Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на „Д. Застраховане” АД - гр. София, за изменение на постановеното по делото решение № 339 от 20.12.2018 г. в частта за разноските.

В молбата се поддържа, че e допусната аритметическа грешка при изчисляване на разноските, дължими от и в полза на „Д. Застраховане” АД за въззивното и за касационното производство с оглед крайния изход на делото, и че въпреки пререшаването на спора по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. от касационната нистанция, в решението няма произнасяне по отговорността за разноски в първоинстанционното производство. По съображения в молбата се прави искане за изменение на решението с редуциране на присъдените на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение от 3 750 лв. на 2 500 лв., намаляване на възложените в тежест на молителя разноски към бюджета на Окръжен съд - Пловдив и присъждане на допълнителни разноски на дружеството, съразмерно на отхвърлената с решението част от исковете.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по молбата М. П. Р. и Ж. П. Р..

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима.

С постановено по настоящото дело решение № 339 от 28.12.2018 г. е отменено частично решение по т. д. № 316/2017 г. на Апелативен съд - П. и са отхвърлени предявените от М. П. Р. и Ж. П. Р. против „Д. Застраховане” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. за разликите над сумите 75 000 лв. до сумите 100 000 лв.; Отменено е въззивното решение в частта, с която „Д. Застраховане” АД е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на М. Р. и Ж. Р. разноски за въззивното производство за разликата над сумата 3 750 лв. до присъдените 5 000 лв.; Оставено е в сила решението в частта за уважаване на исковете за разликите над сумите 50 000 лв. до сумите 75 000 лв. и в частта относно присъдените на М. Р. и Ж. Р. разноски за въззивното производство в размер на 3 750 лв.; Осъдено е „Д. Застраховане” АД да заплати на М. Р. и на Ж. Р. разноски за производството пред ВКС в размер общо на 3 750 лв.; Осъдени са М. Р. и Ж. Р. да заплатят на „Д. Застраховане” АД разноски (платени държавни такси) за въззивното производство и за производството пред ВКС в размер на 1 007.50 лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300 лв., от които 150 лв. за въззивното производство и 150 лв. за производството пред ВКС. В мотивите към решението съдебният състав е посочил, че тъй като въззивното решение не съдържа произнасяне по отговорността за държавна такса и разноски в първоинстанционното производство, въпросът за разноските пред първата инстанция не може да бъде пререшаван, независимо от промяната в крайния резултат от делото.

След преценка на доводите в молбата и на фактите по делото съставът на ВКС намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е частично основателна.

Молителят „Д. Застраховане” АД е обжалвал с въззивна жалба решение по т. д. № 200/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която са уважени предявените срещу него искове на М. П. Р. и Ж. П. Р. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. за разликите над сумите 50 000 лв. до присъдените по 100 000 лв. В частта, с която на ищците са присъдени обезщетения до размер на сумите 50 000 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

С постановеното по т. д. № 316/2017 г. въззивно решение Апелативен съд - П. е потвърдил решението на първата инстанция в обжалваната част и в зависимост от изхода на спора е осъдил „Д. Застраховане” АД да заплати на ищците М. Р. и Ж. Р. разноски за въззивното производство в размер на 5 000 лв. (платено адвокатско възнаграждение).

По повод подадена от „Д. Застраховане” АД касационна жалба настоящият състав на ВКС е отменил решението на Апелативен съд – П. в частта за осъждане на „Д. Застраховане” АД да заплати на М. Р. и на Ж. Р. обезщетения по чл.226, ал.1 КЗ отм. за разликите над 75 000 лв. до 100 000 лв. и е отхвърлил исковете за тези разлики; Потвърдил е решението в частта относно присъдените обезщетения от по 25 000 лв. (разлика над 50 000 лв. до 75 000 лв.) и в зависимост от крайния изход на делото се е произнесъл по отговорността за разноски във въззивното и в касационното производство.

От представените доказателства за разноски се установява, че пред въззивната инстанция ищците се направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв., а за производството пред ВКС - разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 600 лв.; Ответникът „Д. Застраховане” АД е направил разноски за държавна такса в размер на 2 000 лв. за производството пред въззивната инстанция и в размер на 2 030 лв. за производството пред ВКС.

Съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска, а на ответника се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Изчислени по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК при обжалваем интерес 50 000 лв. и уважена, съответно отхвърлена, част от исковете в размер на 25 000 лв., дължимите на ищците разноски възлизат на 2 500 лв. за производството пред въззивната инстанция и на 2 300 лв. за производството пред ВКС, а разноските, на които има право ответникът - касатор, са в размер на 1 000 лв. за въззивното производство и 1 015 лв. за производството пред ВКС. Като се има предвид изложеното, основателни са доводите на молителя за допусната в решението от 20.12.2018 г. грешка при изчисляване на разноските за въззивното производство и за производството пред ВКС. Поради това и на основание чл.248 ГПК грешката следва да бъде коригирана като решението бъде изменено в частта за разноските в следния смисъл: Отмяна на въззивното решение в частта, с която на ищците са присъдени разноски за въззивното производство за разликата над сумата 2 500 лв. до присъдените 5 000 лв. и потвърждаване на решението в частта относно присъдените за въззивното производство разноски в размер на 2 500 лв.; Осъждане на ответника да заплати на ищците разноски за производството пред ВКС в размер на 2 300 лв; Осъждане на ищците да заплатят на ответника разноски по чл.78, ал.3 ГПК (вместо чл.78, ал.1 ГПК, както погрешно е отразено в диспозитива на решението) в размер на 2 007.50 лв. - съобразно искането в молбата по чл.248 ГПК, от които 1 000 лв. за въззивното производство и 1 007.50 лв. за производството пред ВКС. С решението на ответника е присъдено и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер общо на 300 лв. за производството пред въззивната и пред касационната инстанция, което не е предмет на молбата по чл.248 ГПК.

Неоснователно е искането на молителя за изменение на решението в частта за разноските чрез произнасяне по отговорността за разноски в производството пред първата инстанция. Както е посочено в мотивите към решението, обжалваното с касационната жалба въззивно решение не съдържа диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за разноските. При отсъствие на такъв диспозитив Върховният касационен съд не би могъл да отмени въззивното решение в „липсващата част” и да пререши спора за разноските пред първата инстанция в зависимост от крайния изход на делото. Молителят е разполагал с процесуалната възможност да поиска по реда на чл.248 ГПК допълване на въззивното решение по отношение на разноските за първоинстанционното производство и тъй като не се е възползвал от нея, следва да понесе неблагоприятните последици от бездействието си като поеме изцяло разноските за държавна такса и за експертизи в производството пред Окръжен съд - Пловдив. По изложените съображения молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение в обсъжданата част.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 339 от 20.12.2018 г., постановено по т. д. № 2882/2017 г. на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските, в следния смисъл:

ОТМЕНЯ решение № 226 от 18.07.2017 г. по т. д. № 316/2017 г. на Апелативен съд - П. в частта, с която „Д. Застраховане” АД е осъдено да заплати на М. П. Р. и на Ж. П. Р. разноски за въззивното производство за разликата над 2 500 лв. (вместо посочените в решението 3 750 лв.) до 5 000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 226 от 18.07.2017 г. по т. д. № 316/2017 г. на Апелативен съд - П. в частта, с която „Д. Застраховане” АД е осъдено да заплати на М. П. Р. и на Ж. П. Р. разноски за въззивното производство в размер на 2 500 лв. (вместо посочените в решението 3 750 лв.).

ОСЪЖДА М. П. Р. и Ж. П. Р. да заплатят на „Д. Застраховане” АД разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 2 007.50 лв. (вместо посочените в решението 1 007.50 лв.).

ОСЪЖДА „Д. Застраховане” АД да заплати на М. П. Р. и на Ж. П. Р. разноски по чл.78, ал.1 ГПК за производството пред ВКС в размер на 2 300 лв. (вместо посочените решението 3 750 лв.).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Д. Застраховане” АД за изменение на решение № 339 от 20.12.2018 г., постановено по т. д. № 2882/2017 г. на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските по отношение на разноските, дължими от „Д. Застраховане” АД към бюджета на Окръжен съд - Пловдив по т. д. № 200/2016 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: