№ 20

гр. София, 14.03.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М.

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

при участието на секретаря Д. Т.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 5077 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена на 02.11.2021г. от Е. А. С.. Предмет на отмяна е влязлото в сила решение на Момчилградски районен съд № 97 от 03.06.2021г. по гр. д. № 533/2020г., с което е признато за установено на основание чл.21, ал.4, т.1, пр.2 СК по отношение на молителя, че Ф. Ш. С. е индивидуален собственик на недвижими имоти в [населено място], придобити по време на брака им, а именно: двуетажна жилищна сграда, второстепенна сграда и масивен гараж, построени въз основа на учредено право на строеж в УПИ * в кв. 9 по плана на селото.

Поддържаното основание за отмяна е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят - ответник в процеса твърди, че по делото е представляван от особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК, без да са спазени изискванията на чл. 47, ал.1 и ал.3 ГПК за назначаването му, доколкото на ищцата е бил известен адресът му в чужбина, а и не е вярно удостовереното в съдебните книжа, че няма близки и роднини в [населено място], където е настоящия му адрес. В селото живеят майка му и двете му дъщери, едната от които пълнолетна. Молителят твърди, че е узнал за решението на 18.08.2021г. при опит да се снабди със скица на имота от [община]; същия ден направил справка и в районния съд, където разбрал, че е бил представляван от адв. Р. Х., назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК. С молбата за отмяна се представят писмени доказателства, иска се разпит на свидетели.

Ответницата по молбата Ф. Ш. С. в писмения си отговор, изготвен от пълномощника адв. Г., счита молбата за просрочена. Твърди, че молителят е узнал за решението в края на месец юни 2021г. когато е провел телефонен разговор с кмета на селото. Наред с това се поддържа и неоснователност на молбата. Иска разпит на свидетели.

С определение № 12 от 19.01.2022г. молбата е приета за допустима. На страните са допуснати по двама свидетели за сочените от тях обстоятелства - за спазване срока за подаване на молбата за отмяна и за надлежното изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК.

По повдигнатия спор за спазване на тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК за подаване на молбата за отмяна, считано от узнаване на решението, се установява следното: На19.08.2021г. молителят е подал молба за издаване на препис от решението на Момчилградски районен съд и молбата му е била удовлетворена. Свидетелят М. А., доведен от молителя, също сочи, че той е узнал за делото в средата на месец август 2021г. когато си дошъл в България и отишли заедно в М.. Ангажираните от ответницата по молбата свидетелски показания на Е. С. и С. Х. не съдържат данни кога Е. е узнал за решението. Следователно недоказани остават твърденията на ответницата, че Е. е научил за решението в края на юни 2021г. при проведен телефонен разговор с кмета А. И.. Молбата за отмяна е подадена с пощенско клеймо от 02.11.2021г. С оглед на горното следва да се приеме, че тримесечният срок е спазен и молбата е допустима.

По основателността й настоящият състав намира следното:

Визираните от молителя процесуални нарушения, които според него са ограничили правото му на участие в процеса, касаят първоначалното му уведомяване за образувания процес, връчването на исковата молба и предприетите от съда действия по реда на чл. 47 ГПК. При проверка на данните по делото е видно следното: Посоченият в исковата молба адрес на ответника е в М. на [улица], вх.А, ет.1, ап.2. Изпратената призовка е оформена на 29.12.2020г. като е отразено, че адресът е посетен на 15.12. в 14.30ч., на 19.12. в 18.30ч., на 21.12. в 15ч. и на 28.12. в 10 ч. и лицето не е открито. Съдът е разпоредил да се извърши залепване на уведомление на адреса. Такова е направено на 05.01.2021г. на входната врата на блока; на 20.01.2021г. е удостоверено, че никой не се е явил в отговор на залепеното уведомление. Съдът е разпоредил да се извърши справка за адресната регистрация на ответника и справка в НАП за трудов договор. В резултат на справките е установено, че адресът в [населено място], на който е извършено залепването, е постоянния адрес на Е. С., а настоящият му адрес е в [населено място], [община], [улица]. Справката за трудов договор не е дала резултат. При тези данни съдът е разпоредил връчване на книжата на адреса в [населено място]. Призовката до адреса в Г. е оформена с отбелязване, че при посещение е установено, че лицето е в чужбина и не се е връщало повече от три години. Справката е подписана от Н. Х. - технически сътрудник и е положен печат на кметството. На 04.02.2021г. съдът е разпоредил отново връчване на този адрес, На 10.02.2021г. е извършено залепване на уведомление на таблото пред Кметството на селото, на което е отбелязано от същия технически сътрудник, че лицето живее и работи в Х. /л.34 от делото/; на съобщение на л. 36 от делото, без дата, е отразено и че лицето няма близки и роднини в [населено място]. С разпореждане от 16.03.2021г. съдът е приел, че съобщението е редовно връчено съгласно чл. 47, ал.5 ГПК и е разпоредил назначаване на особен представител на разноски на ищцата; такъв е назначен и е представлявал ответника в процеса.

