О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 150

гр.София, 11.03.2022 г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: Г. М.

Л. А.

изслуша докладвано от съдията В. Р. гр. дело №4109/ 2021г. по описа на ВКС.

Производството е по чл.288 ГПК.

Обжалвано е решение от 10.06.2021г. по гр. д.№919/2020г. на ОС В.Търново, с което е уважен частично иска с правно основание чл.200 КТ.

Жалбоподатеят – „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, поддържа чрез процесуалния си представител, че с обжалваното решениее съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът - Д. К. П., в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Третото лице-помагач- „ДЗИ Общо дастраховане“ не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил частично първоинстанционното решение, е уважил предявения от Д. П. иск по чл. 200 КТ против „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД за сума в размер на 29 750 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 27.05.2019 г. около 10:20 часа в зона за платено паркиране на [улица]в [населено място] заедно със законната лихва считано от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, а предявения иск по чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата от 29 750 лв. до 50 000 лв., като е осъдено ответното дружество да заплати на ищцата и сумата в размер на 1610, 65 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършение разходи за лечение на трудова злополука.

Решението е постановено при участие на трето –лице помагач-„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.

Касационната жалба по отношение на решението в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.200 КТ за сумата 1610, 65 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършение разходи за лечение, следва да се остави без разглеждане на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Установено е по делото, че ищцата заемала длъжността „контрольор на талони и SMS за платено паркиране“ с място на работа – зони за платено паркиране в [населено място] и длъжностна характеристика, посочва като част от трудовите й задължения обхождане на тези зони по утвърден график, продаване на талони за платено паркиране, контролиране на паркираните автомобили в тях.

Съобразено е, че на 27.05.2019г., около 10.20 часа, при изпълнение на служебните си задължения – обход и проверка в зона за платено паркиране на [улица]в [населено място], ищцата е стъпила в неравност на улицата, вследствие на което загубила равновесие и паднала върху асфалта, като получила фрактура на подбедрицата на левия крак.

Констатирано е от приетото пред първоинстанционния съд заключението на съдебно-медицинската експертиза, че при процесната злополука ищцата е получила закрито вътреставно счупване на голяма и малка пищялни кости на лява подбедрица в областта на лява глезенна става. Вещото лице е посочило, че получената травма вероятно е в резултат на силно изкривяване на стъпалото спрямо подбедрицата и отговаря да е получена по описания в исковата молба начин, като към момента на извършения от вещото лице преглед и изготвяне на заключението процесът на лечение и възстановяване продължава, на посочения етап не е налице пълно възстановяване на ищцата и са налице силно ограничени и болезнени сгъване и разгъване в областта на левия глезен.

По съответния предвиден от закона процесуален ред в чл.60 ал.1 вр. чл.55 ал.1 КСО е установен правно-релевантния факт, че процесната злополука е трудова, за което е постановен нарочен акт /разпореждане/ на съответното длъжностно лице при ТП на НОИ - В. Т. представляващ официален удостоверителен документ за установените с него факти.

Съдът е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на чл.200 КТ и е намерил за неоснователно възражението за намаляване отговорността на ответното дружество поради проявена от страна на ищцата груба небрежност

Прието е, че ищцата е преживяла значителни болки при получаване на увреждането, както и впоследствие при извършените медицински манипулации и оперативни интервенции и в целия период на възстановяване и лечение, който експертното заключение е установило, че

не е завършил. Взети са предвид фактите, че след получаване на фрактурата ищцата е оперирана и са поставени импланти за придържане и наместване на счупените кости в глезена, два месеца след операцията е получила усложнения на травмата - гнойна инфекция, причинена според вещото лице единствено от остиосинтезата на метала, вследствие на което е претърпяла втора оперативна интервенция за отстраняване на поставените импланти.

При определяне на обезщетението решаващият състав е съобразил характера на получената увреда, изживените порадинеяболки и техния интензитет, продължителността на болковия синдром, продължителния възстановителен период, неприключил към момента на извършване на прегледа на пострадалата, преживените през този период болки, неудобства и притеснения, ограниченията в свободното придвижване и необходимостта от ежедневни грижи и помощот близки, претърпените оперативни интервенции и трайните последици за физическото здраве на ищцата, както и невъзможността за пълното й възстановяване. Приел е, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука е сумата 30 000 лева, като от нея е приспаднал изплатено застрахователно обезщетение в размер на 250 лева и е присъдил сумата 29750 лева.

Съдът е приел, че въведените несвоевременно твърдения на ответника работодател, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат поради проявена от нея груба небрежност с оглед на факта, че е употребявала мидекамента диазепам и същият е оказал влияние върху способността й да изпълнява трудовите си задължения, не следва да бъдат обсъждани.Изложени са съображения и за това, че не е доказано същия да е използуван от ищца по време на работа. По тези съображения е прието за основателно възражението на работодателя за съпричиняване на вредата поради допусната от работника груба небрежност.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение са дадени решения на правни въпроси от значение за спора: фактът, че с влязло в сила разпореждане от ТП на НОИ злополука е призната за трудова достатъчен ли е за да са преклудирани направените в исковото производство възражения, че механизмът на трудовата злополука следва да се изясни и в производството по чл. 200 КТ срещу работодателя, тъй като същия се брани с възражения за съпричиняване, и как следва да бъде определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди тогава, когато по експертизата се установява, че полученият значителен двигателен дефицит няма да бъде преодолян и при средни натоварвания занапред ищцата ще изпитва болки, а същевременно ищцата е започната работа при нов работодател, при който съгласно длъжностната характеристика, ищцата е приела да извършва и извършва средно тежка работа. Поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускате на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касацинно обжалване по въпроса фактът, че с влязло в сила разпореждане от ТП на НОИ злополука е призната за трудова достатъчен ли е за да са преклудирани направените в исковото производство възражения, че механизмът на трудовата злополука следва да се изясни и в производството по чл. 200 КТ срещу работодателя, тъй като същия се брани с възражения за съпричиняване, тъй като същият е разрешен в съотвествие с практиката на ВКС . Същата, намерила израз и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 02.02.3011г по гр. д.№1894/2009г., четвърго г. о. се прима, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Прието е, че установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран, а предвидената в чл.57 и сл. КСО процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, обуславя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл.200 КТ. Приема се, че липсата на разпореждане по смисъла начл.60, ал.1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство.

Следва да се допусне обаче касационно обжалване по въпроса, уточнен от настоящата инстанция : как следва да бъде определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД тогава, когато по експертизата се установява, че при средни натоварваня занапред ищцата ще изпитва болки, на основание чл.280, ал.1 ГПК.

Не е налице основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон.

Предвид изложените съображения, съдътО п р е д е л и :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.06.2021г. по гр. д.№919/2020г. на ОС В.Търново, в частта му, с която е уважен иск на Д. П. по чл. 200 КТ против „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД за сума в размер на 29 750 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, заедно със законната лихва считано от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу решение от 10.06.2021г. по гр. д.№919/2020г. на ОС В.Търново, в частта му, с която е уважен иск на Д. П. по чл. 200 КТ против „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД за сума в размер на 1610, 65 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от трудова злаполука.

Делото да се докладва на председателя на четвърто г. о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на даржавна такса в размер на 595 лева от „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД и представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав в седмичен ден от съобщаването му на страните в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: