Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място] с[ЕИК] чрез адв. Р. против Решение № 2141/11.11.2016г. по адм. дело № 1558/2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16-1403595-091-001/11.03.2015г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 441/28.5.2015г. на Директора, на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. П. при ЦУ на НАП

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Искането е за отмяна на ревизионния акт. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, [населено място] чрез юрк. С. в писмена защита е изразил становище за неоснователност на касационните доводи на насрещната страна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение като извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

С оспорения ревизионен акт на жалбоподателя е отказано правото на ползване на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 43014,20лв. с прилежащи лихви-14987,44 лв., както и допълнително установен корпоративен данък за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., съответно в размер на 2450.00 лв., 12524.20 лв. и 6017.00 лв., с прилежащи лихви 989.68 лв., 3761.03 лв. и 1189.33 лв.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че фактическите констатации на органите по приходите за липса на реално осъществени доставки...