Видно, че адресът на ищцата по исковата молба е също в [населено място] на [улица]. Според приложените към молбата за отмяна адресни справки това е настоящият адрес и постоянен адрес на двете дъщери на молителя Е. Е. С., родена през 2004г. и Е. Е. С., родена 1997г. А постоянния адрес на молителя в [населено място] на [улица] постоянен адрес и на майка му С. Х. Х.; нейният настоящ адрес е в Турция. С молбата за отмяна са представени разписки за извършвани парични преводи от молителя в полза на ищцата, както и такива в полза на дъщеря му Е. в разписките за тези преводи се съдържа телефонен номер и адрес на изпращача Е. С.. Касае се за разписки, които остават в държане на изпращача, но не е ясно дали получателят на превода има достъп до същите тези данни.

Свидетелката Е. С. твърди, че от 3-4 години не се чувала с баща си по телефона, не са се и виждали; той е блокирал телефонните им номера; нито тя, нито майка и сестра й знаят адреса на баща й в Н.. Свидетелката сочи, че от 2016г. до 2021г. е била студентка в П. е живеела там, а не в [населено място].

Свидетелката С. Х. - майка на молителя също заявява, че няма контакт със сина си от четири години, телефоните й са блокирани от него; не знае адреса му в Н.; свидетелката живее в Турция и не е идвала в България от 2020г.

С оглед изявленията на страните е прието за безспорно, че по изпълнителното дело за издръжка на непълнолетното дете и по друго изпълнително дело не се съдържат данни за адреса на Е. С. в Н. и за телефона му. Молителят твърди, че за призовката за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е уведомен от кмета на [населено място] по телефона и след това адвоката му се е свързал с ЧСИ .

При обсъждане на горните обстоятелства се налага извод, че наведените в молбата за отмяна твърдения за нарушения на правото на защита, са основателни. Съгласно действащата редакция на чл. 47, ал.1 ГПК /ДВ бр. 86/2017 г./, приложима към процесуалните действия по делото, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. В случая молителят, ответник по иска, не е търсен в продължение на един месец. Направени са четири посещения на адреса в Момчилград /постоянния адрес/ в периода от 15 декември до 28 декември 2020г., т. е. в рамките само на тринадесет дни. Същевременно не е установено изключението от горното правило - връчителят да е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост или по друг начин, както и да е удостоверил това с посочване на източника на данни в съобщението. При призоваването на настоящия адрес в [населено място] отново не е изпълнена процедурата по чл.47, ал.1, изр.3 и 4 ГПК - дати на посещения на адреса не са посочени, а само е отбелязано от техническия сътрудник в кметството, че лицето е в чужбина, не се е връщало повече от три години, няма близки и роднини в селото. Не е ясен източникът на тези сведения, а законът изисква посочването му.

При тези нарушения на правилата за призоваване, не е имало основание за назначаване на особен представител на молителя, а като е участвал чрез него в производството, молителят не е бил надлежно представляван по делото. Ето защо е налице основанието по чл. 303, ал.1,т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане.

Разноски в настоящето производство не се присъждат; същите следва да се определят при новото разглеждане в зависимост от изхода на спора.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК по молба на Е. А. С. влязлото в сила решение № 97 от 03.06.2021г. по гр. д. № 533/2020г. на Момчилградски районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Момчилградски районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: