Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 19 от 09.03.2017 г., постановено по адм. д. № 260/2016 г., Административен съд – Шумен, е отменил по жалба на [фирма] писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, изх. № 29-02-456#219/26.08.2016 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Шумен, в частта й по т. 2, т. 5 и т. 6 за сумата от 2721 лева, и е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, изх. № 29-02-456#219/26.08.2016 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Шумен, в останалата й част – по т. 1, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 8, за сумата от 3909 лева.

Срещу това решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от [фирма] с оплакване, че в тази част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения изложени в касационната жалба касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което административният акт да бъде отменен изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Срещу посоченото съдебно решение, в частта, с която писмената покана е отменена по т. 2, т. 5 и т. 6 за сумата от 2721 лева, е подадена касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Шумен. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението в оспорената част и моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което административният акт, да бъде потвърден изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по...