Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Н. Т. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв. Д. Д., срещу решение № 3245 от 16 март 2017 година, постановено по адм. дело № 6805/2016 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 108/23 февруари 2016 година на министъра на околната среда и водите.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност.

По делото е постъпила и частна жалба от министъра на околната среда и водите срещу определение № 5995 от 15 май 2017 година, постановено по адм. дело № 6805/2016 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което в производство по чл. 248 от ГПК е изменено цитираното по-горе съдебно решение в частта му за разноските, като К. Н. Т. е осъдена да заплати на Министерството на околната среда и водите сума в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението и се претендира отмяната му.

От ответника по частната жалба - К. Н. Т., чрез пълномощника й, е постъпил писмен отговор, в който са развити доводи за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а подадената срещу определението частна жалба е неоснователна. I. По касационната жалба на К. Н. Т.:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана...