Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.[община], представлявано от управителя С. М. К., против Решение №1697 от 21.09.2016г. на Административен съд Пловдив по адм. д.№ 317 по описа за 2016г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт/РА/ № Р-16001315006023-091-001/01.10.2015 г., на органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 978/28.12.2015 г. на директор на Дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика»– Пловдив при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в размер на 26 017.01 лв. за м.06.2015 г. и съответни лихви.
В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в незаконосъобразно потвъждаване на отказа на данъчен кредит за налични активи към момента на регистрация на лицето по ЗДДС само на формалното основание на подаване на регистрациония опис с един ден закъснение след срока по чл.74, ал.2, т.3 ЗДДС. Твърди се, че такъв формализъм противоречи на тълкуването на правото на Европейския съюз. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА.
Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.К., оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна поради следното:
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС Пловдив е бил посоченият РА, с който в резултат на ревизия по общия ред на ревизираното дружество за ревизирания период м.06. 2015г. са установени данъчни задължения по ЗДДС в посочения размер. Задълженията са определени поради непризнаване на данъчен кредит за налични активи към момента на регистрация по ЗДДС поради късно представяне на регистрационния опис за тях.
За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество изцяло, първоинстанционният съд правилно е приел, при безспорно установеното пропускане на 45-дневния преклузивен срок за подаване на регистрационен опис за налични активи към момента на регистрация по ДДС, че съгласно чл.75 ал.3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит по чл.74 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице.
Срокът е преклузивен - изтичането му, без да е подаден регистрационен опис, препятства възникването на право на приспадане на данъчен кредит за наличните активи. Обосновано административният съд е приел, че този срок не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на правото на приспадане. Съставянето на регистрационен опис на наличните активи по чл.74 ал.2 т.3 от ЗДДС и подаването му в предвидения в същата разпоредба срок е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, а не от този по упражняването му. Това следва както от граматическото тълкуване на чл.74 ал.2 от ЗДДС, така и от систематичното му тълкуване с разпоредбите на чл.75 ал.2 и 3 от закона. В чл.74 ал.2 от закона са изброени предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи /включително съставянето и представянето на регистрационен опис/. Упражняването на това право се извършва чрез отразяване на наличните активи и данъка по регистрационния опис в дневника за покупките за съответния данъчен период. Според чл.75 ал.3 от ЗДДС правото на приспадане "не възниква и не може да се упражни", ако регистрационният опис е подаден след съответния срок. Определяща е първата последица от пропускането на срока - заради незавършения фактически състав правото не е породено. Това прави неоснователно и поддържаното от касатора, че отразяването на фактурите, по които претендира данъчен кредит в дневника за покупки замества представянето на регистрационен опис.
Незаконосъобразност на РА не следва и от тълкуването на правото на Европейския съюз и тълкуването а разпоредби на Директивата за ДДС в задължителната съдебна практика на Съда на ЕС.
Съгласно мотивите на Решението на СЕС по дело С-284/11, установеният в Директива 2006/112/ЕО режим на приспадане цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности. Общата система на ДДС цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Правото на приспадане е неразделна част от действащия механизъм на облагане с ДДС и по принцип не може да се ограничава.
Приеманите от държавите членки мерки по чл.273 от Директивата, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратяват измамите, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и не трябва да поставят под въпрос неутралитета на ДДС.
Понятието за данъчно задължено лице по чл.9 от Директива 2006/112 /вж. чл.3 ал.1 от ЗДДС/ няма за белег да е изпълнено задължението за идентификация по чл.214 от Директивата /респ. за регистрация по чл.94 и сл. от ЗДДС/. Идентификацията не е елемент от механизма за облагане с ДДС независимо от значението му за доброто функциониране на системата на ДДС (вж. т. т.30 и 31 от решението на СЕС по дело С-324/11; т. т.60 до 63 от С-284/11 и т. т.50, 51, 53 и 54 от С-385/09). Липсата на регистрация по ЗДДС не може да изключи правото на приспадане, когато са осъществени условията по същество за възникването му /вж. т.63 от решението по дело С-284/11 и т.51 от решението по дело С-385/09/. Допустимо обаче, е въвеждането от държавите членки на срок за регистрация и на условия и ред за упражняване на правото на приспадане, с оглед принципа на правна сигурност, като сроковете следва да са разумни /пак решението по дело С-385/09, т. т.52-54/.
Съгласно чл.180 и чл.182 от същата Директива, на данъчнозадълженото лице може да се разреши да извърши приспадане, въпреки че не е упражнило правото си по време на данъчния период, през който това право е възникнало, при спазване на определени условия и ред, посочени в националната правна уредба. Към тези условия се отнася въведеното с чл.74 ал.2 т.3 от ЗДДС изискване за изготвяне на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрация и за представянето му в 45-дневен срок от датата на регистрацията. Срокът е част от материалноправните изисквания в този специфичен случай на възникване на право на данъчен кредит и пропускането му преклудира правото на приспадане - чл.75 ал 3 от ЗДДС. Допълнителното условие на закона цели да мобилизира ДЗЛ чрез описа да съобщи съществуването на определени активи към релевантния за преценката на правото на приспадане по чл.74 ал.1 от ЗДДС момент - този на регистрацията за целите на закона.
Правилна е преценката на съда, че в тази хипотеза въвеждането на задължение за изготвяне на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрацията и за представянето му в срок от датата на регистрацията с чл.74 ал.2 т.3 от ЗДДС и квалифицирането на неизпълнението на това задължение, като изключващ правото на приспадане по чл.74 от ЗДДС юридически факт, с разпоредбата на чл.75 ал.3 от ЗДДС не надхвърля необходимото за целите на чл.273 от Директивата и не поставя под въпрос неутралитета на ДДС, още повече, че в случая, не са посочени никакви причини за пропускането на срока.
Решението следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно, а на ответника по жалбата – да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 873,33лв.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2, предл. първо АПК, върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1697 от 21.09.2016г. на Административен съд Пловдив по адм. д.№ 317 по описа за 2016г.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.[община], представлявано от управителя С. М. К. да заплати на Дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика»– Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 873,33лв. за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.