Производството е по реда на чл.208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Б., подадена чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Е. М., срещу решение № 1236 от 28.06.2016 г. по административно дело № 664/2016 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация/АУЗД/ № АУ 000254/15.01.2015 г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Б., потвърден с решение №94-01-3198/1/06.02.2015г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Б. в частта, с която на М. Ж. Р. са определени задължения за ТБО за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. в размер на 76,24 лева и лихва за просрочие – 44,14 лева и е изменен Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000254/15.01.2015г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ към Дирекция „МПДТР“ в О. Б, потвърден с решение № 94-01-3198/1/06.02.2015г. на директора на Дирекция „МПДТР“ в О. Б като на М. Р. са определени задължения за ДНИ и ТБО, както следва: ДНИ за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. в размер на 0,11 лева и лихва за просрочие – 0,05 лева; ДНИ за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 15,04 лева и лихва за просрочие – 4,93 лева; ТБО за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 42,69 лева и лихва за просрочие – 14,02 лева; ДНИ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 14,86 лева и лихва за просрочие – 3,34 лева; ТБО за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 43,93 лева и лихва за просрочие – 9,88 лева; ДНИ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 15,12 лева и лихва за просрочие – 1,68 лева; ТБО за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 44,17 лева и лихва за просрочие – 5,43 лева; ДНИ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. в размер на 15,18 лева и лихва за просрочие – 0,32 лева; ТБО за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. в размер на 36,99 лева и лихва за просрочие – 0,79 лева

В касационната жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е необосновано, тъй като имотът е деклариран като магазин, а не като друг нежилищен имот. Касаторът счита още, че представените доказателства не могат да обосноват извод, че имотът не е търговски обект. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – М. Ж. Р., в писмен отговор до съда оспорва жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право на жалба. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд е приел, че с оспореният акт за установяване на задължения (АУЗД) са установени задължения за ДНИ за 2010г. по декларация вх.№ ДК14006195/27.06.2014г. в размер на 14,89 лева и лихва за просрочие – 6,75 лева;ТБО за 2010г. по декларация вх.№ ДК14006195/27.06.2014г. в размер на 76,24 лева и лихва за просрочие – 44,14 лева; ДНИ за 2011г. по декларация вх.№ ДК14006195/27.06.2014г. в размер на 29,74 лева и лихва за просрочие – 10,24 лева; ТБО за 2011г. по декларация вх.№ ДК14006195/27.06.2014г. в размер на 152,48 лева и лихва за просрочие – 52,51 лева; ДНИ за 2012г. по декларация вх.№ ДК14006195/27.06.2014г. в размер на 29,71 лева и лихва за просрочие – 7,18 лева; ТБО за 2012г. по декларация вх.№ ДК14006195/27.06.2014г. в размер на 145,94 лева и лихва за просрочие – 35,30 лева; ДНИ за 2013г. по декларация вх.№ ДК14006195/27.06.2014г. в размер на 29,70 лева и лихва за просрочие – 4,16 лева; ТБО за 2013г. по декларация вх.№ ДК14006195/27.06.2014г. в размер на 145,77 лева и лихва за просрочие – 20,39 лева; ДНИ за 2014г. по декларация вх.№ ДК14006195/27.06.2014г. в размер на 29,68 лева и лихва за просрочие – 1,14 лева; ТБО за 2014г. по декларация вх.№ ДК14006195/27.06.2014г. в размер на 113,57 лева и лихва за просрочие – 4,37 лева.

Според АС - Бургас оспореният АУЗД е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

Съдът е приел, че установените в хода на проверката фактически данни не обосновават категоричен извод, че предназначението на обекта е търговско, а тежестта за установяването на този факт се носи от административния орган, който е длъжен да докаже фактическите основания, посочени в акта (чл.170, ал.1 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК). След като по делото не е доказано от приходния орган, че обектът, предмет на облагане е търговски, прилагането на коефициент за местоположение, увеличен с 40% е незаконосъобразно.

