бедро на ищцата е наличен бледокафеникав сивкав белег с диаметър от около 5 см., както и втори белег с размери 4/2 см; липсват данни за хипотрофия на мускулатурата, но е налице уплътняване на тъканите под белезите в дълбочина, което може да обясни персистиращите леки болки при натоварване на крайника. Тези белези са трайни и не могат да изчезнат без специализирано козметично лечение. Посещението от ищцата на лечебно заведение за първи път 8 часа след инцидента според съдебния експерт не е повлияло по негативен начин върху степента на уврежданията, тяхното лечение и възстановяване. С. е била хоспитализирана за периода: 25.05.2017г.- 29.05.2017г., както и за периода 05.06.2017г. - 07.06.2017г., а е била в отпуск поради временна нерабостоспобност през периода: 25.05.2017г. - 18.07.2017г..

Въззивният съд е приел за осъществен фактическия състав на сучективното право на обезвреда по чл. 200, ал. 1 КТ, като е посочил, че съпричиняване от страна на ищцата е възможно да бъде зачетено при установена груба небрежност, но не и при обикновена небрежност от страна на увредения. Счел е за справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука сумата 10 000 лв., съобразявайки степента на изгарянията - първа, втора и трета степен; времетраенето на възстановителния период от около 2 месеца, през който ищцата е продължавала да изпитва трудности и неудобства при придвижването, къпането, обличането и др. ежедневни дейности; наложилите се две хирургически интервенции за отстраняване на последиците от изгарянията; трайните остатъчни белези по увредения крайник, както и уплътнението на тъканите под тях, отговорно за персистираща лека болка при натоварване на пострадалия крайник. Взел е предвид и възрастта на ищцата /27г./ - активна трудоспособна възраст и свързаните с принудителното обездвижване и откъсване от работа негативни изживявания, остатъчните трайни козметични белези, които в по-голяма степен травмират психиката на млад човек като ищцата и съществуващите към момента на настъпване на вредата обществено - икономически условия. За да отхвърли като неоснователно искането на ответника от определеното обезщетение да се приспадне сумата от 1 000 лв., платена от него на работничката след трудовата злополука, въззивният съд е приел, че макар да е доказан факта на даването и получаването й от ищцата, не е доказано твърдяното основание - че паричната сума е дадена за обезвреда на процесната неимуществена вреда. Напротив, от свидетелските показания на служителката М., предала сумата на ищцата, е намерил за установено, че тя е предоставена, за да се покрият разходи по лечението й с оглед настъпилата временна неработоспособност, поради което репарира имуществена, а не неимуществена вреда. Освен това от свидетелските показания на управителя на ответното дружество - Б. е счел за установено, че процесните 1 000 лв. представляват лични средства на свидетеля, т. е. извършеното плащане не е от работодателя, а от трето за спора лице.

По възражението за съпричиняване, СГС е приел, че ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно проявена груба небрежност от страна на работника, т. е. допуснато от последния не просто нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност на труда, а на основните технологични правила и мерки за безопасност при липса на най - елементарно старание и внимание. Посочил е, че грубата небрежност е квалифицирана степен на небрежността, като изводът за наличието й не може да почива върху предположения, нито да се обоснове единствено с допуснати от работника или служителя нарушения на правилата за безопасност на труда. Затова е намерил за недоказано възражението на ответника, че ищцата е нарушила правилата за безопасност на труда, като след поставянето на тенджерата върху плота, е тръгнала назад, вървейки с гръб, като е изминала около два метра, преди да падне на пода, а също така като е поставила сама неправилно и нестабилно тенджерата с горещата течност върху плота, поради липса на ангажирани доказателства за конкретните й действия, непосредствено преди злополуката. Като неоснователен е отхвърлен и доводът, че ищцата е допуснала грубо нарушение на правилата за безопасност, носейки лични обувки - чехли, а не лично предпазно средство за защита на долните крайници, защото по делото не е проведено пълно и главно доказване, че работодателят е изпълнил задължението си да предостави на работничката при постъпването й на работа такова лично предпазно средство. Напротив установено е от доказателствата по делото, че работодателят е санкциониран с наказателно постановление за неизпълнение на задълженията си по чл. 296 КТ. Въззивният съд е намерил за недоказана и изискуемата причинна връзка между осъщественото ходенето назад, с гръб, и носенето на чехли от ищцата, и настъпилата трудова злополука. Като неоснователно е приел и твърдението за съпричиняване, обосновано с допусната от ищцата некомпетентна интервенция върху раната от изгаряне и отказ от лечение, което е опровергано с медицинските документи по делото и заключението на медицинската експертиза.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, т. е. който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора въпроси не удовлетворяват изискването за наличие на общо основание за допускане на касационния контрол, тъй като предполагат конкретни отговори, след преценка на установените по конкретното дело правнорелевантни факти, т. е. те касаят правилността на обжалвания съдебен акт, която е допустимо да бъде преценявана само след селектиране на касационната жалба по критериите на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, във втората фаза на касационното производство. Първият въпрос няма и обуславящо значение по отношение на решаващите правни изводи във въззивното решение, доколкото според последните се касае за различни вземания, имащи различни основания – едното за обезвреда на имуществени вреди, а процесното вземане – за обезвреда на неимуществени вреди от процесната трудова злополука. Освен това по начина, по който е зададен, първият въпрос предпоставя установяване на факта, че сумата от 1 000 лв. е дадена от работодателя на ищцата. Този факт обаче не е приет за осъществен в мотивите на въззивното решение, а е приет за осъществен различен факт – че процесната парична сума е предоставена на работничката от трето за спора лице, което не е действало като негов представител. Поради това и при положителен отговор на поставения въпрос, не може да бъде преодолян решаващият извод на въззивния съд за липса на правно основание за приспадане на сумата.

Вторият въпрос също не е обуславящ за крайния изход на конкретния правен спор. Това е така, тъй като не е установено по делото от приетите доказателства, че ищцата е вървяла назад, както и че между това нейно човешко поведение и падането и изгарянето й има причинно - следствена връзка. И този въпрос е зададен при фактическа предпоставка, която не се е осъществила, поради което е без значение за правните изводи на въззивния съд. Независимо от това следва да бъде отбелязано, че според константната практика на ВКС, съпричиняване от страна на работника или служителя би било налице само тогава, когато той извършва работата без най-елементарната дължима грижа и в нарушение на основните технологични правила и правила за безопасност на труда, които и най-небрежният би съобразил и приложил в подобна ситуация - допусната груба небрежност /решение № 45 от 08.04.2021г. по гр. д. № 1580/2020г. на ВКС, III г. о., решение № 91 от 11.07.2012г. по гр. д. № 951/2011г. на ВКС, IV г. о. и др./. СГС е съобразил решаващите си правни изводи с горепосочената практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване и доразвиване, при което не е осъществено и релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поради отсъствието на наведените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и на тези по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, за които съдът следи служебно, не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1 200 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС.

На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262919 от 10.05.2021г. по в. гр. дело № 7515/2020г. на Софийския градски съд в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „В. Р. ООД, ЕИК:202688597, да заплати на Б. И. С., ЕГН: [ЕГН], сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ - съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: