Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на полицейски орган - командир на отделение в звено „Охрана на обществения ред“ в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР-Свищов при против решение № 189 от 09.06.2016 г., постановено по адм. д. №130/2016 г. по описа на Административен съд гр. В.Т.К навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и моли за отмяната му.
Ответникът – М. М. М., оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд гр. В. Т отменя заповед за задържане на лице рег. № 352зз-19 от 16.02.2016 г., издадена от „Командир на отделение“в звено „Охрана на обществения ред“ в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР-Свищов, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) М. М. М. е задържан за срок от 24 часа.
За да постанови този резултат първоинстанционния съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но същата е в противоречие с материалния закон и неговата цел.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано.
Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Действително, оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в границите на предоставената съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР компетентност, в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е в нарушение на материалния закон, което е основание за нейната отмяна.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че спрямо М. М. не са осъществени предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Цитираният текст овластява полицейските органи да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа да изпълни служебните си функции. В случая правилно е преценено, че посочените по-горе изисквания не са изпълнени. Доказателства за наличие на данни за действия на жалбоподателя застрашаващи или нарушаващи обществения ред - не са ангажирани. Установено е, за безспорно и служебно известно на съда, че М. М. е страна в спорни и продължителни гражданско правни и административни производства, свързани с разпределение на кооперативно имущество. Както правилно приема и съда - недопустимо е полицейските органи да вземат страна в тези спорове. Обосновано, с оглед събраният доказателствен материал е прието, че конкретното поведение на М. на 16.02.2016 година на провеждано събрание на РСЗК [ЮЛ], на което лицето не е поканено и желано – не може да бъде охарактеризирано като застрашаващо или нарушаващо обществения ред.
Следователно правилно съдът приема, че правото на полицейския орган да приложи принудителната административна мярка е упражнено в противоречие със закона.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за тази инстанция, в размер на 400 лева.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 189 от 09.06.2016 г., постановено по адм. д. №130/2016 г. по описа на Административен съд гр. В. Т .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - В. Т да заплати на М. М. М. от [населено място] сумата 400/четиристотин/ лева разноски за тази инстанция. Решението не подлежи на обжалване.