При това положение, съдът е приел, че данъчната основа/ДО/, върху която ще се изчислят данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци следва да придобие за процесните периоди следното изражение: ДО = 17,00 х 67,9 х 1,000 х 1,100 х 1,000 х 0,9… х 40,00, където: 17,00 е базисната данъчна стойност в левове на кв. м. за обект, находящ се в жилищна сграда с конструкция М3 (чл.4, ал.3, таблица № 2 от приложение № 2 към ЗВДТ); 67,9 е коефициентът за местоположение на сграда, която не е търговска и е разположена в I зона в гр. Б. (чл.6, ал.1, т.1, таблица № 3 от приложение № 2 към ЗМДТ); 1,000 е коефициентът за инфраструктура; 1,100 е коефициентът за индивидуални характеристики на имота; 1,000 е коефициентът за височина; 0,9…. е коефициентът за овехтяване, който се определя за всяка година по формулата на чл.10, ал.1 от приложение № 2 към ЗМДТ и 40,00 е декларираната площ на помещението от съпрузите Р.. Изчислени по изложения алгоритъм, данъчната основа и задълженията на жалбоподателката за ДНИ и ТБО през процесните периоди, според съда, са следните:

ДО (2010г.) = 17,00 х 67,9 х 1,000 х 1,100 х 1,000 х 0,950 х 40,00 = 48 249,74 лева. В конкретния случай, тъй като имотът е съсобствен между жалбоподателката. и съпругът й, съдът е приел, че стойността, върху която са дължими данъкът и таксата е Ѕ от 48 249,74 лева и възлиза на 24 124,87 лева. Определени върху тази основа, данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за обекта на партерния етаж за 2010г. възлизат на: 34,98 лева и 265,37 лева. Към тези суми съдът е прибавил задълженията на Р. за земята и апартамента, които са посочени в таблицата на стр.6 от АХД № 664/2016г., както следва: ДНИ за земя 1,46 лева и жилищен имот 39,31 лева и ТБО за земята 1,00 лев и за апартамента – 54,21 лева. При тези фактически данни общото задължение на жалбоподателката за ДНИ за 2010г. възлиза на 75,75 лева (1,46 лева + 39,31 лева + 34,24 лева), от които се приспадат 5 % (3,79 лева) законоустановена отстъпка по чл.28, ал.2 от ЗМДТ. Разликата е в размер на 71,96 лева, от които според записването в колона № 5 на АУЗД № АУ000254/15.01.2015г. са платени 71,85 лева. Дължими остават 0,11 лева, върху които трябва да се начисли лихва за забава в размер на 0,05 лева. Общият размер на задължението за ТБО за 2010г. възлиза на 320 лева (1 лев + 54,21 лева + 265,37 лева), от които се приспадат 5 % (16 лева) отстъпка по чл.12, ал.3 НОАМТЦУТОБ. Правото на отстъпка по чл.28, ал.2 ЗМДТ и по чл.12, ал.3 НОАМТЦУТОБ е признато от приходния орган в обясненията му по делото с вх.№ 3470/04.04.2016г. Разликата от 304 лева според записването в колона № 5 на АУЗД се явява платена. Предвид изложеното съдът е стигнал до извод, че начислените допълнително за 2010г. ДНИ в размер над 0,11 лева и лихва за просрочие над 0,05 лева и ТБО в размер на 76,24 лева, ведно с лихвите за просрочие са незаконосъобразни и трябва да се отменят.

