Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. В. Л. срещу Решение № 542 от 27.05.2016 г. на Административен съд София-област, постановено по административно дело № 176/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Л. В. Л. срещу акт на началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – София (ОД на МВР-София) за прекратяване на производството по регистрация на лек автомобил „Ауди Q 7“ с номер на рама [номер], обективиран в уведомление рег. № 120400-13188 от 19.11.2015 г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът е достигнал до неправилни изводи, че административният акт е издаден от компетентен административен орган и при правилно приложение на материалния закон. Според касационния жалбоподател съдът недопустимо е доразвил волята на административния орган и е променил основанието на отказа, вместо да го отмени. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени отказа. Претендират се разноските за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-София чрез процесуалния си представител юрк. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало по заявление на Л. В. Л. от 17.11.2015 г. за първоначална регистрация на лек автомобил „Ауди Q 7“ с номер на рама [номер]. В заявлението Л. се посочва като собственик на автомобила, като към същото прилага пълномощно от 26.07.2007 г., видно от което Алкани Н. упълномощава В. Х. В. от [населено място] да се разпорежда със собствения му автомобил „Ауди Q 7“ с посочен номер на рама [номер], както и му дава право да ползва същия при своето придвижване във Франция и в чужбина, както и да извършва сделки с предоставеното му МПС. Към заявлението за регистрация е приложено също така Постановление № 19657 от 13.11.2015 год., с което е спряно наказателното производство по ДП № 123/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 19657/2014 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а, ал. 1 и чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС).

По заявлението на Л. е издадено уведомление рег. № 120400-13188 от 19.11.2015 г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-София, с което административният орган „временно е прекратил процедурата по регистрация“ на процесния лек автомобил на основание чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП). Административният орган е изложил съображения, че след извършената проверка на подадените от Л. документи и извършен физически контрол на лекия автомобил с номер на рама [номер], различен от посочения в заявлението, е установено, че процедурата по установяване на собственика на превозното средство и извършителя на деянието по НЧД № 22710/2015 г. на СРС не е приключила.

От правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Относно приложението на материалния закон е отбелязал, че посоченото правно основание за издаване на процесния акт - чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП е неприложимо в случая, доколкото по делото не се твърди, а и няма данни процесният лек автомобил да е обявен за издирване. Установено е обаче от данните по делото, че първото посочено фактическо основание за постановяването на акта – че не е установен собственикът на превозното средство, т. е., че Л. не е такъв, както и че е налице подправен идентификационен номер на рамата на МПС, за което е налице спряно наказателно производство, образувано срещу неизвестен извършител. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. В ал. 3 е предвидено, че ППС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, а съгласно ал. 4 възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

В конкретния случай, видно от представения по делото рег. талон на автомобила, номерът на рамата е същият като този, който е посочен и в заявлението на Л.. При изготвената по пр. пр. № 19657/2014 г. по описа на СРП трасологична експертиза, обаче, се е установило, че действителният номер на рамата е друг. При така установените факти и обстоятелства, съдът е обосновал, че постановеният акт, представляващ по съдържанието си отказ да бъде регистриран автомобилът, е законосъобразен с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 и ал. 3, вр. ал. 4 от ЗДвП, тъй като Л. не се легитимира като собственик на автомобила с автентичен номер на рамата, както и поради непровеждането на производство по възстановяване на номера, поставен от производителя. Решението е неправилно.

Неоснователно е оплакването от касационната жалба, че административният е нищожен поради липса на компетентност на издателя му, а съдът е формирал неправилен извод за обратното. По силата на законовата делегация на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. По арг. от чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, компетентни органи да извършват регистрацията на превозните средства са звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. В случая уведомлението е подписано от началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-София, с което е спазено изискването за материална компетентност на административния орган.

Неправилен е обаче изводът на административния съд за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, предмет на оспорване.

Изводът на съда, че обжалваният акт съставлява изричен отказ по съществото на искането за регистрация, не кореспондира на съдържанието на писмото, в края на което е обективирано следното волеизявление: „временно прекратявам процедурата по регистрация“. При анализ на съдържанието на писмото, настоящият състав установи, че в него са изложени вътрешно противоречиви съображения, които сочат към основания, чието кумулативно наличие се отрича от позитивното право. Единствената цитирана правна норма в уведомлението съдържа основание за отказ по същество по заявлението за регистрация и както правилно е установил административният съд, тази норма дори не е приложима с оглед установените по делото факти и обстоятелства. Административният орган обаче не е постановил отказ по съществото на искането, с което е сезиран, а е прекратил производството по регистрация, при това „временно“, тъй като не е приключила „процедурата по установяване на собственика на превозното средство и извършителя на деянието съгласно протокол по НЧД № 22710/2015 г. на СРС“. Т. е. налице е смесване на елементи от основанията за: 1. спиране на административното производство; 2. прекратяване на административното производство 3. издаване на отказ по същество. Наред с това, административният орган е приел, че установяването на извършителя на деянието е задължителна предпоставка за регистрацията на автомобила, а такова изискване не се съдържа в закона.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правните основания за издаване. В случая административният орган е изложил вътрешно противоречиви фактически и правни основания, които не съответстват на разпоредителната част на акта и съдът е следвало в производство по реда на чл. 197 и сл. от АПК, вр. чл. 56, ал. 4 от АПК да отмени акта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и да изпрати преписката на административния орган за произнасяне по съществото на въпроса, с който е сезиран, а не да извежда фактическите и правни основания от приложените по делото писмени доказателства. По изложените съображения съдът е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага установяването на факти, поради което съдът следва да се произнесе по същество и да отмени административния акт като изпрати преписката на административния орган за произнасяне по съществото на искането, с което е сезиран.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди Областната дирекция на МВР-София - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на Л. направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 1 015 лв., от които за първата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и платена държавна такса в размер на 10 лв., а за касационната инстанция - адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и платена държавна такса в размер на 5 лв. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение за първата инстанция съдът съобрази, че са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв., но предвид своевременно направеното възражение от ответника за прекомерност (в устните прения пред първоинстанционния съд), което настоящият състав намира за основателно, то следва да бъде присъден минималният размер от 500 лв., предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 542 от 27.05.2016 г. на Административен съд София-област, постановено по административно дело № 176/2016 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ акт за прекратяване на производството по регистрация на лек автомобил „Ауди Q 7“ с номер на рама [номер], обективиран в Уведомление рег. № 120400-13188 от 19.11.2015 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – София.

ИЗПРАЩА преписката на началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - София за произнасяне по заявление № 151204019238 от 17.11.2015 г. на Л. В. Л..

ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - София да заплати на Л. В. Л. разноските по водене на делото в размер на 1 015,00 (хиляда и петнадесет) лева. Решението е окончателно.