Производството е по чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: гр.[населено място], [улица], №14, представлявано от А. К. и Д. Л.- изпълнителни директори, чрез адв.М. и адв.Е. от САК, срещу решение №6276/17.10.2016 г., постановено по адм. д.№1901/2016 г., по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ №Р-29002915002295-091-001/06.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ гр. С., потвърден с решение №114/26.01.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София, към ЦУ на НАП, в частта с която е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството по реда на чл.34 от ЗКПО за 2010 г. и 2011 г., в общ размер на 6 292 878.19 лв. и намаляване на финансовия резултат за 2012 г. със сумата от 249 341.68 лв. по реда на чл.35 от ЗКПО.
Според касатора, решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано, тъй като изложените в него правни изводи не съответстват на установените правно релевантни факти по делото. Незаконосъобразен е РА, в оспорената част за установяване на корекции на декларираните данъчни резултати за 2010 г.; 2011 г. и 2012 г. и свързаните с тях намаления на декларирания от касатора размер на загубата за пренасяне към 31.12.2012 г., като не е съобразил пороците на РА, решаващият състав на АССГ е постановил съдебен акт, който подлежи на отмяна на касационните основания по чл.209 т.3 от АПК.
Неправилно първоинстанционния съд, както и органите по приходите преди това, не са отчели вида на разходите при произнасянето си. Приели са, че същите следва да се квалифицират като разходи от обезценка на материални запаси, каквито са иззетите след развалянето на договора лизинговани обекти. Дружеството е приело, че това са разходи от обезценка на финансов актив, поради което следва да бъдат признати през годината на финансовото им отчитане, така както предвижда чл.96 от ЗКПО (ЗАКОН ЗЗД КОРП. П. О) /ЗКПО/.
Въз основа на подробно изложени аргументи в касационната жалба и доразвити в писмени бележки представени по делото се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на направените разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /ОДОП/-София, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, като бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховна административна прокуратура, чрез своя представител по делото, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението, според ВАП е постановено при правилно приложен материален закон и след съвкупна преценка на представените доказателства. Съдът е направил разграничение и е отчел спецификата на финансовия лизинг като сложен комплекс от правоотношения по ТЗ и ЗЗД. Правилно е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите.
Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основния, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.219, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК от страна в съдебното производство за която постановеното решение е неблагоприятно.
Първоинстанционният съд е приел, че РА/№Р-29002915002295-091-001/06.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ гр. С., потвърден с решение №114/26.01.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София, към ЦУ на НАП, в частта с която е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството по реда на чл.34 от ЗКПО за 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 6 292 878.19 лв. и намаляване на финансовия резултат за 2012 г. със сумата от 249 341.68 лв. по реда на чл.35 от ЗКПО е законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалбата.
За да достигне до този извод е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК и същият е в съответствие с материално-правните разпоредби.
По съществото на спора, решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил мотиви относно това, че правилно органите по приходите са извършили увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумата от 3 005 535.94 лв. за 2010 г. и с 3 287 342.25 лв. за 2011 г. разходи от последващи оценки на активи, непризнати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане на основание чл.34, ал.1 от ЗКПО. За процесните периоди е установено, че [фирма] е прекратил 84 лизингови договори поради неизпълнение на задълженията по тях от страна на лизингополучателя. В този случай неизправната по договора страна-лизингополучателят, се е задължил да изплати като неустойка остатъка от неплатените лизингови вноски. При развалянето на договора лизингодателя изземва обекта на договора и в последствие го продава, като същият се завежда в счетоводна сметка 307 „Иззети активи“. С оглед на това, обосновано според първоинстанционния съд, от органите по приходите е прието, че така иззетия лизингов обект отговаря на определението за материален запас по §6 от МСС 2 Материални запаси, тъй като е актив, държан за продажба в обичайния ход на стопанската дейност и законосъобразно не са признали за данъчни цели отчетения за 2010 г. и за 2011 г. разход. Същите не представляват обезценка на вземания и не съответства на разпоредбите на ЗКПО, твърдението на РЛ, че не прилагат чл.34, чл.35 и чл. 37 от ЗКПО по отношение на последващи оценки на финансовите активи и пасиви, а следва да се приложи чл.96, ал.1 от ЗКПО.
РА е законосъобразен и с оглед извършеното намаляване на финасовия резултат за 2012 г. със сумата от 249 341.68 лв., тъй като не е установено от ревизираното лице, че тази сума не следва да бъде преобразувана по реда на ч35 от ЗКПО. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Крайният извод на АССГ за материална законосъбразаност на РА, кореспондира с доказателствата по делото.
Правилно е прието в оспореното решение, че договорите за лизинг нямат вещнотраслативен ефект. По тях лизингополучателят има само потестативното право да изкупи обекта на лизинга. След разваляне на договора и изземването на обекта, който е негов предмет, същият вече престава да бъде за него един финансов актив, а се превръща в материален запас, държан с цел последваща продажба.
В този смисъл не се основават на закона и доказателствата по делото твърденията на касатора, че неправилно според счетоводните стандарти са квалифицирани спорните разходи от обезценки. Трансформирането на вземането в стока е по силата на сключения между страните лизингов договор и последващото разваляне. След като договора е развален и обекта на този договор е върнат на дружеството и той го завежда като стока, то е налице материален запас. Н. повече преди развалянето на договора за лизинг е бил налице финансов актив, тъй като [фирма] е имало да получава лизингови вноски, но след развалянето му, дружеството е получило обекта/стоката по договора и не му се дължат лизингови вноски. Лизингодателят си връща контрола върху обекта на договора след развалянето му, за да бъде продаден в последствие. Поради това обосновано и законосъобразно съдът е потвърдил изводите на органите по приходите, че така иззетия лизингов обект отговаря на определението за материален запас по смисъла на §6 МСС2, тъй като е актив държан за продажба в обичайния ход на стопанката дейност.
След като се възприема като законосъобразен изводът на АССГ, че се касае за обезценка на иззети лизингови обекти на основание чл.34, ал.1 от ЗКПО и следва да бъде коригиран финансовия резултат на дружеството за 2010 г. и 2011 г., то законосъобразно е преобразуван чрез намаляване на същият за 2012 г. по реда на чл.35 от ЗКПО.
По тези съображения настоящият съдебен състав на ВАС, осмо отделение намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора в полза на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 29 157 лв., определено по Наредба №1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №6276/17.10.2016 г., постановено по адм. д.№1901 по описа на Административен съд София град за 2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: гр.[населено място], [улица], №14, представлявано от А. К. и Д. Л. - изпълнителни директори, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, сумата от 29 157 лв., представляваща разноски в настоящото производство. Решението е окончателно.