ДО (2011г.) = 17,00 х 67,9 х 1,000 х 1,100 х 1,000 х 0,945 х 40,00 = 47 995,80 лева. Половината от тази стойност е в размер на 23 997,90 лева и представлява основата, върху която ще се изчислят данъка и таксата на Р.. Определени върху тази основа, данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за обекта на партерния етаж за 2011г. възлизат съответно на 34,80 лева и 263,98 лева. Към тези суми съдът е прибавил задълженията на Р. за земята и апартамента, които са посочени в таблицата на стр.6 от АХД № 664/2016г., както следва: ДНИ за земя 1,46 лева и жилищен имот 39,10 лева и ТБО за земята 1,00 лев и за апартамента – 54,21 лева. При тези фактически данни общото задължение на жалбоподателката, според съда, за ДНИ за 2011г. възлиза на 75,36 лева (1,46 лева + 39,10 лева + 34,80 лева), от които се приспадат 5 % (3,77 лева) законоустановена отстъпка по чл.28, ал.2 ЗМДТ. Разликата е в размер на 71,59 лева, от които според записването в колона № 5 на АУЗД № АУ000254/15.01.2015г. са платени 56,55 лева. Дължими остават 15,04 лева, върху които трябва да се начисли лихва за просрочие в размер на 4,93 лева. Общият размер на задължението за ТБО за 2011г. възлиза на 319,19 лева (1 лев + 54,21 лева + 263,98 лева), от които се приспадат 5 % (15,95 лева) отстъпка по чл.12, ал.3 НОАМТЦУТОБ. Правото на отстъпка по чл.28, ал.2 ЗМДТ и по чл.12, ал.3 от НОАМТЦУТОБ е признато от приходния орган в обясненията му по делото с вх.№ 3470/04.04.2016г. От дължимата разлика в размер на 303,24 лева, според записването в колона № 5 на АУЗД са платени 260,55 лева. Дължими остават 42,69 лева, върху които трябва да се начисли лихва за просрочие в размер на 14,02 лева. С оглед на това, съдът е стигнал до извод, че начислените за 2011г. ДНИ в размер над 15,04 лева и лихва за просрочие над 4,93 лева и ТБО в размер над 42,69 лева и лихва за просрочие над 14,02 лева са незаконосъобразни и ги е отменил

По отношение на ДО за 2012г. съдът е направил следните изчисления: ДО (2012) = 17,00 х 67,9 х 1,000 х 1,100 х 1,000 х 0,940 х 40,00 = 47 741,85 лева. Половината от тази стойност е в размер на 23 870,92 лева и представлява основата, върху която ще се изчислят данъка и таксата на Р.. Определени върху тази основа, данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за обекта на партерния етаж за 2012г. възлизат съответно на 34,61 лева и 250,64 лева. Към тези суми съдът е прибавил задълженията на Р. за земята и апартамента, които са посочени в таблицата на стр.7 от АХД № 664/2016г., както следва: ДНИ за земя 1,46 лева и жилищен имот 38,89 лева и ТБО за земята 1,00 лев и за апартамента – 53,64 лева. При тези фактически данни общото задължение на жалбоподателката за ДНИ за 2011г. възлиза на 75,17 лева (1,46 лева + 39,10 лева + 34,61 лева), от които се приспадат 5 % (3,76 лева) законоустановена отстъпка по чл.28, ал.2 от ЗМДТ. Разликата е в размер на 71,41 лева, от които според записването в колона № 5 на АУЗД № АУ000254/15.01.2015г. са платени 56,55 лева. Дължими остават 14,86 лева, върху които трябва да се начисли лихва за просрочие в размер на 3,34 лева. Общият размер на задължението за ТБО за 2012г. възлиза на 305,85 лева (1 лев + 54,21 лева + 250,64 лева), от които се приспадат 5 % (15,29 лева) отстъпка по чл.12, ал.3 НОАМТЦУТОБ. Правото на отстъпка по чл.28, ал.2 ЗМДТ и по чл.12, ал.3 НОАМТЦУТОБ е признато от приходния орган в обясненията му по делото с вх.№ 3470/04.04.2016г. От дължимата разлика в размер на 290,56 лева, според записването в колона № 5 на АУЗД са платени 246,63 лева. Дължими остават 43,93 лева, върху които трябва да се начисли лихва за просрочие в размер на 9,88 лева. С оглед на това, начислените за 2012г. ДНИ в размер над 14,86 лева и лихва за просрочие над 3,34 лева и ТБО в размер над 43,93 лева и лихва за просрочие над 9,88 лева са отменени като незаконосъобразни .

