[фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] е подало касационна жалба срещу решение № 8199 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 815/2016 г. по описа на Административния съд – София град, с което е бил отхвърлен предявеният от дружеството срещу Националната агенция за приходите иск за заплащане на обезщетение в размер на 146 473,78 лева за имуществени вреди, причинени от обявения за нищожен ревизионен акт № Р-2203-901373-091-01/10.10.2014 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Като касационни основания за отмяна в жалбата са посочени още съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но тъй като позававането не е подкрепено със съответни оплаквания, решението няма да се проверява за правилност на тези основания. Поискана е отмяната на решението с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция и се присъдят направените разноски. В хода на производството [фирма] е обявено в несъстоятелност.
Националната агенция за приходите е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], с която срещу Националната агенция за приходите е предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 146 473,78 лева, представляващи пропуснати ползи - нереализираната законна лихва върху запорираната за периода 22.07.2014 г. - 15.10.2014 г. сума по сметката на дружеството в размер на 5 936 613,17 лева, както и върху запорираната за периода 15.10.2014 г. - 01.12.2014 г. сума по сметката на дружеството в размер на 316 243,85 лева, по причина на обявения за нищожен ревизионен акт №Р-2203-901373-091-01/10.10.2014 г., издаден от началник-сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при Териториалното поделение на Националната агенция за приходите-София.
Административният съд установил, че със заповед №9011373/24.02.2009 г. на началник сектор "Ревизии" в дирекция "Данъчно-осгурителен контрол" при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите-София била възложена ревизия на [фирма] за определяне на задълженията на дружеството по ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ) за месец февруари 2008 година и по ЗКПО (ЗАКОН ЗЗД КОРП. П. О) за 2005 година. На основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, по мотивирано искане на ревизиращия орган, с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 1176/17.08.2010 г. публичният изпълнител при Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите-София наложил запор върху наличните и постъпващи суми в размер на 6 001 877,62 лева по банковите сметки на [фирма] в търговски банки. С акт за прихващане и възстановяване № 1439334/11.07.2014 г. на ищеца е била възстановена сумата 6 306 507,13 лева - 3 216 149,86 лева главница и 3 090 357,27 лева лихви. С постановление за налагане на принудителни обезпечителни мерки № 1176/22.07.2014 г. публичният изпълнител наложил нов запор върху наличните и постъпващи суми по сметките на дружеството в [фирма], в размер на 4 000 000 лева.
С ревизионен акт № Р-2203-901373-091-01/10.10.2014 г. на началник сектор "Ревизии" в дирекция "Данъчно-осигурителен контрол" при Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите-София били установени публични задължения на [фирма] в размер на 316 243,85 лева. С постановление № 1176/10.10.2014 г. публичният изпълнител отменил обезпечителните мерки за сумата 6 183 756,15 лева.
С решение № 2214/12.12.2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Националната агенция за приходите ревизионен акт № Р-2203-901373-091-01/10.10.2014 г. бил обявен за нищожен. С постановление № 24-13-601-42/12.02.2015 г. публичният изпълнител е отменил всички наложени запори.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът направил извод, че исковата претенция е неоснователна, тъй като липсвал незаконосъобразен административен акт, който да е отменен по съответния ред. Според съда, претенцията за обезщетяване на имуществени вреди се основава на три постановления ( № 1176/17.08.2010 г., № 1176/22.07.2014 г. и № 1176/15.10.2014 г.) на публичния изпълнител, с които са били наложени предварителни обезпечителни мерки върху сметките на дружеството. По делото не били направени твърдения и не били представени доказателства за отмяната на тези постановления като незаконосъобразни. Те са били отменени, но не поради несъответствието им със закона, а поради отпадане на обезпечителната нужда. Административният съд изтъкнал, че твърдените от дружеството вреди не произтичат пряко и непосредствено от отменения ревизионен акт, макар запорът да е бил наложен в рамките на ревизионното производство. За да бъде избегната възможността за причиняването на значителни вреди, ревизираният субект разполагал със законовата възможност да направи искане по чл.229, ал.1 ДПК до публичния изпълнител, който да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. Едновременно с това ищецът не доказал, че е пропуснал да реализира ползи в размер на законната лихва, при положение, че лихвените нива по депозитите в банките за исковия период били много по-ниски. С тези мотиви съдът отхвърлил предявения иск.
Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На обезщетяване подлежат действително настъпилите вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт или на незаконосъобразните действия/бездействия на длъжностни лица в администрацията.
Административният съд е направил законосъобразна преценка, че фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) не е осъществен. Твърдените от ищеца вреди се явяват пряка и непосредствена последица не от ревизионния акт, а от наложения като предварителна обезпечителна мярка запор върху сметките на [фирма]. Ревизионният акт е последващо издаден и сам по себе си не води до невъзможност за ищеца да разполага с паричните си средства. Поради това, макар и обявен за нищожен, този акт не може да се разглежда като предпоставка за ангажиране отговорността на Националната агенция по приходите. Съгласно чл.121, ал.2 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. При положение, че мерките не са били обжалвани и актовете, с които са наложени, не са отменени, на ищеца не се дължи обезщетение за вреди. Основание за присъждането на обезщетението е незаконната административна дейност, каквато в случая не е била установена по предвидения в закона ред. Обстоятелството, че обезпечителните мерки се прилагат в ревизионното производство, приключило с издаването на незаконосъобразен ревизионен акт, не води до друг извод по съществото на спора. Законността на мерките не се контролира с обжалването на крайния административен акт. Те подлежат на самостоятелно обжалване и само ако бъдат отменени, може да се търси отговорност от юридическото лице, чийто орган е причинил вреди при извършването на административна дейност в противоречие с нормативните изисквания.
Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и е следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8199 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 815/2016 г. по описа на Административния съд - София град.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Решението не подлежи на обжалване.