Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на кмета на община С., представляван от юрк. И.П., против решение № 316/07.03.2017 г. по адм. дело № 722/2016 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е обявена за нищожна негова заповед № АПИОЧР-152/11.11.2016 г.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и евентуално неправилно. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т.2 и т.3 АПК.

Ответната страна – [фирма], представлявано от управителя И.П., с писмен отговор оспорва основателността на касационните възражения. Претендират се разноски пред касационната инстанция, без приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в ход на делото по същество дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, III-то отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По основателността й съдът приема следното:

По възражението за недопустимост на обжалваното решение:

Според касатора не е би допустим съдебният контрол върху оспорената заповед, тъй като тя е издадена на осн. чл.44, ал.1, т.4 ЗМСМА, а съобразно ал. 3-та от същия член, издадените на посоченото основание заповеди не подлежат на съдебен контрол.

Съдът преценява възражението като неоснователно. Нормата на чл.44, ал.3 ЗМСМА е специална. Тя предоставя правомощието на началниците на съответните структури на МВР да обжалват заповедите, които ги засягат пред областния управител. Именно защото е специална, тази разпоредба не може да се тълкува разширително и да се приеме, че във всички случаи ( независимо от адресатите й и засегнатите лица) оспорването на заповедите по чл.44, ал.1, т.4 ЗМСМА спира до областния управител.

След като заповедите на кмета на общината, издадени на осн. чл.44, ал.1, т.4 ЗМСМА не...