ДО (2013) = 17,00 х 67,9 х 1,000 х 1,100 х 1,000 х 0,935 х 40,00 = 47 487,90 лева. Половината от тази стойност е в размер на 23 743,95 лева и представлява основата, върху която са изчислени данъка и таксата на Р.. Определени върху тази основа, данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за обекта на партерния етаж за 2013г. възлизат съответно на 34,42 лева и 249,31 лева. Към тези суми съдът е прибавил задълженията на Р. за земята и апартамента, които са посочени в таблицата на стр.7 от АХД № 664/2016г., както следва: ДНИ за земя 1,46 лева и жилищен имот 38,89 лева и ТБО за земята 1,00 лев и за апартамента – 53,64 лева. При тези фактически данни общото задължение на жалбоподателката за ДНИ за 2013г. възлиза на 74,57 лева (1,46 лева + 38,69 лева + 34,42 лева), от които се приспадат 5 % (3,73 лева) законоустановена отстъпка по чл.28, ал.2 ЗМДТ. Разликата е в размер на 70,84 лева, от които според записването в колона № 5 на АУЗД № АУ000254/15.01.2015г. са платени 55,72 лева. Дължими остават 15,12 лева, върху които следва да се начисли лихва за просрочие в размер на 1,68 лева. Общият размер на задължението за ТБО за 2013г. възлиза на 304,13 лева (1 лев + 53,36 лева + 249,31 лева), от които се приспадат 5 % (15,21 лева) отстъпка по чл.12, ал.3 от НОАМТЦУТОБ. Правото на отстъпка по чл.28, ал.2 ЗМДТ и по чл.12, ал.3 от НОАМТЦУТОБ е признато от приходния орган в обясненията му по делото с вх.№ 3470/04.04.2016г. От дължимата разлика в размер на 288,92 лева, според записването в колона № 5 на АУЗД са платени 244,75 лева. Дължими остават 44,17 лева, върху които трябва да се начисли лихва за просрочие в размер на 5,43 лева. С оглед на това, съдът е стигнал до извод, че начислените за 2013г. ДНИ в размер над 15,12 лева и лихва за просрочие над 1,68 лева и ТБО в размер над 44,17 лева и лихва за просрочие над 5,43 лева са незаконосъобразни и ги е отменил.

ДО (2014) = 17,00 х 67,9 х 1,000 х 1,100 х 1,000 х 0,930 х 40,00 = 47 233,96 лева. Половината от тази стойност е в размер на 23 616,98 лева и представлява основата, върху която ще се изчислят данъка и таксата на Р.. Определени върху тази основа, данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за обекта на партерния етаж за 2014г. възлизат съответно на 34,24 лева и 186,57 лева. Към тези суми съдът е прибавил задълженията на Р. за земята и апартамента, които са посочени в таблицата на стр.7 от АХД № 664/2016г., както следва: ДНИ за земя 1,46 лева и жилищен имот 38,48 лева и ТБО за земята 1,00 лев и за апартамента – 53,07 лева. При тези фактически данни общото задължение на жалбоподателката за ДНИ за 2014г. възлиза на 74,18 лева (1,46 лева + 38,48 лева + 34,24 лева), от които се приспадат 5 % (3,71 лева) законоустановена отстъпка по чл.28, ал.2 ЗМДТ. Разликата е в размер на 70,47 лева, от които според записването в колона № 5 на АУЗД № АУ000254/15.01.2015г. са платени 55,29 лева. Дължими остават 15,18 лева, върху които трябва да се начисли лихва за просрочие в размер на 0,32 лева. Общият размер на задължението за ТБО за 2014г. възлиза на 240,64 лева (1 лев + 53,07 лева + 186,57 лева), от които се приспадат 5 % (15,21 лева) отстъпка по чл.12, ал.3 НОАМТЦУТОБ. Правото на отстъпка по чл.28, ал.2 ЗМДТ и по чл.12, ал.3 НОАМТЦУТОБ е признато от приходния орган в обясненията му по делото с вх.№ 3470/04.04.2016г. От дължимата разлика в размер на 228,61 лева, според записването в колона № 5 на АУЗД са платени 191,62 лева. Дължими остават 36,99 лева, върху които трябва да се начисли лихва за просрочие в размер на 0,79 лева. С оглед на това, начислените за 2014г. ДНИ в размер над 15,18 лева и лихва за просрочие над 0,32 лева и ТБО в размер над 36,99 лева и лихва за просрочие над 0,79 лева са приети от съда за незаконосъобразни и са отменени на това основание

По изложените съображения съдът е приел жалбата за основателна, отменил е акта в частта, с която за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. са определени задължения за ТБО в размер на 76,24 лева и лихва за просрочие в размер на 44,14 лева и е изменил акта в останалите части като на М. Р. са определени задължения за ДНИ и ТБО, както следва: ДНИ за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. в размер на 0,11 лева и лихва за просрочие – 0,05 лева; ДНИ за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 15,04 лева и лихва за просрочие – 4,93 лева; ТБО за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 42,69 лева и лихва за просрочие – 14,02 лева; ДНИ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 14,86 лева и лихва за просрочие – 3,34 лева; ТБО за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 43,93 лева и лихва за просрочие – 9,88 лева; ДНИ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 15,12 лева и лихва за просрочие – 1,68 лева; ТБО за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 44,17 лева и лихва за просрочие – 5,43 лева; ДНИ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. в размер на 15,18 лева и лихва за просрочие – 0,32 лева; ТБО за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. в размер на 36,99 лева и лихва за просрочие – 0,79 лева. Решението е неправилно.

Съдът неправилно е приел, че доказателствената тежест е на административния орган. Съдът е следвало да съобрази, че предвид декларирането от страна на жалбоподателката на имота като магазин, то в случая доказателствената тежест в съдебното производство е нейна, именно тя е трябвало да докаже, че имотът се използва не като търговски обект, а като офис и склад т. е. като друг нежилищен обект. Подадената декларация обвързва административния орган, докато декларираното в нея обстоятелство не бъде опровергано с допустими доказателствени средства. Представените от страна на жалбоподателката доказателства обаче не са достатъчни, за да опровергаят по категоричен начин декларираното от нея обстоятелство, че имотът се ползва като търговски обект.

Договорът за наем от 2003г. е за период от три години и е неотносим към процесния период. Договорът от 2010г. обхваща периода 2011-2013г., но с него се удостоверя единствено факта, че имотът следва да се използва като офис. Л. доказателства за какво в действителност е използвано процесното пространство. Представените писмени декларации, макар и наименовани “Свидетелски показания“ и „Служебна бележка“ са недопустими доказателствени средства в съдебното производство. Ако лицата, подписали тези декларации, бяха разпитани в съдебно заседание като свидетели, то тогава техните показания, би следвало да се вземат под внимание от съда. Констативният протокол от 17.12.2014г. установява единствено какво е действителното положение към тази дата и след нея, но няма значение за установяването на предназначението на имота за периода преди това.

Липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението, че процесният имот се ползва като офис и като склад, а не като търговски обект/както е деклариран/ в случая се дължи на процесуално нарушение на първоинстанционния съд, доколкото съдът не е указал на жалбоподателката, че доказателствената тежест е нейна и че именно тя трябва да доказва обстоятелството, че имотът се използва като друг нежилищен обект/офис и склад/. т. е. какво е действителното предназначение на имота.

Независимо от това обаче, при положение, че в жалбата няма твърдение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата съдебна инстанция не може да приложи разпоредбата на чл.227, ал.2 АПК, а следва да реши делото въз основа на събраните и установени до момента доказателства.

А както вече бе споменато по-горе, представените доказателства не са достатъчни да обосноват извод, че процесният имот е ползван като офис и склад. Предвид изложеното оспореният пред АС - Бургас АУЗД се явява законосъобразен.

Като е стигнал до друг извод и като е отменил в една част АУЗД и като го е изменил в друга, АС - Бургас е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което жалбата на М. Ж. Р. срещу акт за установяване на задължение по декларация № АУ 000254/15.01.2015 г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Б., потвърден с решение №94-01-3198/1/06.02.2015г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Б., бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което ответницата по делото бъде осъдена да заплати на община Б. на осн. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 1236 от 28.06.2016 г. по административно дело № 664/2016 г. по описа на Административен съд Бургас, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Ж. Р. срещу акт за установяване на задължение по декларация/АУЗД/ № АУ 000254/15.01.2015 г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Б., потвърден с решение №94-01-3198/1/06.02.2015г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Б..

ОСЪЖДА М. Ж. Р. от [населено място] да заплати на О. Б сумата от 100/сто/ лева съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.